Дано живееш в интересни времена! [Интересни времена]

... гласи едно проклятие и жителите на Света на дискъ ( който между другото се крепи върху четири слона застанали върху корубата на Великата А`Тун ( наш Иво) с неустановен досега пол) благоразумно винаги се пазят.

Проблема е, че на боговете им е скучно. Време е за нова игра на зарове! Провидението винаги печели, но никой не може да твърди нещо в присъствието на Сервитьорката в кръчма "Последен шанс", позната най-вече като Дамата. Подгответе се за играта - "Могъщи империи", естествено с екстрите "Гибел на могъщи родове" и "Съдби на народи висящи на косъм".
"- А, тая я мражя! - каза Офлър - Накрая вшишки умират."
*
Разгорещени битки! Революция! Гибел! Война! ( да не пропуснем случайно синовете й Ужас и Страх, както и дъщeря й Кланси.) са разклатили великата империя. Никой не харесва стария император, плъзнали са бунтовници, всички се готвят за война. Особено Лорд Хонг. Не, той признава и уважава всички стари традиции, смята че империята е единствена реална, а всичко навън е осеяно с духове кръвопийци, клевети бунтовническия трактат "Какво правих през лятото", но все пак какво удоволствие би било да изиграе партия шах с Лорд Ветинари ( и за това естествено планира да му остави едната ръка).
*
Всички очакват Най-големия магьосник, който ще предотварти ужасната участ и отново ще въдвори ред в страната. Кой? Аха, познахте : Ринсуинд ( със шапка, на която пише "магесник" ) е попаднал както винаги там където съвсем не му е мястото. По настоящему той и група застарели ( ама много) варвари, между другото се учат на приличен живот, се опитват да помогнат на бунтовниците. Или поне така си мислят всички - варварите се опитват да откраднат империята за да могат да си уредят живота, а Ринсунд просто се опитва да НЕ живее в интересни времена.
Някой е казал, че бяга за да може да се бие и на другия ден. Е, Ринсунд бяга за да може да избяга и на другия ден!

Да, наистина по-добре да не живееш в Интересни времена!

Най-убийствени бяха бунтовническите им песни: "Умерен прогрес и ограничено непослушание, придържайки се към добрите обноски"

"Последният герой"?

Прочетох я на един дъх тази книжка. Щеше да има ларп по нея и затова по спешност си я разпечатах от читанка. Мъ ларпа се отмени ;( Както и да е.
В цялата книга ме зарадва най-много Конан и отряда му. Това как когато всичко изглежда загубено, и противно на всяка логика очаквах Пратчет поне малко да е реалист, или поне шепа старчета да се страхуват поне малко пред цял легион... То какво стана...

Цитатче:
"Коен огледа хоризонта. Трупаха се сивосинкави облаци.
— Ще има буря.
— Ами като умрем, ще ни е все едно дали сме подгизнали***
— На тия чужденци и времето им е скапано.
Коен вдигна рамене и се съсредоточи върху армиите на петимата предводители.
Бяха се подредили около избраната от него позиция. Тактиката явно щеше да е от най-простите — настъпваш и толкова. Ордата виждаше командирите, яздещи наляво-надясно пред безбройните войници.
— Добре де, как ще започнем? — промърмори Коен. — Някой ще надуе свирката за началото ли? Или почваме да викаме и нападаме?
— Обикновено се започва по общо съгласие — обясни господин Сейвлой.
— Аха.
Коен пак се обърна към гъстата гора от копия и бойни знамена. Стотици хиляди воини изглеждаха като адски много хора, погледнати отблизо.
— Сигурно никой от вас — проточи той — не е измислил нещо страхотно, за което да си е мълчал до последния миг?
— Мислехме, че ти си се сетил за нещо — учуди се Тръкъл.
Неколцина конници се отделиха от всяка армия и спряха благоразумно на повече от хвърлей копие. И зачакаха.
— Добре, ясно значи — промълви Коен. — Много неприятно, ама ще трябва да си приказваме с тях за капитулация.
— Не! — Господин Сейвлой се изненада на своя гръмко отекнал глас. — Няма да оцелеете, ако се предадете. Просто няма да умрете веднага.
Коен си почеса носа.
— Какъв беше тоя флаг… за приказки, без да те пречукат на място?
— Червен. Но виж, няма смисъл да…
— Ама че щураци! Червено за предаване, бяло за погребения. Все едно. Някой има ли нещо червено?
— Нося носна кърпичка — предложи господин Сейвлой. — Но е бяла.
— Давай.
Учителят-варварин се раздели крайно неохотно с тоалетната принадлежност, а Коен извади малък назъбен нож от пояса си.
— Не мога да повярвам! — Господин Сейвлой с мъка сдържаше сълзите си. — Коен Варварина да говори за капитулация с такива типове!
— Те ти го влиянието на цивилизацията. Сигурно ми се е размекнал мозъкът.
Коен драсна с ножа по ръката си и притисна кърпичката към тънката струйка.
— Готово. Чудничко червено знаме.
Ордата закима одобрително. Беше изумително символичен, геройски и вероятно глупашки жест, който обаче не остана незабелязан и от най-близките войници.
***
— Твой проблем. Дойдохме да говорим за капитулацията.
— Аха! Не искате да се перчите повече. Добре, предайте оръжията си и ще ви отведат обратно в двореца.
Коен и Тръкъл го зяпнаха.
— Как тъй ще си предаваме оръжията?
— Нали ще обсъждаме вашата капитулация?
— Нашата ли?!
Устните на господин Сейвлой бавно се разтеглиха в широка налудничава усмивка. Лорд Хонг се вторачи в Коен.
— Нима искаш да повярвам, че си дошъл да искаш от нас… — Приведе се над седлото и се взря изпитателно във варварите. — О, да, така е. Ама че сте празноглавци! Вярно ли е, че можете да броите само до пет?
— Мислехме си да не пострадат хора — обясни мило Коен.
— Не, искали сте и вие да не пострадате.
— Не ща да те плаша, ама доста от твоите хора ще си го отнесат.
— Те са селяни — с презрение напомни предводителят.
— Да бе, как забравих. Пък ти си им главатарят. Все едно си играеш шах, а?
— Да, аз съм техен повелител. Ако е необходимо, ще умрат по моя заповед.
Коен му се ухили застрашително."

не знам за вас, но си спомням как в една част със "сребърната орда" Коен разправя "колко пъти да ти казвам, че жените ги насилваме, а къщите ги горим, не обратното!" :Д