Тери Пратчет и научната фантастика [декември 2010]

Нещо старо (още от лятото) , но виждам , че не сме го отразили тук .



The Long Earth

През 1986г. , малко след излизането на Еманципирана магия (трета книга от Света на Диска) , Тери Пратчет започва работа по проект , носещ горепосоченото заглавие . Фокусът пада върху квантовата физика , паралелните вселени и неизброимите , леко отличаващи се една от друга , близначки на родната планета Земя . Всичко приключва с незавършен роман и два кратки разказа . Еманципирана магия се оказва много успешна , поредицата бързо набира популярност и той решава да остави идеята за "навързаните" паралелни светове в нафталина .

Почти 25 години по-късно , Тери е готов да се върне към старата си любов , научната фантастика , възраждайки отдавна забравения проект . За целта той ще се съюзи с един от най-известните автори на твърда научна фантастика , Стивън Бакстър , с когото се надява , да изкара The Long Earth на бял свят , под формата на две книги , първата от която трябва да излезе през пролетта на 2012 .

С две думи: НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ !!!

Тук има интервю с Пратчет по темата: ЦЪК !!!

От сайта на Waterstones:

The Long Earth
by Terry Pratchett, Stephen Baxter
Format: Hardback 400 pages
Published: 21/06/2012

Много ми е любопитно какво точно ще е това. Ще научим съвсем скоро.

Еск написа:

A_D_P_10, какво е "твърда научна фантастика"? За първи път чувам израза, затова питам.

От уикито:

Цитат :

Твърда научна фантастика (на английски: Hard science fiction) е подстил на научната фантастика, който набляга на техническите детайли, на научната точност.
....
Твърдостта представлява силно застъпване на материално-базираните науки като физика, астрофизика, астрономия, химия.

Чак пък трудно за разбиране не мисля, че е. Ако авторът е добър, то той си го е обяснил добре, така че читателят да разбере за какво, аджомагьосам, му говори.
Иначе това за Пратчет не го знаех. Определено е интересно, имайки предвид, че съм по-голям фен на научната фантастика, отколкото на фентъзи жанра.

A eто я и окончателната версия:

Цитат :

The possibilities are endless (just be careful what you wish for...)

1916: the Western Front, France. Private Percy Blakeney wakes up. He is lying on fresh spring grass. He can hear birdsong, and the wind in the leaves in the trees. Where has the mud, blood and blasted landscape of No man's Land gone?

2015: Madison, Wisconsin. Cop Monica Jansson has returned to the burned-out home of one Willis Linsay, a reclusive and some said mad, others dangerous, scientist. It was arson but, as is often the way, the firemen seem to have caused more damage than the fire itself. Stepping through the wreck of a house, there's no sign of any human remains but on the mantelpiece Monica finds a curious gadget - a box, containing some wiring, a three-way switch and a...potato. It is the prototype of an invention that Linsay called a 'stepper'. An invention he put up on the web for all the world to see, and use, an invention that would to change the way mankind viewed his world Earth for ever. And that's an understatement if ever there was one...

...because the stepper allowed the person using it to step sideways into another America, another Earth, and if you kept on stepping, you kept on entering even more Earths...this is the Long Earth. It's our our Earth but one of chain of parallel worlds, lying side by side each differing from its neighbour by really very little (or actually quite a lot). It's an infinite chain, offering 'steppers' an infinite landscape of infinite possibilities. And the further away you travel, the stranger - and sometimes more dangerous - the Earths get. The sun and moon always shine, the basic laws of physics are the same. However, the chance events which have shaped our particular Earth, such as the dinosaur-killer asteroid impact, might not have happened and things may well have turned out rather differently.

But, until Willis Linsay invented his stepper, only our Earth hosted mankind...or so we thought. Because it turns out there are some people who are natural 'steppers', who don't need his invention and now the great migration has begun...

Звучи страшно интересно!!

Terry in Borneo reading his copy of The Long Earth!

Прочетох я. След известно търсене реших, че е най-лесно да пусна коментар в тази тема
Надявам се опитът ми да огранича спойлерите до вече известните неща за книгата да е успял, но който иска да е сигурен по-добре да не чете.


Историята, както се разбира и от различните описания по-горе, се върти около откритието, че земята не е само една, а е една от множество други, подредени като верига (тоест, по една от двете страни, кръстени в книгата "изток" и "запад"). С други думи, доста интересна идея. Главният герой Джошуа е, разбира се, специален. Роден в съседна земя, той е методичен, спазва правилата и може да преминава от земя на земя без stepper. Тези неща го правят интересно попълнение на цепелинът Марк Твен на, поне за мен по-интересният Лобсанг (!), но защо е по-интересен ще трябва да прочетете в книгата.

Първата една трета е много добра. Поставянето на проблемите и на сюжета става плавно и естествено, чете се на един дъх. След това обаче следва част, в която нещата се затлачват. The Long Earth е наистина голямо място, а нашите герои решават да видят докъде стига (дали е една линия, или може би кръг, по който ако пътуваш достатъчно дълго ще стигнеш там, откъдето си тръгнал?). Описанието е общо взето скучно, разнообразено от време на време с някой пример на по-различно развитие на еволюцията отколкото на земята.
Последната част от книгата е отново много интересна, основно защото човек трудно може да си представи отговорът на поставените въпроси поради странността на описаната long earth. Лично аз очаквах по-интересен край, но няма да издавам нищо по въпроса.

Книгата си заслужава четенето (Пратчет е все пак), но научната фантастика изисква различен вид умения от фентъзито и колаборацията със Стивън Бакстър изглежда недостатъчна, за да ги покрие, а хуморът на Пратчет се губи в амбицията за толкова много светове, които приличат на нашия, но не съвсем.

По моя преценка този Лобсанг няма нищо общо, макар че ако Пратчет е решил да направи някоя много голяма шашма, може и да се изненадам от някоя следваща книга :р

То и за стражите нямало да пише повече, доколкото знам. Сега е на някаква нова вълна, редува жанровете. Ще видим какво ще стане.

Е, току-що излезе нова книга за Стражите, вие какво искате... Ваймс има двойно повече книги от Смърт. :Р И аз подкрепям с две ръце нови книги за Смърт и Сюзън, страшни са заедно, много силни романи!

Което ми напомня, че трябва да прочета Крадец на време в в близките няколко месеца...

Иначе май имаше някакви планове за трета книга от поредицата на Мойст, но трябва да призная, че не съм голям фен.

Аз не се оплаквам от нищо, добре ми е Очаквам си новите книжки през следващите месеци и си чета старите, като ми се четат. Само дето повечето ги знам горе-долу наизуст (с гордост мога да кажа, че тази година се навършват 10 години откакто чета Пратчет, жалко само че не знам коя дата )

Ами не знам дали ги препрочиташ, но в момента няма книга на Пратчет, която да не съм чела по няколко пъти, освен най-новите, което води до леко износване. Затова си оставям повече време между четенето, така че да не ми омръзват все пак... Пък и е безсмислено да се чете все едно и също...

Корицата на Част II:

Корицата на трета част:



19.06.2014

Корицата на четвъртата книга:



18.06.2015

Корицата на последната, пета, част:

14.07.2016