Килимените хора

Аз ли нещо не довиждам или сте затрили темата за таз най първа книга на Пратчет. невярвам че е пропусната да се товори такава тема до сега.

Иначе да, това е епично фентъзи за живота на килима простираш се от далечното „Чердже пред камината” от където иде и огъня всъщност и се мине през Кракнастол основния локодобивен зентър на килима, та се стигне до Голямата Стена и възможноста за добив на бронз...

Не недовиждаш, сигурно темата е била в стария форум и просто никой не я е пуснал в новия. Пускай темите, които ти липсват. ((:
Не съм чела "Килимените хора", но постът ти звучи зарибяващо.

Книгата е написъна в съобторство не с кой да е а с по-малдия Пратчет (;

http://chitanka.info/lib/text/1602 - това е книжката

Анотация
ОТНАЧАЛО НЯМАШЕ НИЩО, ОСВЕН БЕЗКРАЙНА ПЛОСКА РАВНИНА.
ТОГАВА СЕ ПОЯВИ КИЛИМЪТ…

Това е една история, която всеки ще заобича, дори тези които не вярват в нея.

Сега Килимът е дом за много племена и народи и е в началото на много събития. Предстои ужасен финал, ако някой не направи нещо.
АКО ВСИЧКИ НЕ НАПРАВЯТ НЕЩО.


БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Тази книга има двама автори. И двамата са един и същи човек.
„Килимените хора“ излезе през 1971 г. Много неща не й бяха наред на тази книга — най-вече поради това, че беше написана от седемнайсетгодишен по онова време хлапак.
Отначало се продаде някакво количество, след време се изчерпа целият тираж. И толкоз.
По-късно, преди седем-осем години, потръгнаха книгите ми за Света на Диска. Хората си ги купуваха и се чудеха: „Ами каква е пък тази книга «Килимените хора» от Същия Автор?“ На издателите им дойде до гуша да обясняват, че не се търсела, и накрая решиха: дошло е време за преиздаване.
Та тъй, въпросната книга бе прочетена от Тери Пратчет, вече четирийсет и три годишен, и той им каза: „Я задръжте малко. Това съм го писал още в ония времена, когато съм смятал, че щом ще е «приказна фантастика», значи трябва да гъмжи от битки и крале. Но сега съм склонен да мисля, че истинската грижа на този жанр трябва да е как да минем и без битки и как да се оправяме и без крале. Я да я попренапиша на места…“
Е, нали знаете как е — като дръпнеш конеца, дето виси, и…
Ами това е положението. Тази книга не е точно книгата, която съм написал тогава. Не е точно и книгата, която бих написал сега. Тя е плод на съвместни усилия. Обаче, хм, няма защо да му предоставям на онзи половината слава и почести. И без това ще ги прахоса нахалос.
Вие помолихте за тази книга. Ето ви я. Благодаря ви.
А пък ако ме питате колко е голям град Уеър — приблизително толкова: o

Тери Пратчет
15 септември 1991 г.

не ми хареса... не знам защо, героите и всичко, което е случва в нея. Не знам, не мога да кажа, няма заряда на света на диска и може би затова, но ... е интересна поне за убиване на време, не е мн голяма и е пак с доста екшън сцени ;р