Жезълът или метлата? Изборът е твой... [Еманципирана магия]

Любимата ми книга за вещиците. Дали заради силното присъствие на маговете, дали заради Еск, дали защото е първата, която съм чел, не знам.

Ето на това викам мой човек!

Невероятна книга... (все пак има Баба)

Наистина, прочетох я преди няколко дни и още от първата страница ме хвана. Чете се много леко, приятна е, но пък постоянно те кара да се замислиш. Стила на писане е НЕВЕРОЯТЕН - Пратчет успява да вмъкне толкова много неща в текста си! Има много смешни абзаци, но има и невероятни описания - като прочетох книгата имах ОГРОМНО желание да рисувам, толкова се бяха забили в главата ми някои случки. Гората, къщурката на Баба, разходките им из планините, пътуването, колибата на Хилта Козадиря, с шлеповете по реката, стаята на Мисис Уитлоу ( попиках се от смях с тези дантели и с Баба която едновременно гледа на чай и заема) - всичко беше описано по един невероятен начин.

Да не говоря за темата - вещерство, магесничество, разделението между половете... Както вече казах Пратчет по свой собствен начин ни потапя в света на еманципацията - чрез очите на едно момиче на 8 години. Еск e решена да постигне целите си и е готова да се опречи на целия свят с остроумието и голата интелигентност, която тя притежава. Виждаме как тя научава много неща за хората, за магията и за света като цяло - любопитността й сякаш и помага наистина много. Виждаме и разочарованието и, когато реалността се оказва толкова по-различна от очакванията ти. Еск е наистина приятен герой, тя е дете, да, но не прави глупави неща като други деца в литературата. Тя никога не уморява, напротив, карате да й съчувстваш. Както вече казах - много е любопитна, но и винаги разбира като и се каже нещо.

За Баба едва ли мога да кажа нещо - макар и различна от следващите книги, тя е остроумна, смешна, и прави действието толкова приятно - тя обяснява много неща на Еск, и чрез нея, на нас, читателите. Дори и да не си съгласен с нея, я разбираш напълно и си готов да приемеш какво тя казва. Тя прави приключението наистина, наистина смешно... Споменах ли метлата й? Търкалях се на пода докато четях как тя се опитва да полети...

Вземи тези изпипани персонажи, помести прекрасните описания в едно невероятно приключение, добави разделението между жените и мъжете, между вещиците и магесниците, тук таме някои референции на секс (С любопитността на Еск има някои наистина смешни случки...) и получаваш една невероятна книга!

Единствената критика от моя страна, това е краят. Беше измислено много добре, когато краят се раздели на две (Баба Прякоцеп, Еск Саймън), но историята на Баба би шута на тази на Еск - беше много по-приятна, смешна, по-интересна. И накрая, точно когато очаквахме края на историята на Еск (защото това беше нейната история) Еск с епояви за една страница, не видяхме НИЩО от реакцията й, а останалото беше разказано от Баба. Да, втората наистина беше героинята за мен, тя спаси всичко, но очаквах да разбера как се чувства Еск след всичко това...

Е, май изписах твърде много, но съм доволен че всичко си казах, което исках да кажа. Като цяло, макар че краят си има минусите, това ще си остане една НЕВЕРОЯТНА книга, която с удоволствие ще прочета отново някой ден...

Разказа наистина чудесно цялата история, но защо и аз не можах да я прочета така.. Книгата, която четох беше с УЖАСЕН превод от англииски и постоянно наум си превеждах планините Рамтоп и баба Уедъруакс :@ Иначе за книгата като цяло...малко не ми хареса, че Баба е изместена като страничен герой, защото вещиците са една от любимите ми поредици, но и Еск си беше изпълнила ролята перфектно Пратчет е вметнал темата за еманципацията изключително уместно и направо си се кефех на макс, когато Баба подметна магьосниците в университета и им доказа, че дори и мъже не са нещо повече от жените

Ти си чела явно първото издание. Там така са преведени (или по-скоро непреведени) имената.
Тази книга - толкова да я хвалите, значи! А аз не я харесах, като я четох. Може би трябва да й дам още един шанс.

Определено е по-различна от останалите, Фреки. И може и да не стига до величието на други, но все пак я четох с огромно удоволствие и я затворих с усмивка на лицето. Прекрасна книга...

Еск пък я хареса толкова, че навсякъде си я носи в чантата. Като се срещнах с нея и като се заговорихме за Пратчет, тя ей-така подметна: "А, аз си нося Еманципирана магия!"

Поне час сме търсили цитати и сме се смяли на шегите на Пратчет. Особено писмото на Баба! Посмейте се и вие:

До Главнийъ Магесник в Невидения уинивирситет, Привет Вам, Дано сти здрави, Пращъм ви иднъ Ескаррина Смит, има си тя заложби за магесничество, но не ми иде наум що да сторя с нейъ по-нътам, тя йе прилежнъ в рабутатъ и се държи чистъ, усвен туй е многу оправнъ в разнубразни къщни заниманийъ, ще пратйъ и парици пу нейъ, Дъно живейти дългу и свършите в мир, оставъм задлъжняла Вам, Есмерелдъ Вихронравъ (Г-цъ), Вещицъ.