Пиеси, корони, бури, духове и три вещици! [Посестрими в занаята]

Toва е втората книга от поредицата.
Участват:
Трите вещици, също така крале, кинжали, корони, бури, джуджета, котки, духове, привидения, маймуни, бандити, демони, гори, наследници на престола, смешници, изтезания, тролове, сценични приспособления, всеобщо ликуване и разни шумотевици.)

На магическият Диск се тресат кралства, падат корони и проблясват кинжали, а задължителните три вещици НЕ се намесват в делата на владетелите.

Но Баба Вихронрав и нейните посестрими от Сборището откриват, че да спасиш кралство доста трудничко, а не както ви го представят разни драматурзи с там разните им хартиени храстчета и картонени корони…
Каквото очаквате, ще го намерите в тази книга —крале, загубени корони и предрешени престолонаследници и началото на една любов...

Наред с тях ще срещнете и невиждани неща, например гръмотевична буря, обзета от жажда за актьорска слава, или първото в историята презареждане на метла по време на полет. Посестримите в занаята преодоляват невероятни препятствия („Ей, това котле е пълно с гадост!“), за да върнат на трона краля, комуто короната се пада по право.

Или поне те така си мислят…

Първата от вещерската поредица, която ми попадна. Класика. Само англичанин може да се гаври така със Шекспир и цялата ренесансово-средновековна литература. У-н-к-а-л-н-о просто!

Ами Хамлет е една от любимите ми книги и определено любимата ми драма. За това не приемам Посестрими в занаята не като "гавра" с Шекспир, а по-скоро като дръг поглед върху нещата. И все пак Хамлет много повече ми харесва като четиво, де.

Тази книга беше същински шедьовър, както Еск би казала: разкош!

Мога да изпиша толкооооова много, но ще се опитам да го кажа кратко и ясно!

Съвършена, невероятна, прекрасна... Само суперлативи! Изпипана е до край! Героите на трите вещици си пасват невероятно добре, взаимно се допълват, толкова са смешни, а и същевременно остроумни и трите. Случките им са толкова интересни, и без да се усетиш си с усмивка на лицето и се подхилкваш. Да не говорим за Шекспир, който е така преплетен в историята, че и аз трябваше да използвам помощен сайт за да хвана повечето референции. Историята е чудесна, темите са толкова Пратчетски; Тери за пореден път ни научава нещо... Ох, не мога да обясня хубаво, но просто нямам думи! Грибоо!

Историята с вещиците беше толкова силна, че когато вещиците липсваха на мен ми се струваше, че духът на цялата книга липсваше... Но Пратчет винаги ги вкараваше навреме, след страница-две, така че дори Дукът и Шутът не доскучаваха.

Така де, четете хора!

Ах, толкова съм се смял на някои моменти...

Spoiler:

Lawks, I am a poor old wood-gatherer!

Shadow_of_darkness написа:

Точно тази книга чета в момента и с чиста съвест мога да кажа че е невероятна.
Няма герой в нея на който да не симпатизирам, много забавно и интересно чвтиво. Истинска наслада за читателя!

Аз я прочетох преди месец, и няма начин да не се съглася, особено с думите "истинска наслада за читателя"! Няма нищо по-вярно от това. Погълнах всяка страница с усмивка на лицето. Истински шедьовър, удоволствие да се чете. Вещиците са невероятни, смешни, остроумни, а в цялата история има толкова много преплетен Шекспир, толкова много пародии на други произведения...

Любима книга.

'Well met by moonlight,' said Magrat politely. 'Merry meet. A star shines on...'

Spoiler:

Убих се да се смея с тази книга, уникална е, определено една от най-любимите ми~

и любимите ми думички тук :


Можем да се обзаложим, че боговете на свят като този не играят шах, и ще спечелим. Всъщност никъде по света боговете не играят шах. Просто не им стига въображението. Предпочитат простичките жестоки игрички „Не достигаш трансценденталност, а отиваш директно в забвение“. Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече“ с криви зарчета.
***

Тя беше хубава буря. Добре се вживяваше в ролята си, влагаше страст и критиците бяха единодушни, че ако се научи да контролира гръмотевиците, в следващите няколко години ще се превърне в буря, която си струва да се види.

Гората ревеше своите овации, изпълнена с мъгли и диво летящи листа.
***

Баба огледа строго курабийката си, преди да я захапе. Маграт я беше опекла във форма на прилеп.
Очичките бяха стафидки.
***


Когато качулката се смъкна от главата му, покойният крал забеляза, че Смърт изглежда като полиран скелет във всяко отношение с изключение на едно. Очните му кухини светеха в небесносиньо.
***любимия ми цвят хиих

Там, откъдето идвам, вещиците са забранени — строго произнесе дукесата.

***Тя забърза в нощта с твърдата крачка на човек, който е убеден, че нощната ветровита гора крие ужасни и необичайни неща и че едно от тези неща беше самата тя.***

Както и повечето хора, вещиците са разфокусирани във времето. Разликата беше, че те осъзнаваха, повече или по-малко, този факт и го използваха.
***


Колибата на Баба приличаше на гъба в мъглицата. Неподдържаната й градинка с билки сякаш се движеше дори и при неподвижен въздух. Там растяха треви, невиждани никъде другаде из планините, корените и семената им преминали пет хиляди мили през Диска. Сержантът можеше да се закълне, че няколко цветчета се обърнаха след него, когато мина. Той потръпна. ***


Цялото ти семейство ли са идиоти, бе?
— Това е семейна традиция, сър — обясни Шутът. — Искам да кажа, мола ви съ…