Поезия

Яворов е моята сродна, лирична душа.

Никола Вапцаров !!!

Сред най-любимите ми са: Вяра , Песен за човека , Писмо (изобщо целия цикъл "Песни за една страна") , Борбата е безмилостно жестока... , Кино , Прощално

Става ли и на друг език да пускаме? В такъв случай едно мое любимо стиготворение на Юго:

(не можах да намеря български превод)


Demain, dès l'aube...

Demain, dès l'aube, à l'heure où blanchit la campagne,
Je partirai. Vois-tu, je sais que tu m'attends.
J'irai par la forêt, j'irai par la montagne.
Je ne puis demeurer loin de toi plus longtemps.

Je marcherai les yeux fixés sur mes pensées,
Sans rien voir au dehors, sans entendre aucun bruit,
Seul, inconnu, le dos courbé, les mains croisées,
Triste, et le jour pour moi sera comme la nuit.

Je ne regarderai ni l'or du soir qui tombe,
Ni les voiles au loin descendant vers Harfleur,
Et quand j'arriverai, je mettrai sur ta tombe
Un bouquet de houx vert et de bruyère en fleur.

Като виждам нещо на Веселин Ханчев няма как да не постна любимото ми негово стихотворение... което всъщност е и най-любимото ми стихотворение по принцип


Посвещение

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.

Ето го моето най-любимо. На Яворов е.

Може би

И аз сломен попитах - и сломен,
най-после чух! То беше знам, душата,
една вълшебна корда в тишината,
то беше моята душа пред мен,
звучаща тихо: може би...
А слънцето захождаше. В забрава
от страх, попитах - и тогава
аз чух най-тихо: може би.


И аз сломен глава на гръд оборих,
но все простях към изгрева ръце,
с надежда в безнадеждното сърце,
и като ехо в себе си повторих,
сломен повторих: може би...
А слънцето се беше скрило вече
и нощ зловеща, близо и далече,
со смях понесе: може би.


И аз все чакам! Ето векове
изминаха как гледам в тъмнините.
И все аз чакам! Ето ветрове
до кървав плач ме шибат по очите.
И все повтарям: може би...
Аз чакам слънцето и слънчев блясък,
с очи покрити веч от прах и пясък,
и сляп отдавна! - може би.

Поздрав за днешния празник:

Тази вечер е празник за малките духчета
ще излязат навън, ще се зъбят разхилени
с веригите стари ще дрънчат по улуците
и ще просят сладкиши по къщи и друмове.

А пък Архи - тя пак легна болна
разболяла се, казва, след дъжда проливен,
няма нужда от маска и грим,
ще си плаши съседите със зачервения си, подпухнал от шмъркане нос.

Ооооааа къхъм. Любима темичка. Чета много, предимно онлаин. Чета Карибияна, Геолина Стефанова, Ребус, Восъчната принцеса и т.н.