Заек скача в огъня... [В черно като полунощ]

Тифани вече е станала вещица и то вещицата на своето Кредище.
Но носи ли й това щастие?
Тифани изпълнява задълженията си с желание и огромно усърдие, но носи ли й това признателността на хората?
Келдата вещае на Тифани нова заплаха, но самата тя не знае каква. Заек скача в огъня... Странни видения преследват младата вещица, докато тя се опитва да помага на съселяните си и на барона, а злата сестра Смирка прицелва в нея цялата си суеверна омраза към вещиците...

Още съм на първите седемдесет и няколко страници от романа и до тук ми се вижда най-мрачният на Пратчет, който съм чела досега. Има натегната атмосфера, шегите са по-малко - май единствено от страна на фигълите - и не ме разсмиват така, както се смея на книгите на Пратчет по принцип. Което може би не е заради самите шеги, а заради смъртта му преди няколко дни.
Не казвам, че книгата е лоша, напротив - страхотна е, просто различна.
Ще видим как ще продължи... Smile

п.п. Трепетно очаквам появата на Еск, за която ми разправяше Били преди мнооого години, когато "В черно като полунощ" излезе в чужбина. Ms. Green

» Нещо като правилца