Thud!

Thud!

Мен ме няма в разказването за това ще постна ревю на английски (предполагам всички могат да си го преведат, ако не кажете и ще бъде преведено.)

Кратко резюме:

Koom Valley? That was where the trolls ambushed the dwarfs, or the dwarfs ambushed the trolls. It was far away. It was a long time ago.

But if he doesn’t solve the murder of just one dwarf, Commander Sam Vimes of Ankh-Morpork City Watch is going to see it fought again, right outside his office.

With his beloved Watch crumbling around him and war-drums sounding, he must unravel every clue, outwit every assassin and brave any darkness to find the solution. And darkness is following him.

Oh . . . and at six o’clock every day, without fail, with no excuses, he must go home to read ‘Where’s My Cow?’, with all the right farmyard noises, to his little boy.


Та някой да я е чел? Все още я няма преведена. И на мен лично МНОГО ми хареса.

Ами връх на сладоледа, тва е. Много добра, изключително силна. Перфектно продължение на "Нощна стража". Пратчет, макар и болен, все още не е загубил нищо от уменията си като писател.

Абе малко тегаво тръгва, но после нещата се пооправят. Настина добра книжка с препратки към някой други такива за радост на феновете.

Много Ваймс, което е хубаво.
И недостатъчно Ветинари - което не е. Но то никъде няма достатъчно Ветинари.

ако небъркам нещо това е ТУП, нали ???


стр.390 "Кой части от тялото не го боляха? Той провери. Не, явно никои.."
стр.405 "Кой варди вардианите? Аз. Аз. Аз го вардя. Винаги."
стр.338 "Отбелязахме точка за грозниците-шумноп обяви Сали /полицайка вампир/- Обувки, мъже, ковчези... никога не се хващай на първия, на когото попаднеш!"
стр.259 /ако се чуди някой от какво са тролите/ "-Разбира се, геолозите от край време се интересуват от тролов, понеже са създадени от метаморфична скала-.."
стр.211 "-Всъщност, сержант- обади се гласът на Сали, кото че ли нищо не се беше случило,- на вас, върколаците, ви е лесно. Оставате в едно тяло и нямате проблем с телесната маса. Знаеш ли в колко прилепа трябва да разпределя теглото си? Над сто и педесет, ето колко! И винаги има някой, който се запилява нанякъде! А неможеш да мислиш нормално, докато не събереш всички накуп. Дори няма да подхващам темата за реасимилацията. Само си представи най-мощната кихавица, за която се сещаш. НАОБРАТНО."
стр.178 "А начина по който джуджетата възприемат книгите, думите, руните...ами няма да повярвате, сър. Све... те мислят, че света е написан, сър. Всички думи имат огромна сила. Унищожението на книга е по-лошо от убийството на длъбник."
стр.176 "Ваймс се опита да разсъждава. Не мисли за всичко това като за голям кош със змии. Мисли за него змия по змия."
стр.177 "В затвореното пространство на мината всеки проблем бе общ, напрежението се прехвърля от джудже на джудже като електрически заряд. Символите го заземяваха."
стр.152 Сибил твърдо настоя да не вземат бавачка. Ваймс обаче този път бе настоял още по- твърдо за вземат, както и слугинче за потомните дракони. Все пак човек имаше капацитет."
стр.153 "Драконът Олиглав дремеше там. Древен, с раздърпани криле, останал без огън и без зъби, той с мъка катереше стълбите всеки ден и заемаше поста ви под креватчето. Никой незнаеше защо. В съня си издаваше тихи свищящи звуци."
стр.122 "Можеш ли да ги сравниш с тези от миналата седмица?Можеш ли да сравниш броя буклучарки, излезли от града? - Боклучарка не е открито в основния речник. Търсене в жангорния речник...мип...мип...мип..Боклучарка, същ.,каруца за извоз на нощна откривка, вж. също медянка, петмезка, среднощна спенизлна, кътачка.."

Freki написа:

Много Ваймс, което е хубаво.
И недостатъчно Ветинари - което не е. Но то никъде няма достатъчно Ветинари.

Мисля, че Пратчет не използва повече от Ветинари, защото той е от онези герои, които се наместват в историята и започват да я увиват около себе си, превръщат се в нейн център и накрая не остава нищо, освен героя. Но пък в "Глинени крака" имаше доста Ветинари...

“I am the Summoning Dark.” It was not, in fact, a sound, but had it been, it would have been a hiss. “Who are you?”
“I am the Watchman.”
“They would have killed his family!” The darkness lunged, and met resistance. “Think of the deaths they have caused! Who are you to stop me?”
“He created me. Quis custodiet ipsos custodes? Who watches the watchmen? Me. I watch him. Always. You will not force him to murder for you.”
“What kind of human creates his own policeman?”
“One who fears the dark.”
“And so he should,” said the entity, with satisfaction.
“Indeed. But I think you misunderstand. I am not here to keep the darkness out. I am here to keep it in.” There was a clink of metal as the shadowy watchman lifted a dark lantern and opened its little door. Orange light cut through the blackness. “Call me… the Guarding Dark. Imagine how strong I must be.”