Хари Потър

Хари Потър

Всеки е чувал за историята, за това вместо резюме пускам:
История на написването:

Според авторката, тя започва да пише първата книга под формата на кратък разказ, но по-късно идеята се разгръща в поредица, запланувана да съдържа 7 книги. Идеята ѝ идва във влак, като първоначалното ѝ виждане е за момче-магьосник, а впоследствие се появява цялата история - малко момче-магьосник, което започва да учи в училището за магия и вълшебства „Хогуортс“. То е не какво да е момче, а „момчето, което оживя“, единственият оцелял човек от проклятието на великия черен магьосник Лорд Волдемор. Магьосническият свят се страхува да изрича името му и го нарича "Онзи-който-не-бива-да-се-назовава", "Ти-знаеш-кой", "Вие-знаете-кого","Лорд-знаете-кой" и др. Думите в началото на първата книга „И всяко дете по света ще знае името му“, се оказват пророчески. „Хари Потър и Философският камък“ започва с 9 отказа от „големите издателства“, но издадена от „Блумсбъри“, тя вече е преведена на 55 езика. В България поредицата за Хари Потър се издава от „Егмонт“.

Поредицата е както следва:

1. Философският Камък
2. Стаята на тайните
3. Затворникът от Азкабан
4. Огненият Бокал
5. Ордена на Феникса
6. Нечистокръвния Принц
7. Даровете на Смъртта

Знам че Еск е голям фен, та поздрав.

Ей, ами ако има такива балъци, които не познават историята?

Е, рядкост е и реших че другото е по интересно от банални приказки за него. А и да има такива все ще се запознаят бързо.

Страхотна книгааа (казвам книга, щото за мене буквално цялата история е като едно цяло)- уникални идеи в историята, купища забавни моменти, заради нея съм изпадала в неудържим смях и чак съм плакала над някои епизоди (особено моментът с Дъмбълдор-беше невероятно силен). Най-много харесвам стила на Роулинг-намекне ти нещо в първа глава в едно изречениице, после ти естествено го забравяш, щото уж не значи нищо, и в един момент след 20-30 глави или 100-150 страници, това изречение става ключово! Уникално криминале!
А аз още преди да излезе 7 книга се бях сетила, че Хари може да е хоркрукс, и това и до ден-днешен си го считам за лична победа (плюс геройството, че четох 7 книга на англииски )

Криминале ли?! Хари Потър?

angya написа:

Ей, ами ако има такива балъци, които не познават историята?

Аз съм такъв балък и се гордея с това !

A_D_P_10 написа:

angya написа:

Ей, ами ако има такива балъци, които не познават историята?

Аз съм такъв балък и се гордея с това !

o.O

Пълен ужас и отврат. Хари Потър е хомосексуален.

Един добре обоснован коментар на възрастен човек.

Ъ. Аз бях чула, че Дъмбълдор бил хомосексуален, но за Хари такова нещо не се е казвало...

Бас давам, че всички са хомосексуални, но не искат да се разкрият.

И аз си констатирах на ум наличието на стабилна обосновка.
Просто намирам нещата за очевидни. Ако не намираш книгите за боклук, каквото и да кажа, няма да си промениш мнението. И не става въпрос за литературен снобизъм, а за способността да се забелязва очеизвадното - книгите не струват.

То е естествено, че няма да ппромениш мнението на феновете, но това не означава, че няма да уважат мнението и аргументите ти. А туку виж, ги и оборили.

Наскоро си спомних как в първи клас се възмутих, че баща ми не иска да ми чете след 10ч и си взех едно фенерче, и под завивките сиг четях с часове (което си беше доста трудно, защото още сричах). Такова криене на книги под възглавницата падаще следващите години. От първа до пета книга съм ги чела по 20ина пъти (следващите две не ме плениха толкова, но и те се ядват). Хари Потър ме научи да обичам книгите. Не съм единствената.Това си е достойно за уважение.

Цитат :

Криминале ли?! Хари Потър?

Ми да...толкоз моменти има дето уж са маловажни, дето се скриват от погледа, ама ако си достатъчно добър читател целият пъзел ти изпъква, преди главният герой да нареди всичко в последната глава А и хуморът на книгите си го бива- това, че наистина пълни неандерталци са избрани за ролите във филма и режисьорите си въртят сценария както си искат, е друг въпрос.... Не бива да смесвате едното с другото

Съгласна съм с RADOSTina. Сигурно безброй пъти съм чела под завивките, взаимствайки идеята от книгите. И въпреки, че литературата винаги ме е влечала (все пак се научих да чета сама, защото ми беше интересно и не ми се чакаше ония от детската градина да се наканят), "Хари Потър" бе част от детството ми. Сега дори и аз виждам безбройните му недостатъци, на места сюжетът е плосък, бла бла. Но твърдя и ще продължавам да твърдя, че "Хари Потър" е една добра детска поредица. Според мен всяко дете трябва да има в живота си по една такава, за да се научи както на любов към четенето, така и на определени ценности, които изпъкват в книгите.

Добре съгласих се.

Иначе аз от малък си я харесва. Ама не съм я чел под завивките.

Бях шести клас, когато моя много близка приятелка ми подари първата книга. В никакъв случай не съм от онези читатели на „Хари Потър”, на които това е първата книга. Вече бях изчела един куп детски класики като „Тайната градина”, „Емил от Льонеберя”, „Двойната Лотхен”, „Хрониките на Нарния”, „Хобит” и т.н. Бях чела и не толкова детските „Големите надежди”, бях започнала и дебелото фентъзи „Колелотото на Времето”, а този „Хари Потър и Философския камък” на някой си „Дж. К. Роулинг” за първи път го чувах. Все пак, понеже тази приятелка ми е наистина много добра и й имах доверие, че няма да ми подари някоя глупост, реших да видя за какво иде реч…

Напоследък поне около мен като че ли романите на Роулинг получават чести критики. Хората ги наричат комерсиални, продукт, а не творчество. Дори техни читатели казват, че са зарибяващи, но без литературна стойност. Дори техни фенове са на мнение, че първите три или четири са били истински добри, а нататък комерсиалността е надвила литературата и магията й.
Не съм литературен критик, нямам висше филологическо образование. Кажете ми, какво придава литературна стойност на едно произведение? Дали това колко начетен и умен е авторът му и колко знание и фантазия е преплел и вложил в него? Или талантът на перото, който му позволява да направи текста интересен, увличащ и красив? Или конкретните литературни похвати, използвани с вещината на учения човек? Или пък проблемите, поставени в произведението му – да са общочовешки, сериозни, да има мъдрост и поука? Или пък героите да бъдат достойни за пример за читателите – положителен или отрицателен според целта на произведението – да възвеличи или осмее дадени страни на човешкия характер.
Романите за „Хари Потър” вкратце са историята на едно момче, осиновено от семейство, което не го обича. Самотно момче без приятели, което един ден научава, че починалите му родители са магьосници, че самият той е магьосник и навлиза в един вълшебен свят на приказките. Момче, което се сблъсква в него с най-могъщия черен магьосник на света – чудовищния Волдемор – извършил много злодеяния, сред които и убийството на родителите на Хари. Оттук започва една магическа надпревара със злото като Хари никога не е сам, той има своите новооткрити приятели в училището за магьосници и своите учители.
Не съм спец по литературните похвати и затова няма да правя опити за литературоведски анализ на „Хари Потър”. Но да, романите са написани увлекателно, с жив език, който те кара да се почувстваш все едно си там, да влезеш в кожата на героите. А светът на „Хари Потър” е изкован от знания на митологиите и много прочетени книги (в него има един куп магически създания, излезли кои от древните митове, кои от детските приказки) и от фантазия, фантазия и още фантазия. Роулинг съумява да създаде цял един свят на новоизмислена магия, да вплете вече съществуващите митове в една съвършено нова сплав, доусъвършенствана с плодовете на собствения й ум. А най-силната магия в този свят е плод не на някой магически предмет като Философския камък, Бъзовата пръчка или друга от вълшебните реликви, с които Хари се сблъсква в приключенията си – най-силната магия, единствената магия по-могъща от черните изкуства на великия Волдемор, е магията на любовта.
Изпод пластовете приказност, заклинания, магически способности, летящи метли и всякакви други вълшебни хрумки всъщност е историята на едно дете, което израства до един млад човек, историята на човекът, който трябва да открие себе си. Човекът, поставен пред необходимостта от борба със злото – злото на другото изоставено момче, другото сираче, чиято съдба на такова му е въздействало точно по противоположния начин. Лишила го е от способността да обича и по този начин го е превърнала в чудовище. Защото най-страшното в образа на Волдемор е не наследствеността на могъщия Салазар Слидерин, не черните магически умения, а неспособността да разбере както е обич и да обикне. Алчността и омразата, ламтежът за власт и за употреба на насилие над другите. Хари Потър пък не е обичайният идеален герой – той не е силен като Херкулес, могъщ в магиите като Мерлин, мъдър като когото си изберете. Той е едно момче с добри магически способности около средното равнище, на моменти мрънкащ (колкото това и да възмущава някои фенове), колебаещ се и незнаещ способен ли е да поеме бремето на това да бъде „Момчето-което-оживя”, враг номер едно на Волдемор и този, който в крайна сметка трябва да го възспре и довърши. Чудесното на този образ е именно, че е човек като всички останали, без да му липсват слабости. „Част от магията се изгуби, когато след четвърта книга го хванаха хормоните”, оплакват се фенове. Ами да, на 15 всички ги хващат хормоните, дори и героите. Роулинг съумява да приземи своя герой, за да ни покаже, че всеки човек може да бъде такъв. Без вълшебствата, без борбата между добрите магьосници и Големия Лош и неговите Смъртожадни. Когато Хари Потър разбира, че единственият начин да спаси света от Волдемор и да успее да го унищожи напълно е да му позволи да го убие, той, без да е мъдрец с древни познания и велик ум, без да е всемогъщ магьосник, израняващ с жест планини със земята, без да е воин или нещо друго, той намира сила да пожертва самия себе си, за да спаси близките си от страдания. И поглеждайки зад цялата магическа история – за частицата на душата на Волдемор (душа, разпадаща се от множеството черни магии), прилепнала за душата на Хари и превърната в коридор, по който злодеят отново и отново да може да се връща към живота, докато момчето е живо; за легендарната Бъзова пръчка и как тя избира своя господар, заклинанията, с които се бият двамата врагове, магиите, на които са подвластни и т.н. и т.н. и т.н. Поглеждайки отвъд всичко това, всъщност става дума за един много лош човек, който иска да наранява околните и един обикновен човек без свръхспециални достойнства, който намира в себе си силата за саможертва, готовността да застане между лошия човек и останалите и да поеме ударите му. И това, което истински му вдъхва сила са не легендарната мантия невидимка, не научените в „Хогуортс” магии, не дори уроците при Дъмбълдор – а любовта и саможертвата на родителите му и любовта му към приятелите, които трябва да защити.
Какво комерсиално има в това?
Всъщност, именно готовността да бъдеш добър човек, независимо какво ще ти струва това, да се бориш със злото (било то под формата на черна магия, която не е ли всъщност при Роулинг просто въплъщението на алчността, егоизма, жестокостта и неспособността да обичаш), да устоиш на съблазните му и да си винаги насреща за хората, които обичаш – това го има във всичките седем книги, във всичките герои, успели или неуспели да го постигнат. За това се разказва в „комерсиалния” „Хари Потър”, това е основата, гръбнакът на историята, влязла в сърцата на милиони хора по света, малки и големи. Дали това е „литература” или романите, започнати от бедната самотна майка Джоан Катлийн Роулинг в кафене, за да не е в студения неотоплен аартамент са просто плод на алчност и желание да забогатее, дали са плоски и ефектни или в тях има онази общочовешка проблематика, която прави романът роман, това преценете сами. Но когато четете „Хари Потър”, опитайте се да се абстрахирате от комерсиалния му успех, от желанието си да видите идеалния, безгрешен, всесилен главен герой и позволете на посланието на книгите да стигне до вас. Не казвам, че това е идеалната форма на това послание, не казвам, че текстът има най-високото ниво на художественост и на литературни похвати, но заставам твърдо зад твърдението, че е всичко друго освен плосък и комерсиален – от първата до последната буква.

Евала (С емотиконката искам да изразя поклон, ама нз как ще излезе...)

Еск, наистина добре го каза и съм съгласна с всичко без последното ти изречение. Никоя сила на Земята не може да ме накара да видя нещо хубаво и стойностно в епилога. Хари Потър може да е бил всичко, но не е латино сапунката,която не знам кой (моля се да не е Роулинг), пробута за край на поредицата. не го казвам от снобизъм или каквото и да било. Както вече споменах книгата за мен беше като пробуждане, но няма как да си затворя очите за бълвоча,който се изля в последните страници (а и за влаченето из провинцията).

Ти хареса ли епилога?

Да.
Знам, че 90% от хората не го харесаха, заради това, че е "точно както си си го представял, когато си чел/а първата книга като дете". Но въпреки това ми хареса и остави едно топло чувство у мен. (:
Албус Сивиръс. ((:

Иначе, разбира се, много ясно, че не е снобизъм (речникът на Мила как стабилно се намести във форума, макар и тя да не влиза ), всеки си има свой вкус и още повече - свое виждане за края на поредицата - толкова години го чакахме, то бяха версии, теории, фенфикове и т.н. Невъзможно е всички да се радваме накрая. Особено при мисълта, че... няма вече следващи книги за чакане.

RADOSTina написа:

Еск, наистина добре го каза и съм съгласна с всичко без последното ти изречение. Никоя сила на Земята не може да ме накара да видя нещо хубаво и стойностно в епилога. Хари Потър може да е бил всичко, но не е латино сапунката,която не знам кой (моля се да не е Роулинг), пробута за край на поредицата. не го казвам от снобизъм или каквото и да било. Както вече споменах книгата за мен беше като пробуждане, но няма как да си затворя очите за бълвоча,който се изля в последните страници (а и за влаченето из провинцията).

Ти хареса ли епилога?

Напълно съгласен съм. След като прочетох епилога (ефект: , особено след горе-долу добрата книга) наистина останах с чувството, че Джоан е забравила да го напише, в последния момент се е сетила и е писала като луда за да предаде книгата на време. Наистина, бепе прехвърлено, ненужно, не допринася с нищо за поредицата... Иначе книгата бепе сравнително добра, както казах - разбира се, след толкова много време и толкова много тръпки, няма наичн да не я изчетеш за ден-два, особено написано така увлекателно, но някои неща се набиваха на очи. Атмосферата (на Хогуортс) липсваше, героите бяха непрестанно в гората, използването на някои думи прекалено често (към края се заклех, че ако чуя глагола "shriek" още веднъж, ще раздавам шамари ). Добавянето на subplot-a с реклвите си беше наистина много набързо вкарано, цялата тая история с опетняването на паметта на Дъмбълдор беше доста ненужна... Но все пак, можеше къде къде по-зле. Джоан може да е горда с постигнатото.

И да, аз бях онзи, който казва, че последните няколко книги наистина паднаха като ниво. Особено петата книга си иска огрооомна редакция. Авторката има невероятна фантазия, измисля мистерии и сюжети като никоя друга, държи те наистина до последната страница. Особено в първите книги си личи, макар и детски, написани са така-добре, както Сел обширно е написала по-горе, не смятам да я повтарям. Но по-нататък си личи, че има доста... ненжни части. Ако може да се махне нещо "ненужно" да се маха - това е задължителното правило на един автор. Имаше си и други слаби неща, но да, книгите си имат стойност и не са хич комерсиален трик, написани за млади фенки, които никога не са докоснали книга (нещо, което повече пасва при "Здрач").

Ще ми е удоволствие да ги прочета пак някой ден. Или да ги чета на децата ми.

Последните части пратиха по дяволите големия ми ентусиазъм. Пета най-вече (тя сякаш бе писана за късогледи: всеки трети ред бе с главни букви). И епилога, естествено.
Но... донякъде разбирам авторката. Тя беше под доста голям натиск: спокойно мога да твърдя, че по различните форуми съм чела къде къде по-добри варианти на края, отколкото тя самата успя да напише. Така че разбирам, че не и е било лесно. И че е трябвало да напише нещо хубаво за Хари накрая (така де, след толкова гнусно детство сигурно е време да се ожени и задоми и да си има 3 дечица, бла бла бла).

Аз пък имам само една забележка по епилога- Хари си беше добре, дрън-дрън там със Джини и Албус Сивиръс, ама като се има предвид големината на поредицата и десетките главни и второстепенни герои, които участваха, така ли Роулинг не успя да напише нещо за тях? Епилога ми се стори малко...беден и недовършен. Какво стана с Джордж да речем? Хари продължи ли да общува с немагическите си роднини след всички премеждия, които изживя? Хагрид, Макгонъгъл, сем.Уизли... Невил и Луна? Всички онези сателитни герои, които се изредиха? Тъй ли не можаха да споменат по редче за тях, да речем? Толкоз ли за 10-15 години не се е случило нищо с тях? Споменаха само Малфой, Рон и Хърмаяни ( и детето на Лупин, ако не се лъжа), Роулинг беше загатнала за толкова много връзки и приятелства, а накрая изтърси само Хари...нз, аз лично очаквах малко повече

Очаква се да е очевидно, че всички заживели щастливо до края на дните си...

Ама се очакваше и поне да загатнат по КАКЪВ точно начин и КОЙ с КОГО