Библиотеката на Смърт [цитати]

Библиотеката на Смърт е мястото за най-уникалните, смешните и мъдри цитати от поредицата за любимия ни скелет с косата. Ще започна с любимите бисери от Дядо Прас:

"Getting an education was a bit like a communicable sexual disease. It made you unsuitable for a lot of jobs and then you had the urge to pass it on."

"She'd become a governess. It was one of the few jobs a known lady could do. And she'd taken to it well. She'd sworn that if she did indeed ever find herself dancing on rooftops with chimney sweeps she'd beat herself to death with her own umbrella."

"Real children don't go hoppity-skip unless they are on drugs." - Susan, the ultimate sensible governess

"Biers was where the undead drank. And when Igor the barman was asked for a Bloody Mary, he didn't mix a metaphor."

"The truth may be out there, but lies are inside your head."

"This is very similar to the suggestion put forward by the Quirmian philosopher Ventre, who said, "Possibly the gods exist, and possibly they do not. So why not believe in them in any case? If it's all true you'll go to a lovely place when you die, and if it isn't then you've lost nothing, right?" When he died he woke up in a circle of gods holding nasty-looking sticks and one of them said, "We're going to show you what we think of Mr Clever Dick in these parts..."

"YOU NEED TO BELIEVE IN THINGS THAT AREN'T TRUE. HOW ELSE CAN THEY BECOME?"

Пратчет е единственият, който може да сравни образование с полова болест!

Виждала съм Пратчет фенове, които обичат Ринсуинд, или мразят Ринсуинд и такива, които обичат Ноби или не харесват особено Ноби и даже такива, които се дразнят от Баба Вихронрав (не и аз :з), но не съм срещала НИТО ЕДИН, който да не обожава Смърт. И не мисля, че ще срещна.
та...
хайде малко Морт.

- "Pardon me for living, I'm sure."
- NO-ONE GETS PARDONED FOR LIVING."

"- "My granny says that dying is like going to sleep," Mort added, a shade
hopefully.
- I WOULDN'T KNOW. I HAVE DONE NEITHER."

"I DON'T KNOW ABOUT YOU, he said, BUT I COULD MURDER A CURRY."

"You're dead," he said. Keli waited. She couldn't think of any suitable reply. "I'm not" lacked a certain style, while "Is it serious?" seemed somehow too frivolous."

"- I USHERED SOULS INTO THE NEXT WORLD. I WAS THE GRAVE OF ALL HOPE. I
WAS THE ULTIMATE REALITY. I WAS THE ASSASSIN AGAINST WHOM NO LOCK
WOULD HOLD.
- "Yes, point taken, but do you have any particular skills?"

I am a dog person.

ъъъъъ нещо е бъгаво ... очевидно само аз виждам правилната картинка вие виждате некви котки със сандвичи?!

Принципно това е картинката (дано тоя път излезе)


Това трябваше да се отнася към хората нехаресващи Ноби.

Така вече е правилно.
Но пък тая с котката беше ужасно на място (перефразирам):
Every time you say you don`t like Nobby , God kills a kitteh.

Те, затова те мразят, Нобсъне, убиецо на котенца! (Бтв, той СМЪРТ ще те докопа, ще видиш ти)

"- Знаеш ли, честичко съм си мислила... че всеки има... естествена възраст, ако ме разбираш. Виждаш десетгодишни хлапета да се държат, сякаш са на трийсет и пет. А някои хора дори се раждат зрели, както излиза. Щеше да е хубаво... ако знаех, че съм била... - тя се погледна отново - ... на осемнайсет цял живот."
Госпожица Флитуърт към Смърт
- "Жътварят"

"Смърт остана сам, загледан в танца на житото и вятъра. Разбира се, това също беше метафора. Хората са нещо повече от житото. Те кръжат в мъничкия си пренаситен живот, задвижвани буквално от часовников механизъм, а дните им открай докрай са запълнени с усилието да живеят. И всеки живот продължава колкото всеки друг. Дори много дългите или съвсем кратичките. Поне от гледна точна на вечността.
Но слабичкото гласче на Бил Порталски промълви: „А от гледна точка на живеещия – колкото по-дълго, толкова по-добре”. "
- "Жътварят"

"Ипслор се поотпусна и му рече с почти нормален глас:
— За нищичко не съжалявам, сериозно говоря. Ако можех, бих повторил всичко. В децата е нашата надежда за бъдещето.
— НЯМА НИКАКВА НАДЕЖДА ЗА БЪДЕЩЕТО — възрази Смърт.
— Щом е тъй, какво ни остава да очакваме?
— МЕН.
— Исках да кажа освен теб!
Смърт го изгледа озадачен.
— МОЛЯ?
Бурята се разбушува с цялата си мощ. Една чайка прелетя над главите им с опашката напред.
— Питам те — горчиво продума Ипслор — какво ли в този свят придава смисъл на живота?
Смърт пак поумува.
— КОТКИТЕ — подсказа след малко. — МНОГО МИЛИ СЪЗДАНИЯ.
— Проклет да си!
— МНОЗИНА СА ГО КАЗВАЛИ — невъзмутимо съобщи Смърт."
- "Магизточник"

— Значи се опитваш да ми подскажеш, че хората имат нужда от...фантазии, за да понасят живота?
— ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ХОРА. ЗА ДА БЪДАТ СРЕДОТОЧИЕТО, КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ И МАЙМУНАТА, ИЗПРАВЯЩА СЕ НА ЗАДНИТЕ СИ ЛАПИ.
— И затова си имаме феи? Дядо Прас? Дребни гад...
— ПОЗНА. ТОВА Е НАЧАЛОТО. ПЪРВО СЕ УЧИТЕ ДА ВЯРВАТЕ В МАЛКИТЕ ЛЪЖИ.
— За да повярваме и в големите?
— ДА. В СПРАВЕДЛИВОСТТА. В МИЛОСЪРДИЕТО. В ДЪЛГА...
— Нямат нищо общо помежду си.
— НИМА? ТОГАВА ВЗЕМИ ВСЕЛЕНАТА И Я СТРИЙ НА НАЙ-ФИН ПРАХ, ПОСЛЕ Я ПУСНИ ПРЕЗ НАЙ-ДРЕБНОТО СИТО. И НАКРАЯ, АКО МОЖЕШ, МИ ПОКАЖИ ПОНЕ ЕДНО АТОМЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТ, ЕДНА МОЛЕКУЛА МИЛОСЪРДИЕ. А ВЪПРЕКИ ТОВА ВИЕ ПОСТЪПВАТЕ СЯКАШ ИМА НЯКАКЪВ ИДЕАЛЕН РЕД В СВЕТА, СЯКАШ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВА...„ПРАВОТА“, ПО КОЯТО ДА СЪДИТЕ ЗА ВСИЧКО.
- диалог между Смърт и Сюзън в "Дядо Прас"

"ХОРАТА ПРАВЯТ ЖИВОТА ТОЛКОВА ИНТЕРЕСЕН. ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ, ЧЕ ВЪВ ВСЕЛЕНА ПЪЛНА С ТОЛКОВА ЧУДЕСА, ТЕ УСПЯЛИ ДА ИЗМИСЛЯТ СКУКАТА? УДИВИТЕЛНО!"

"- АМИ ДА. НЕ БИВА ДА СИ ПРАХОСВАМЕ ВРЕМЕТО! — Смърт донагласи седлото, после тикна златния си животомер под гърбавия нос на Албърт. — ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
Албърт се отдръпна уплашен.
- И щом вече го имате, какво ще го правите?
Смърт яхна коня.
- ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ."
"Жътварят"