Мъглороден - Брандън Сандерсън

Не съм я чела, но не мога да се сдържа да не възкликна "Айде, поредният лорд Еди Койси!"
Значи, ако някой ден стана Зъл Господар на Света и избера да ме наричат Лейди Великолепно Подла, Владетелка на Измеренията, или нещо подобно, позволявам ви да ми се подигравате неспирно и жестоко и да подвиквате всякакви обидни коментари от дъното на ямата със скорпионите. Напълно ще съм си ги заслужила!

Радвам се, че нямам наклонности към злото, че иначе щях да съм много подмолна, никой никога нямаше да разбере кой дърпа конците на всички
Иначе книгата звучи типично в стил Колелото, както вероятно и множество други, които все още не съм чела (все още се боря с колелото). Но звучи добре, особено ако има по-оригинална идея.
Това че е трилогия е голям плюс (а не 14-логия ).

Някои неща наистина напомнят на Колелото (например една героиня от втора част, която просто излъчва айезседайство), но всъщност тази трилогия е доста различна.
Различна е заради постапокалиптичния свят, в който слънцето е червено, от небето се сипят саждопади, а нощем се спускат непрогледни мъгли. Заради героите, които са по-малко като количество, но по-разнообразни и заради странната политическо-религиозна система с нейния Лорд Владетел (Фрексън, права си, името наистина е смешно, но напълно отговаря на самочувствието му на бог), свещенослужителите му - принудителите (които държат в ръцете си целия чиновнически апарат) и стоманените инквизитори, (създания, чиято същност се разкрива лека-полека с книгите); разделението на благородници и скаа... и, разбира се, аломантията. Дарба, която се предава по наследство и е само в благородниците... и в незаконните мелези.
В тези книги ужасно много ми харесва желязно изградената магическа система, в която магията повече прилича на наука. Тя има изключително ясни закони и граници. Всеки аломант може да гори в себе си един от десетте аломатични метала и докато го прави, придобива определена сила:

Цитат :

• Дърпач – разпалва желязо. При разгаряне на желязо аломантът вижда сини линии, насочени към близки източници на метали. Размерът и яркостта на линиите зависят от размерите и отстоянието до металните източници. Улавят се всички източници на метал, не само желязото. Аломантът е в състояние мислено да дърпа някоя от тези линии, за да Притегли към себе си източника на метал.
• Монетомет – разпалва стомана. Горенето на стомана позволява на аломанта да вижда прозрачни синкави линии, сочещи към близки източници на метали. Размерът и яркостта на линиите зависят от размера и отстоянието до металния източник. Изобразени са всички видове метали, не само източници на стомана. Аломантът може мислено да Тласка някоя от тези линии, за да отпраща източниците на метал далече от себе си.
• Калаено око – разпалва калай. Горенето на калай подсилва сетивата. Аломантът вижда по-надалече, долавя по-слаби миризми и сетивата му за допир се изострят. Като страничен ефект той може да вижда през мъглите или в тъмното.
• Пютриумен юмрук или Главорез – разпалва пютриум. Горенето на пютриум увеличава физическите възможности на тялото. Силата, издръжливостта и гъвкавостта нарастват. Пютриумът подобрява равновесието и способността за възстановяване от рани.
• Усмирител – разпалва месинг. Горенето на месинг предизвиква успокояване на чувствата на обекта, върху който се въздейства, и тяхното избирателно Усмиряване. Предпазливият аломант може да Усмирява всички емоции, освен една и да кара обекта на въздействието да се чувства така, както той желае. Месингът не позволява на аломанта да чете мисли, дори чувства.
• Размирител – разпалва цинк. Горенето на цинк позволява на аломанта да възбужда чувствата на другите и да засилва определени емоции, но не и да чете мисли и дори емоции.
• Задимител – разпалва мед. Горенето на мед предизвиква образуването на невидим облак, който защитава намиращия се вътре от сетивата на Търсача. Докато е заобиколен от „меден облак“, всеки аломант може да разпалва металите си, без да се бои, че някой ще долови аломантичните му пулсации. Като страничен ефект човекът, който гори мед, е неуязвим към всяка форма на емоционална аломантия (Усмиряване или Размиряване).
• Издирвач – разпалва бронз. Горенето на бронз позволява да се усеща, когато наблизо други прилагат аломантия. Аломанти, които горят метали в близост, издават „аломантични пулсации“ — нещо като ритмични удари, които се чуват само от горящия бронз.
Най-силните аломанти се наричат Мъглородни. Те могат да използват всички метали включително злато, чрез което виждат миналото и атиум, чрез който могат да виждат близкото бъдеще.

Всяка следваща книга разкрива още неща от света. Освен аломантията има още две изкуства, а светът се оказва коренно различен от това, което изглежда в началото. Всяко нещо си има обяснение, а обратите в действието са просто страхотни. През цялото време се разкрива в дълбочина освен историята в настоящето, и историята отпреди 1000 години, довела до властта на Лорд Владетеля, мъглите и саждопадите и всичко останало.
Страхотно е. За съжаление, книгите са изчерпани от пазара, но в Читанката са си налични. Дръпнах и трите и в момента съм някъде по средата на третата. Имат обаче едно гадно свойство - адски трудно се отлепва човек, някаква агония е като спираш по средата, а се налага.
И да, обемът от три книги е допълнителен плюс.