История в 12 поста

Част първа: Карта №4 - Помощник или добрата фея вече е на линия.

Както се знае, вяка история има своето начало. Началото на тази започна в мракът.

- Сите ли сте пукасяли ли бре момци? - Рече първия глас.
- Само Най-по-малък Нголън е малце сиросинкяв, а па на Не толкова мълак като голем Фиигъл един поганец му перхапъл наджака - отчете пораженията втори леко писклив гласец.
- Неговото манерче никакъв наджак не беше ш знаиш! - Коментира трети.
- Шта огрее месечина алалем! - Закани се вероятно Не толкова мълак като голем Фиигъл.
- По-полека да си не застъпиш мъденцата - откровено се присмя третия глас.
- Келдата нали рече бегайте тамо да му помогнете, че ке ви извия грацмуните кат` на пилци. Речe още: Кат` го киризите ке го пОзнейте. Ама я у тая тъмница нищо не мо`оем скивам - мрънкаше четвърти.
- То добре че беха ония поганци, че да се ракършининм малко. Ай са стига сте се влачили кат свински чирва, че работа ни...
В мракът настъпи тишина, а той от своя страна започна леко да отстъпва на бледо синята светлина обвила оръжията на дузина дребни синкави човечета с рижи коси и обрекло представляващо разновидност на зацапана в различна степен препаска.
- Ей са се накиснааме до плешките в говньо - коментира един от Нак МАк Фийгълите, но бързо бе сритан да мълчи.*

Межувременно четири етажа по-високо над градовете близнаци Анкх-Морпорк зората най-сетне успя да прехвърли градската стена и заобикаляйки предпазливо опасните улички се разля между къщите. Точно гогава и господин Въртел отвори своята кантора без дори да подозира какво предстой или още по лошото какво има четри етажа под уличната настилка кумай под краката му.

Spoiler:

Част втора: Карта №1 - Героят в целия си блясък

Потдхлъзна се залитна грациозно, напри пирует и падна, а черепа му издрънча в мрамора на пода с отчетливо пук. Това би уибло всеки нормален човек, но имаше обстоятелства, които попречиха на господин Въртел да умре и сред тях бяха: той бе адвокат, като такъв не правеше нищо безплатно, а и беше зомби. В този ред. Надигна се леко замаян, по скоро по навик, отколконо защото имаше какво да се замайва и срещна погледа на архиканцлер Ридкъли, две пиди в дясно и две надолу имаше друг поглед и ако не грешеше, а той никога не грешеш това бе Ескарина Смит. Погледът обаче, който желаеше да види, а не улавяше беше на чиракът и по съвместителсто прислужник Едуард Къттер. Самият той стоеше почти до стената с наведен поглед, а по ботушете му имаше издайна слуз като тази на която се бе подхлъзнал наставникът му.
- Какво става тук Едуард и защо не съм предупреден за тази така приятна и леко изненадваща сутрешна визита? - Въпросът бе отправен към младежа с мъртвешки студен глас* и без да отделя поглед от двамата насреща си, гледайки ги едновременно право в очите. Номер окйто изнервяше хората.
- Квак... ъъъ, искам да кажа, че двамата магове бяха тук още когато пристигнах сутринта и много убедително настояха да ви изчакат, а аз... - започна да обяснява младежът, когато бе прекъснат натрапчиво.
- А той бе възпрепятстван да ви предупреди по чисто морфологични причини - довърши вместо него Еск, като направи прабна крачка в дясно за да провери дали окото ще продължи да я следи. Продъжи.
- Псст младши маг Смит** - скастри Еск архиканцлера - Тук сме заради Преброяването ти ще ни помогнеш Въртел!
Като адвокат, господин Въртел веднага усети изгодата:
- Разбирасе за такова енщо хонорарът ми ще е... - забеляза, че Ридкъли клада към слузта по краката на помощикът му и довърши без дори да трепне - ...определен от вас архиканцлере.

*бел. авт. Трудно бе за зомби да говори по по разилчен начин
**бел. авт. Ридкъли беше традиционалист и като такъв знаеше, че магьосниците са единствено мъже. Това че конкретно Ескарина Смит беше кьосав, носеше сутиен и за една седмица през месеца ставаше ужасно раздразнителен си беше негова работа и не го засягаше, още повече, че деканът отговаряше на две от тези три описания.