Чудовищна команда

Велика книга!
Едно момиче се записва във войската.. И сега?!!? Трябва да изглежда като момче, да плюе като момче и да пикае прав/а/ "Целта е да заемаш много място — разсъждаваше тя. — Така изглеждаш по-голям: като котараците, когато наежат опашки.“ Лишения, мъчения, мръсотия и глад и всичко това защо?
А във войската има всякакви типове и.., вампир. На всичкото отгоре пристрастен към кафето. Знаете какво става, когато на един зависим му спреш.., кафето. Сега си представете, че този зависим има на ревера си черна лентичка с надпис "нито капка повече". Точно така- член на лигата! И няма повече кафе.....

Сериозно ли сме нямали тема за тази книга?
Тази е от книгите, които не ме впечатлиха особено, не че не я харессвам. Любимия ми момент е, когато се преструваха на перачки и вражеските войници НЕ им повярваха, че са жени, въпреки, че всички бяха имено такива. Пратчет!

Любими редове от книжката:
стр. 20
"ИДВ. Сиреч, имаш да взимаш.."

стр. 24
".. са доста... консервативни в този аспект, сър. В тази връзка, изглежда, в долните крипти има зомбита. Ужасни създания. ...
- Нима? И какво правят сега?
Кларанс повдигна вежди.
-Олюляват се, сър, предполагам. Стенат. Зомбски им работи..."

стр. 25
"-Той, ъ-ъ, оттук ли е?- запота Чини, доста пребледнял.
-О, не! От неоткритата страна е- отвърна Ваймс. -Той е умрял. Обаче трябва да отбележа, прави му чест, че това не го е спряло. Не знаеше ли, че имаме зомбита в Стражата...?"

стр. 34
"-Тоя е проклет вампир, серж! Личи си му отдалече! Той е въздържател! Виж, носи значка!
-На която пише "Ни една капка".."

стр. 69
"Всичко са лъжи- сънено се помисли.- Просто някои са по-хубави от другите, това е всичко. Хората виждат това, което си мислят, че виждат. Дори и аз съм една лъжа. Но успявам да я пробутам."

стр. 133
..и отрядът отвърна с.. кискане...
- Да, не си- равно рече Шафри. -Никой от нас не е , нали? Защото сме момичета.
Настъпи мъртва тишина....
Поли се почуства как в нея се забиват изпитателни погледи. Разбира се, стана й неудобно. Но не заради очевидното, а поради друга причина- от малкия урок, чкойто живатът понякога ти набива с пръчка в главата: НЕ СИ ЕДИНСТВЕНИЯТ НА ТОЗИ СВЯТ...."


стр. 137
: Гълъбът си помисли: "000000000" Но ако беше споспбен на по-членоразделни мислии ако знаеше нещо....Но в случая всичко, който успя да си помисли, беше: "000000000!"... "

стр. 203
"- О, кр.. кръ..кръвта ли?- каза той- Кой ти говори за кръв?Говоя за кафето, по дяволите!
-Имаме толкова чай ..- започна Поли.
-Ти май неразбираш! Става дума за .. жадуване. То никога не престава, само го заменяш с нещо, което не кара храта да те накълцват на кебап! Имам нужда от кафе!..."

На жените принципно трудно им се отдава да се преструват на жени...

Честно! Какво трябва да означава това?!

„Всеизвестен факт е, че мъж преоблечен в женски дрехи почти винаги става обект на желание от другите мъже или най-малкото е определен като ужасно грозна жена.”
Жената и да се облече като жена пак ще е жена.

Ааа, казваш, че е невъзможно да се "преструваш" на нещо, което вече СИ.
Разбирам.
Беше ми малко трудно в началото, но вече разбрах!  
Все пак - това не обяснява защото стражите не им повярваха, че са перачки.

Понеже съм повлиян лекинко то песен за огън и лед бих предположил че хубавите млади момичета не се занимават с прането. Следователно това са някакви кьосави младежи преструващи се на перачки. =)
Какво точно показаха момичетата за да докажат че са момичета? На мене ми се върти в главата че са си дигнали полите, ама не се сещам в момента...

Не се сещам да са си вдигали полите, дъх.
Мисля, че им хвърлиха една гора бой най-накрая, когато се измориха да спорят... забравила съм.

Трябва ни някой за справка но определено показаха нещо което да убеди стражите че са жени. И понеже цици нямат реших че са си надиплили полите...

"— Да се промъквате преоблечени като перачки! — Капитанът заклати глава. — Всеки извън тази глупава страна го знае това, момчета, но повечето поне полагат усилия. Е, за вас войната свърши. Тук има големи, преголеми тъмници и да ви кажа: тук долу сигурно ще сте по-добре, отколкото навън… Да, какво пък искаш _ти?_
Шафти бе вдигнала ръка.
— Може ли да ви покажа нещо?
Поли не се обърна, но вдигна очи към лицето на капитана, когато до себе си чу шумолене на дреха. Направо не можа да повярва. Шафти вдигаше полата си…
— О! — Капитанът се дръпна назад в стола си. Лицето му беше червено.
Тонкър избухна, само че в сълзи. Те се зарониха под съпровода на протяжен, жален вой, докато тя се хвърли на пода.
— Вървяхме то-оолкова дълго! Лежахме в ями да се крием от войниците! Гладни сме! Искаме работа! Нарекохте ни момчета! Защо сте то-оолкова жесток?
Поли коленичи да я изправи, потупвайки я по тресящите се от ридания рамене.
— Много изживяхме всички — каза тя на аления капитан.
— _Ако можеш да го обезвредиш, аз ще удуша другия с престилката си_ — прошепна Тонкър между хлипанията.
— Видяхте ли всичко, което желаете? — обърна се Поли към пламналия капитан: от всяка сричка звънтеше лед.
— Да! Не! Да! Моля! — сепна се капитанът, отправяйки към войника агонизиращия поглед на човек, който знае, че до един час целият форт ще му се подиграва. — Веднъж беше доста… искам да кажа, виждал съм… така де, това напълно ме задоволява. Редник, иди доведи някоя от жените от пералнята. Много съжалявам, дами, аз… аз имам работа…
— Харесва ли ви? — все така ледено каза Поли.
— Да! — светкавично отвърна капитанът. — Искам да кажа, не! Не, да! Трябва да бъдем внимателни… а!…
Огромният войник се бе върнал с една жена. Поли се втрещи.
— Няколко, ъ-ъ, нови желаещи — представи ги капитанът, неуверено махвайки с ръка към войника. — Сигурен съм, че госпожа Енид ще има полза от тях… ъ-ъ…
— Разбира се, капитане. — Жената направи скромен реверанс. Поли не отместваше поглед.
— Тръгвайте тогава… дами — смутолеви капитанът — А ако сте усърдни работнички, вярвам, че госпожа Енид ще ви даде пропуски, за да нямаме такъв проблем отново… ъ-ъ…
Шафти сложи ръце на бюрото му, наведе се към него и каза:
— Бау.
Столът му се блъсна в стената.
— Може и да не съм умна — каза тя на Поли, — но не съм глупачка.
Но Поли все така гледаше лейтенант Блауз. Реверансът му бе удивително добър."

Цитат :

— _Ако можеш да го обезвредиш, аз ще удуша другия с престилката си_ — прошепна Тонкър между хлипанията.

Добре, явно съм забравила какво точно се е случило, но определено помня общото настроение.  

Но Поли все така гледаше лейтенант Блауз. Реверансът му бе удивително добър.

И Пратчет ми потвърждава тезата тук. =)

Лейтенант Блауз Е жена.

Лейтенанта не беше ли единствения мъж в отряда? Сержанта беше жената. най малкото защото на Поли и се наложи да бръсне лейтенента. Жентите май не можеха да докарат читаво лицево окосмяване.

WTF IDK
Всички са жени. И Тери Пратчет е жена. И Майк Тайсън е жена.
Единственият истински мъж във Вселената, всъщност, е бил Джейн Остин, това му е бил псевдонима. В действителност е бил огромен, брадат шотландец.

А Чък Норис е роден от леля си щото никой не е посмял да му ебе мамата.

И темата замина.

^ ахахахаха