Свински пай и чаша шери? ХО. ХО. ХО. [Дядо Прас]

С настъпването на Праскоколеда Сюзън се надява, че най-сетне е станала напълно нормална. Наскоро нито си е спомняла бъдещето, нито й се е налагало да общува с дядо си или да го замести за малко. Тя е една разумна гувернантка, която никога не би си и помислила да танцува на покривите и да размахва чадъра си (ами ако някой пострада?). Естествено разумът й търпи леки отклонения, като разговори с феи на зъбчетата или вземане-даване с паранормалния свят под леглото, най-често чрез ръжена. Би могла доре да изтърпи скелет на мишка и говорещ гарван с пристратие към очни ябълки. Но когато СМЪРТ (също така неин дядо) е решил да се облече в червено и заедно с Албърт да раздава подаръци, отколоненията стават прекалено много. Да не говорим, че дядо Прас нещо се губи.

А тя разбира се не трябва да се намесва. Това не-намесване се състои от посещение на срутващия се костен замък, помощ при изтрезняването на О, боже на махмурлука и търсене на изчезналата (и доста досадната) Вайълет, парт-тайм фея на зъбчетата. Междувременно магьосниците също си бъркат островърхите шапки в чуждата работа, подтикнати от появаната на гнома на брадавиците, гълтача на чорапи и веселата фея (временно леко депресирана поради липсвата на веселба). Само Хексът може да им помогне, но единственият му коментар е +++Грешка в зареждането на програмата. Съврши сиренцето.+++

Явно има излишък на енергия. Нещо явно е намесено (със сигурност не някой, защото някой е личност, а личността винаги води до неприятни последстивя като живот и умиране). И Сюзън е единствената, която може да спре това нещо и да върне истинския Дядо Прас и вярата в него - заащото иначе слънцето няма да изгрее.

"DO I DETECT A NOTE OF UNSEASONAL GRUMPINESS? said Death. NO SUGAR PIGGYWIGGY FOR YOU, ALBERT."

Цитат :

Виждаш ли оная щуротия, а? — оплака се птицата и посочи хранилката в градината до бараката. — Окачили, разбираш ли, скапан кокосов орех и парченце бекон, пръснали шепа фъстъчки и си мислят, че голям подарък са направили. Ха! А оченца има ли? Карантийка? Няма. Аз съм най-интелигентното пернато същество в умерените ширини, а все ме пренебрегват, защото не си падам по тъпото чуруликане. Я ги виж ония червеношийки! Злобни гнусни гаднярчета, само се бият помежду си. Ама за тях винаги има изобилие от трошици. Аз пък мога да рецитирам поезия, да се шегувам съвсем на място...

Коледен поздрав с този цитат от "Дядо Прас":

Смърт оглеждаше внимателно Хекса.
— ЗНАЧИ ТОВА Е МАШИНА ЗА МИСЛЕНЕ?
— Ъ-ъ… да, сър — потвърди Пондър Стибънс. — Когато споменахте… Ами вижте, Хексът вярва във всичко… Но нали слънцето все пак ще изгрее? Това му е работата ъ края на краищата.
— ОСТАВИ НИ САМИ.
Пондър забърза с гърба напред към вратата.
Мравките щъкаха по тръбичките. Зъбните колелца се въртяха. Голямото воденично колело с овчите черепи скрибуцаше кротко. Някъде из механичните дебри писукаше мишка.
— ТУК ТВЪРДЯТ, ЧЕ СИ МИСЛИТЕЛ. ИСКАМ ДА СТИГНЕШ ДО ЛОГИЧНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА ПОСЛЕДСТВИЯТА, КОИТО ЩЕ НАСТЪПЯТ, АКО ХОРАТА ПРЕСТАНАТ ДА ВЯРВАТ В ДЯДО ПРАС. ОТГОВОРИ МИ — СЛЪНЦЕТО ЩЕ СЕ ИЗДИГНЕ ЛИ В НЕБЕТО?
Минаха няколко минути. Колелцата се въртяха. Мравките подтичваха. Мишката писукаше. Пясъчен часовник се спусна на пружина. Полюля се и отскочи нагоре.
Хексът написа: +++ Слънцето няма да се издигне в небето. +++
— ПРАВИЛНО. КАК МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕДОТВРАТЕНО ТОВА?
+++ С твърда и непоклатима вяра. +++
— ПРАВ СИ. ИМАМ ЗА ТЕБ ЕДНА ЗАДАЧА, МИСЛЕЩА МАШИНО. ВЯРВАЙ В ДЯДО ПРАС.
+++ Изпълнявам инструкцията. +++
— Е, ВЯРВАШ ЛИ В ДЯДО ПРАС?
+++ Вярвам. +++
— ВЯРВАШ… ЛИ… В… ДЯДО… ПРАС? ОТГОВОРИ МИ.
+++ ВЯРВАМ!!! +++
Настъпи промяна в нелепото струпване на тръбички и частички. Голямото колело се намести в ново положение. От другата страна на стената забръмчаха пчели.
— ДОБРЕ.
Смърт понечи да си тръгне, но перодръжката заскърца трескаво. Изчака и взе изписания лист.
+++ Скъпи Дядо Прас, за Прасоколеда си пожелавам… +++
— О, НЕ. ТА ТИ НЕ МОЖЕШ ДА МУ ПИШЕШ… — Смърт се замисли. — А ЗАЩО НЕ?
+++ Така е. Вече имам право. +++
Смърт дочете списъка.
— ВСЕ ПАК ТИ СИ МАШИНА. ВЕЩИТЕ НЯМАТ СТРЕМЕЖИ. ЕДНА ДРЪЖКА НА ВРАТА НЕ ИСКА НИЩО, МАКАР ДА Е СЛОЖЕН МЕХАНИЗЪМ.
+++ Всички неща копнеят да бъдат нещо друго. +++
— УБЕДИТЕЛЕН ДОВОД.
Смърт се сети за мъничките алени цветчета в черните дълбини.
— ПОВЕЧЕТО ПОНЯТИЯ В ТВОЯ СПИСЪК СА МИ НЕПОЗНАТИ. УВИ, ЕДВА ЛИ И ЧУВАЛЪТ ЩЕ УСПЕЕ ДА ИЗПЪЛНИ ЖЕЛАНИЯТА ТИ.
+++ Много съжалявам. +++
— НО НИЕ ЩЕ НАПРАВИМ ВСИЧКО ПО СИЛИТЕ СИ — обеща Смърт. — ПРИЗНАВАМ, ЧЕ ЩЕ МИ ОЛЕКНЕ, КОГАТО ТАЗИ НОЩ ОТМИНЕ. НЕСРАВНИМО ПО-ТРУДНО Е ДА ПОДАРЯВАШ, ОТКОЛКОТО ДА ПОЛУЧАВАШ. — Той бръкна в чувала. — Я ДА ВИДИМ СЕГА… НА КОЛКО ГОДИНКИ СИ?

~~~

Пондър и студентите от неговия семинар наблюдаваха напрегнато Хекса.
— Ей, не може да спре просто така!
— Да, но мравките не мърдат. — Пондър въздъхна. — Добре, върнете тази измишльотина на мястото й.
Ейдриън внимателно постави малкото плюшено мече над клавиатурата. Всичко се раздвижи незабавно. Мравките защъкаха. Мишката изписка.
Опитваха вече за трети път.
Пондър отново прочете единственото изречение, изписано от Хекса.
+++ Мое си е! Уааааа! +++
— Не бих уведомил с удоволствие Архиканцлера — процеди Пондър през зъби, — че тази машина престава да работи, когато й отнемем плюшеното мече. Дори не ми се живее в такъв свят.
— Е, защо тогава да не формулираме изискването по друг начин? — учуди се Ейдриън. — Ще казваме, че Хексът работи нормално само ако е включено и неговото МПМ…
— Мислиш ли, че така е по-добре? — неохотно промърмори Пондър.
— „Малко плюшено мече“ определено звучи по-нелепо.
Пондър кимна.
— Да, така е по-добре.

Мисля, че е време за едно хубаво препрочитане (или ако ни мързи: гледане на филма!).

Сюзан ми е любимка, признавам. Прескачах страници за да отида пак на нейната тема.
Еййй как ми допада начина по който расъждава тая мацка. Ако небеше баба със сигурност щях да искам да стана като Сюзан, когато порастна


Цитатчето ми, с подчертаванки:

***
"Скоро Сюзън бе принудена да притича посред нощ, защото момиченцето се разпищя за караконджола, който се крие в килера. Тя поклати глава примирено и надникна в тъмното помещение. От яд хвана гадината за гъстата грива на главата, халоса я с ръжена от камината на детската стая, изкълчи й рамото, за да затвърди внушението, и я изрита през задната врата на къщата.
Децата не желаеха да се простят с вярата си в тези разнообразни твари, защото си знаеха, че ги има. Оказа се обаче, че са още по-склонни да повярват в силата на ръжена.
***
И тя стана гувернантка — една от малкото професии, достъпна и пристойна за дама с нейното потекло. Допадаше й. Закле се, че ако пак се излови да танцува с метла на някой покрив, ще се пребие до смърт с чадъра си.

По-късно им прочете приказка. Децата много харесваха нейните версии.
— …и тогава Джек отсякъл бобеното стъбло, добавяйки убийство и екологична катастрофа към кражбата, съблазняването и навлизането в чужда собственост, които обвинения споменахме по-горе. Той обаче останал ненаказан и живял щастливо до края на дните си, без дори да го гризе съвестта заради злодеянията му. Поуката гласи — всичко ще ви бъде простено, ако сте герои, защото никой не би дръзнал да ви задава неудобни въпроси. А сега бързо по леглата!

Предишната гувернантка бе научила Гауейн и Туайла на молитва, чиято същност се изразяваше в надеждата някой бог да прибере душите им, ако умрат насън. Май се подразбираше, че това ще бъде щастливо събитие.
„Някой ден — отново се закани Сюзън — ще я докопам!