Тъмната кула

Така и така сме започнали с поредици...
Тъмната кула на Стивън Кинг. Поредица, която завладява самия писател при писането...
Седемте книги разказват за премеждията на Роланд, последния стрелец. В един свят, където сякаш цари вечен Апокалипсис, той се е устремил към своята тъмна кула както иглата на компаса се стреми към севера. По пътя си открива приятели, но и врагове от всякакви форми и размери. Дали ще достигне мястото, което ще му даде всички отговори, или ще полудее и умре по пътя, заразен от лудостта на съществата, които среща?

Тъмната Кула I - Стрелецът
Тъмната Кула II - Трите карти
Тъмната Кула III - Пустош
Тъмната кула IV - Магьосникът
Тъмната Кула V - Вълците от Кала
Тъмната кула VI - Песента на Сузана
Тъмната кула VII - Тъмната кула

Леле Кинг е много добър, ама не съм му чел това! Срамота!

А трябва. Аз за съжаление я докарах до книга трета, четвърта я имам, но на английски, пета също, но на български. Заради тва че е на английски засега не съм я подхванала. Иначе са много добри

Ангуа, ако говориш за "Магьосникът" - да те светна. Тя е ретроспекция, Роланд разказва история, която се случва преди описаните действия. Говори за любовта на живота си, която среща в много ранна възраст, разказва за юношеството си и за времето, прекарано с приятелите си Алан и Кътбърт. Стивън Кинг ще ме прощава, но можеш спокойно да я прескочиш и да продължиш нататък. "Вълците на Кала" започва от мястото, на което свършва "Пустош". А някой ден, като се сдобиеш с "Магьосникът" на Български, прочети и нея, за да разбереш някой неща от детсвото на Роланд, но ако искаш да продължиш историята още сега смело можеш да започваш пета книга.

О йес, това ми дойде добре. Много даже. Мерси Фреки, щом свърша за Салваторе и Unseen Academicals я почвам (най-накрая малко български, че започнах да се обърквам вече)

И сега малко да се поправя. Ще е хубаво да прочетеш първата и последната част от "Магьосника". В първата част се разказва за това, как измамват влакът Блейн и как се отървават да не ги убие. В последната стават ясни някои други неща... Малко съм я позабравила вече. В книгата се говори за... някои неща, които имат значение и по-нататък, но мисля, че не трябва да е проблем да я попрескочиш. В "Моята Библиотека" има всички книги качени, първата и последната част на "Магьонискът" не са толкова дълги. А ако имаш възможност да разпечаташ цялата книга - още по-добре. Надявам се да не се объркаш.

Ами ще видим. Може да си прочета първата и последната част на английски, с Кинг няма проблеми (споменах ли, че е бог на писането? на всеки език бих ги чела тия книги). Влакът беше интересен...

Мда, пък току-виж ти потръгнало и си я прочела цялата.
После ще обсъждаме края на историята, който е....

Freki написа:

Мда, пък току-виж ти потръгнало и си я прочела цялата.
После ще обсъждаме края на историята, който е....

Много як? Невероятно измислен? Изключителен връх в световната литература?
Надеждата умира последна, дано тази никога да не умре

Ъмм, единственият логичен, след като го осмислиш малко.
Но нищо няма да ти кажа.

Брех. Що няма направо тема за Кинг?
както и да е.
Кинг ми е любимец (и имам предвид такъв с главно Л) от 14-годишна възраст, когато хванах "Зеленият път".
Боже, каква мания настана...
една след друга прочетох Кери, То, Очите на дракона, Сиянието, Мъртвата зона, Тъмната половина, Дългата разходка, Гняв, Кристин, 13, За писането:мемоари на занаята, Гробище за домашни любимци...


едва след всичко това се реших да хвана Кулата. Исках да е добре премислено и тържествено решение. :Д
помня как почти подскачах, когато взех "Стрелеца" в ръце.
Ще тръгна от края- не знам как така половината Кинг-фенове бяха супер недоволни от края. И от вплитането на образа на самия Кинг. На мен ми подейства по обратния начин- образът му допринесе за реализма на цялата история, световете, Порталите, Кулата, Лъча....
А краят- ако беше завършило по какъвто и да е друг начин, сигурно щях да съм разочарована. Защото имах- неволно- гигантски очаквания.
Но този край....
след всички тези 7 части отново усещаш пясъка, горещината, предусещането за дълъг път и Човека в черно, естествено...
Тази поредица е шокова терапия.
Дни наред поздравявах всички със:
Long days and pleasant nights, sai.

и търсех Лъча във сенките и дърветата. и слушах за Песента на Костенурката. и чаках да цъфнат розите, естествено.
Ком-ком-комала...
чудя се коя ли е любимата ми част. Може би "Пустош". ОБИЧАМ Блейн.
Обичам и Човека в черно.
Даже Елдред- Големия ковчег ми беше симпатичен на моменти.
Нямаше как да не обичам ка-тета, естествено.
Не, ако тръгна да пиша за героите, ще прекаля :Д

Просто....
..19.

Като ти видях ник-а си замислих дали пък не е от тук. От тук ли е?

Да!
Първият човек, кото го позна ей-така. :д
всички ме питаха дали не е погрешен опит да напиша charm: е, не е .:Д
Charlie the Choo choo.
една от малкото еднозначни думи в Свещения език, нали тъй. :д

Знаех си!
Чарю Триий.
Бтв, ти като си от Варна виждала ли си един огромен надпис "Дискордия" на една сграда (като тръгнеш от Севастопол към операта)?

Дадада, именно, всеки път се кефя като мина оттам.
Виждала съм и тирове с надпис "Дискордия".
О, изгубено.

Тъкмо свърших шестата, остана последната. Магьосникът прочетох след Вълците и в общи линии нямаше проблем.
Но Вълците ми взе ума. Усещането за реализъм в подобна книга беше толкова убийствено, че като я свърших гледах серияли без прекъсване (връщат те към далеч по-спокойното усещане, че и без това нищо не е чак толкова реално колкото изглежда). Преплитането на други книги, които съм чела или са ми познати по съдържание ме накара да се чувствам вътре в самата история (определени герои ми се струваха като стари познати, които срещам в друга част от живота им...). Абе въобще, нямам думи.
Песента на Сузана не беше чак толкова добра, поне до последните страници. Те отново завъртяха всичко, защото имах някаква идея за хронологията както в писането на книгите, така и в състоянието на Кинг ("За писането" помага доста в тази част).
Сега остава последната, моето отложено удоволствие това лято. Малко ме плаши идеята за края, писателите често се уморяват от историите си към края, особено когато са толкова дълги и заплетени...

Едно от най-любимите ми неща при Кинг е как омешва героите си и така създава една малка, свързана Кинг Вселена. Голям гъдел е, когато разпознаеш някой герой, знаеш от къде е взет и защо е вкаран в историята, нещо като поощрителна награда за доброто фенче.
(Само при още един автор съм срещала това преплитане на герои и то беше в една единствена книга.)

Цитат :

Едно от най-любимите ми неща при Кинг е как омешва героите си и така създава една малка, свързана Кинг Вселена.

Дадададд, толкова топло ми става като видя Флаг някъде, и фактът, че се намесва и Тод от "Сърца в Атлантида", и даже Бил Денброу...абе, красота.

angya написа:

Но Вълците ми взе ума. Усещането за реализъм в подобна книга беше толкова убийствено, че като я свърших гледах серияли без прекъсване

А така...не знам как толкова фенове намериха повод да се оплакват от Вълците. Тя ми е една от любимите! Mindfuck, идеята с роботите е гениална. А как съм се смяла на това "Снич, модел "Хари Потър"
:д

Пожелавам ти успешно пътуване към Края :р

Аз съм чел първите три книги от поредицата.
Определено ми харесаха Може би от трите най-много ме впечатли втората, защото вкара супер готини герои и ги разви по страхотен начин. Аз цялата книга я изгълтах за един ден Третата също ми допадна, особено финалната й част с влака беше страхотна.

Дълго време отлагах почването на четвъртата, защото бях чул, че е основно за миналото на Роланд и не придвижва историята напред... Ама като ви чета мненията усещам, че май си струва да я захващам веднага

Веднага. На мига.
То и аз като нищо мога да я препрочета.

Прочетох четвъртата книга тези дни

Хареса ми супер много. Сега вече тя категорично ми става любимата до този момент Историята за младитине на Роланд беше супер емоционална и някак завладяваща, просто те грабва. И ми хареса, че си имаше начало, среда и край. Това беше нещото, което малко ми липсваше в третата книга, където след средата стана едно безкрайно вървене с разни несвързани събития...

Петата яка ли е?

Ровейки се из сайта, който пусна Архи се натъкнах на Това Е?!

Твърдото ми убеждение е, че няма шанс да пресъздадат Тъмната кула както трябва. Просто защото тя няма нужда от пресъздаване, вече си я има в главите на твърде много хора, биха могли най-много да развалят представата. Така става с повечето филми по книги, като Властелинът е личното ми изключение.

Иначе прочетох книгите преди известно време. Най-добрата поредица, която съм чела, и завиждам на всеки, който не я е чел Сега от време на време чета по някоя от другите книги на Кинг, които имат връзка с Кулата (в момента: Очите на дракона). Като завръщане на отдавна изтикано в тъмните кътчета на паметта място, което обаче, веднъж почистено от праха, блести с все същия блясък, понякога и по-ярък.

Прочетох The wind through the keyhole която уж трябвало да има общо с Тъмната кула. Ами има, но по начина, по който бисквитката (която преди малко изядох) е част от мен Хубава книжка, но не удовлетвори желаещите още малко от приключенията на Роланд... или поне мен не