Вампирски книги

Уважавам я много, особено заради финала...

99% от тази "литература", е стремежът на повярвали си графоманки, да припечелят от мокрите сънища на девочки, зажаднели за ласките на юноши бледни, с малформации на канините и остра липса на желязо. Отпадните продукти на метаболизма ми, имат по-голяма художествена стойност.

Освен "Сейлъмс Лот" на Кинг не помня да съм чела нещо кой знае колко вампирско. Но трябва да призная, че след "Лот" има определени прозорци, най-вече в стари къщи, покрай които не обичам да минавам...

Я да ви запитам тук. Според вас защо вампирите са толкова магнетични? Като се замислиш сериозно, един истински вампир сигурно е много отблъскващ. Тогава защо идеята кара множество жени да припадат от желание?
Според мен всичко е започнало с Бела Лугоши, който, както съм чела, е бил обект на желание от множество негови съвременнички. Ако го нямаше него и всички вампири ги изобразяваха като онзи зъбатия от немския Носферату, щеше да има Едуард, ама на-най!

Фреки, чудя се и аз защо са толкова магнетични. Може би заради тяхната обреченост и мрачност, а и заради загадъчността им, магията. И аз съм се питала много пъти какво толкова им харесваме (особено едно време, когато ми бяха доста манийка), но нямам ясно обяснение...
Хорааа, ултраяка новина!!!!!!!! След като ИнфоДАР се назландисваха няколко години, Изток-Запад ще издаде "Вампирът Лестат"!!! Ще е готова за панаира на книгата^^
За непросветените, "Вампирът Лестат" е втора част от поредицата "Вампирски хроники" на Ан Райс, може би най-класическите произведения за вампири (заедно с "Дракула" на Брам Стокър), нямащи нищо общо с мокрите сънища на графоманките. Е, ще е фраш на панаира с гореспоменатите от Кирил 99%, но ще има и една нова мегастрахотна книга^^
Аз едно време бях изключително зарибена, даже бях пробвала да я превеждам, но това беше преди почти 10 години... И сега ще ми е кеф да я прочета, но едва ли ще е същият кеф, какъвто би бил преди години... *въздъх*

п.п. Веси, не се сещам за този бълвоч, макар че навярно и аз съм го чела. Да не е това?

Ето едно предложение от мен за вампирска книга. Удивителен роман, който съчетава в себе си исторически детайли и художествена измислица.

Вампирът: Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон от Том Холанд

Що се отнася до "Вампирът Лестат" на Ан Райс ще си позволя да споделя, че съжалявам задето я четох и да си призная - така и не довърших. Ужасно скучна ми беше. Това е абсолютно неангажиращо никого мнение обаче.

Tази съм я чела. Е, не съвсем, изоставих я по средата. Не че нещо й има на книгата, по-скоро на мен. През цялото време ship-вах лорд Байрон и Вампира, а в крайна сметка така и нищо не се получи, беше много разочароващо!
В крайна сметка нещо ме разсея по това време (сигурно е било някое яои, знам ли и аз) и така.

- за първи път на роден език "Дракула" на Стокър в оригиналния му вид (от две издателства):

Цитат :

Разгръщате единствено по рода си издание на „Дракула“. То съдържа цялото произведение – без пропуски, без добавени сцени, без преиначени изрази и думи. Включените бележки към него поясняват непознатото за съвременния читател, тълкуват замислите на автора и препращат към мненията на изтъкнати специалисти.
Добавени са две приложения: „Гостът на Дракула“ – публикуваната посмъртно като отделен разказ първа глава от оригиналния ръкопис на книгата, и интервю с автора, взето през 1897 г., които да допълнят разбирането на читателя за Брам Стокър, за неговата епоха и за неостаряващия му шедьовър.

Цитат :

„Дракула“ е най-прочутата вампирска история в света и уникален хорър шедьовър, досега непознат на българския читател в оригиналния си вид. Настоящото издание изцяло възпроизвежда пълната авторова версия, за разлика от всички досегашни, представящи едва една трета от реалния обем на романа. Книгата е новото попълнение в поредицата "Световна класика" на ИК "Персей". Включен е и един от най-забележителните хорър разкази на Брам Стокър – „Къщата на съдията“. Преводач е Емил Минчев, превел емблематични класически творби на Оскар Уайлд, Ф. Скот Фицджералд, У. Б. Йейтс, У. М. Текери и др.
Граф Дракула спи в тих гроб в дълбините на злокобния си замък в Трансилвания. Очите му са каменни, бузите - смъртнобледи, а от устата му бавно се стича кръв. Бил е мъртъв в продължение на векове и в същото време никога няма да умре. Жесток и почтен, фатално привличащ жените, Дракула притежава нечовешка сила. Но няколко смели хора - д-р Джон Сюърд, д-р Ван Хелсинг, Джонатан Харкър и съпругата му Мина, ще се опитат да унищожат ужасяващия вампир.
Читателю, чувствай се предупреден: веднъж влязъл в замъка на Дракула, едва ли ще можеш да избягаш от гибелната му мощ, дори след като затвориш тази книга…

Изслушах "Интервюто" преди време и честно казано изобщо не ми хареса. Добре, че правех макет тогава и въобще нямаше кога да се занимавам да търся по-увлекателна аудиокнига, та го довърших.
Като цяло винаги съм предпочитала върколаците (каква изненада): има нещо много... земно в идеята за тях. Вампирите са много по-...чисти, няма дълги нощни гонитби в гората, няма пот и хвърчащи крайници, само две малки дупки и кръв, но не твърде много, че не трябва да се пилее. Върколаците не се поставят на пиедестала на мистериозното, те са диви, живеят с ужасът на това което са направили, и са като цяло много по-човешки.
Същото важи и за елфите и джуджетата (insert цитат от Баба Вихронрав за елфите и безсмъртието), и не говоря само за Пратчет. И във "Властелина" беше така. Разбира се, мнението ми е силно повлияно от Пратчет, просто защото го чета отрано, така че не мога да твърдя как бих се развила, ако бях чела "Дракула" преди "Захапи за врата"...