30-те дни на Иво без шоколад

Преди няколко дена зърнах в нечий блог списък със 100 неща, които авторът искал да направи през следващите 3 години. Прегледах я набързо, но едно нещо привлече вниманието ми:

"go 30 days without chocolate..."
Идеята е това да е изпитание, за да видиш до къде стига волята ти. Както знаете, аз обожавам шоколад, майка ми гледа да поддържа доживотните запаси у нас, и всеки ден хапвам по нещо шоколадово. За това реших и аз да се включа в това "изпитание", да видя дали ще издържа и дали е е трудно.

Прочетете следното, написано от едно момиче, което също е опитало подобно нещо:

Цитат :

Ahhh it’s coming to a full week now.
It’s been such a difficult one too, everyday I feel like I’ve been getting worse. My legs just wanna give way, no energy, my moods are all over the place. I feel as if I’m a druggie and I just need my fix. I’m starting to realise I wasn’t just going through a period of eating a lot of it. I had a problem. My intake of it was way too high. And sadly I couldn’t even say it to anyone like a friend because they don’t realise just how much I ate of it.

Supposedly, it takes thirty days for the want of chocolate to leave your system. 30 days before you can go long periods of time without thinking of it. I’d never have thought myself possible to even think of going a week without it but I guess if a doctor says to stop eating it.

А тук идва сравнението на века:

Цитат :

I keep going to the kitchen because I’m hungry, then getting really frustrated because I cannot find anything I want. In truth, what I want is chocolate. The only way I could describe it to everyone would perhaps be Twilight? Vampires, they have this thirst and it can only ever truly be satisfied by human blood. Sure you can get by but it’s there.. in the back of your throat, burning… the need… the want… And that’s what it’s like for me

Та, в тази тема всеки ден ще поствам/едитвам и ще разказвам как се чувствам. Нещо като дневник. Мухахаха! Надявам се да ми помагате в трудните моменти

Go, go, Иво!
Ти можеш!
Моля те да се въздържаш от посегателства над старата си бабка за парченце шоколад!
Ще ми е интересно да чета.



Ето и част от моята подкрепа. Пхахаха!

И аз съм пристрастена към шоколад, но онзи ден открих, че не бях яла от 3 седмици, та си поръчах
Но пък аз се пристрастявам лесно, но и лесно ми минава. Въпрос на воля.
Та Иво, давай, макар че е по-лесно, когато нямаш шоколад под ръка (както аз). Ако успееш, евала, аз не бих могла (май )

Уоу. о.О
Човече, това е мазохизъм.
Шоколадът е хубаво нещо.

Никакъв мазохизъм не е, защото той изобщо не си сдържа клетвата. И погребал тук темата тихомълком. Ха!