Зимковецът

Вчера си взех тази книжка. О' каква ром- антика!!! Духа на зимата е флюбен в Тифани Сболки )) Като я дочета тия дни ще се едитна. Засега отново откривам неизменното присъствие на Мак Фигълите.
ПП сетих се за още нещо от първите страници. Вещиците са поканени на погребението й в петък, защото госпожица Коварна /един страшен образ/ след като си направи плетеница разбра, че ще умре в събота сутринта. Сега въпроса е коя ще наследи къщата й и всичките й чудатости

Бива я книжката. Фиигълите са по слабо застъпени от предната. За сметка на това пък се появяват познати образи като Баба, Лелия и богинята на нещата заклещени в чекмеджета.
Има някой добри божествени бъзикни напомнящи на малки богове.
Превода е сравнително читав, макар че преводача пак не си е научил урока. Примерно че стаята на лея е пълна със снимки, докато всички знаем че на диска фотография няма, а и не е нужна щом можеш да хванеш духче да ти рисува.

Отдавна не съм писала.  Тази книга свърши някак набързо. Не исках да става така. Хм. Не ви ли се струва, че Пратет се е уморил и джаста-праста приключи със Зимковеца?


***под черта и с малко по - дребен шрифт, в  името на  спамЪт****
Кестен, с тебе явно е трудно да се говори, както и със всички които слушат какво им се казва....  

SkyIrina, никога досега не съм имала такова чувство за Пратчет. Но след кратко проучване открих, че през 2005-2006 (домързя ме да търся с точност) е получил погрешна диагноза за малък инсулт който според лекарите увредил някакви части от мозъка му. Зимковецът излиза през 2006. Ще рече, тогава е получил първите видими признаци на Алцхаймер и е възможно това да е повлияло писането му (както според мен е очевидно от следващите му книги, първа и най-важна от които: "Nation". Но това влияние никога не ми е създавало лошо впечатление, напротив