Любими герои от Света на Диска

Или любим герой. Писах герои, защото аз не мога да си избера само един любимец.
Сред любимците ми е Смърт. Уникален е. Начинът муна държане, начинът му на мислете, цялата му обърканост във все по-засилващото се с всяка следваща личност доближаване към човешкото - страшен е. В образа му са заложени толкова много сериозни екзистенциални проблеми, въпреки че човек може да обърне внимание и само на хумора. А такъв също има много.
След Смърт е Сюзън Сто Хелит. Адски яка. Просто не ти се ще да си й на пътя. Стремежът й към нормалното, обикновеното е трогателен. А начинът, по който преподава история и география - мечта.
После идват Еск, Ринсуинд, Ридкъли, Баба. Дразня се, че Еск я има само в една книга. Готино хлапе е. Ринсуинд пък ме кара да се задушавам от смях. Ридкъли и Баба са връх, връх! Имам, разбира се, още много любими герои, но може би е по-добре да отстъпя думата на някой не толкова разпилян като мен.

Ветинари! Аз, като един бъдещ световен диктатор, съм решила, че от лорд Ветинари може много да се научи за това що е то общество, какво иска, как да го управляваме и как, при нужда, да го хванем за малките люспи. Добре де, майтапа на страна, харесва ми, защото не е нито добър, нито лош, няма никакви претенции за това, той е човек, който просто върши нещата, които трябва да бъдат свършени. Нарамил е кръста, така да се каже, защото може да го носи и си го носи без да мрънка. Вярно, че прави нещата по свой си начин и понякога е доста ммм диктатичен (има ли таква дума, предполага се, че трябва да идва от "диктатор"), а това не се харесва, но пък му свалям шапка за силата, че може да се наложи. Аз, като едно женско същество не мога да не се възхитя на подобни умения.

Кого харесвам още- всички. Всички са уникати, прекрасни, интересни, чак до най-второстепенния герой, като Гаспод, камилата от "Пирамиди", Гарвана и т.н.

Есме, Смърт, Ваймс, Ветинари на пиедестал! Всичките са велики, велики, велики!

Писук?
Попринцип имам слабост към поддържащите смешни герои. Нали ги знаете, такива които пълнят дупките в сюжета, нямат кой знае каква роля, но винаги ти е драго на сърцето да дойдат и да направят някоя простотия.
Как да е:
Любим герой ми е Баба. Обожавам Есме във всяко отношение, дори в отношенията, с които не съм съгласна с нея. Просто има нещо абсолютно върховно в начина, по който разсъждава, начина, по който гледа света. И в същото време самия герой не те подтиква да приемеш нейните виждания, да гледаш от нейните очи, а по-скоро да намериш своя уникален и върховен начин. Абе много лирически отклонения станаха - Обичам я.
Следват Сюзън и Сам Ваймс.
Сюзън е малко като Баба, но за разлика от нея тя е млада и все още прави грешки. При нея най ми харесва идеята, за най-неподходящия човек, на който може да му се случи да е внук на СМЪРТ.
Колкото до Ваймс, той е ами....Ваймс. Запазва градското си потекло и мъдрост, не е особен вещ по някои въпроси, няма кой знае колко големи разсъждения за живота като Есме и Сюзън, но в същото време е уникален, неповторим, великолепен, адски и т.н. и т.н.
Тъй, други любими : Ветинари, негово Адски секси величество.
Още неопределено видовото Ноби Нобс.

Ще бъда съвсем лаконичен - Ринсуинд ..., а може би и Ваймс !

Във всеки герой си имам любими черти Е, то е повече от ясно кой ми е идол ( на който не му е ясно да му се изясни веднага!)
Държа още веднъж да отбележа, нещо което бях казвала и преди. Всички герои на Пратчет са обединени образи на различни хора, които е срещал, с изключение на Леля.
Някога в селото му имало точно такава жена, е малко е поокрасил тук там, но си остава едниственият герой вдъхновен от един единствен човек.

Хм...Ваймс...ми харесва,защото изглежда най-реален. Да, другите наистина са велики, но не мога да си представя един човек с всичките техни качества (тук имам предвид Баба, Смърт, Ветинари, Лао Дзъ и т.н.). Докато Ваймс е реален и същевременно умее да вижда истинския свят (нетипично за повечето хора). Най-обичам, когато осъзнава, че са го манипулирали по някакъв начин и въпреки това прави онова, за което са го изманипулирали. И освен това много си го бива в главознанието (така поне си мисля, де. вещиците да се изкажат по въпроса по-компетентно).

Смърт ми е не просто любимия герой на Пратчет, а може би лщбим литературен герой изобщо. Само в книгите на Пратчет персонификацията на Смъртта може да е по-човечна от повечето хора.
Други са Сюзън и Ринсуид. И, може би защото последната книга на Пратчет, която прочетох, беше Крадец на време, сред любимците м се нарежда и Лу Цзе.
А вие знаете ли Първо Правило?
А, и къде забравих - Адам (известен още като Антихриста), Кроули и Азирафел.

Freki написа:

Нарамил е кръста, така да се каже, защото може да го носи и си го носи без да мрънка.

Наистина не разбирам защо го прави това. Нещата дето ми хрумват не са много задоволителни като обяснение - примерно, че просто има нужда от някаква занимавка или че мрази царете до толкова, че е готов на всичко само и само да предотврати завръщането й...наистина не мога да си обясня

Ха, Радост, интересен въпрос.
Аз мисля, че първо, защото е добър човек. Не, не се смейте! Ветинари никога нищо не е направил от злоба или заради собствените си облаги. Методите му могат и да са сурови и невинаги да изглеждат справедливи според някого, но то е само защото прави това, което смята, че трябва да се направи (както казах и по-рано). Не е казано, че винаги е прав и прави нещата по възможно най-правилния начин, но кой е безгрешен? Всъщност, той е прекалено умен, а аз смятам, че на много умните хора им е трудно да са добри по общоприетият начин, но съм сигурна, че прави всичко от добри намерения.
Второ- може би вярва, че той е един от малкото (или може би единствения), които могат да се справят на този пост. Звучи самодоволно, нали? Е, не е единственият, който си е казвал "Ех, ако бях...!". Разликата е там, че той е станал, не само се е заканвал. Върши си работата. "Място за всеки и всеки на мястото си" мисля, че това бяха негови думи.

П.П: Друго се сетих. В една от книгите Ваймс го пита защо, след като вярва, че злото е навсякъде, си прави труда се събужда сутрин.(как беше точният цитат, нали беше нещо в този дух?) Ветинари не му отговаря, но сега ми хрумна, че може би е защото е от хората, които са чували погорката "Единственото, което е нужно на злото да победи е добрите хора да не правят нищо" Е, той явно прави, поне според собствните си разбирания за правилно и грешно.
П.П2: Аз взех, че го изкарах най-добрият самарянин. То е, защото ме кефи.

Freki, напълно си права. Цитатът е от 'Стражите! Стражите!' и гласи следното:
"Тънката му ръка посочи за миг града зад прозореца.
- Огромно бурно море от зло - промълви едва ли не като собственик. - Естествено на някои места е по-плитко, но и по-дълбоко, о, толкова по-дълбоко на други. [...] Там, долу, живеят хора, които ще се подчинят на всеки дракон, ще се кланят на всеки бог, ще си затворят очите за всяка подлост. И то само от пошла всекидневна лошотия. Не истински изобретателната гнусотия на великите грешници, а някаква направена по калъп душевна тъма. Би могъл да я наречеш грях без помен от оригиналност. Приемат злото не защото казват "да", а защото не казват "не".
[...]
Ваймс спря до вратата.
- Сър, наистина ли вярвате във всичко, което ми наприказвахте? За безмерното зло и непрогледната тъма?
- Наистина, наистина - промърмори Патрицият и обърна на нова страница. - Няма друго логично заключение.
- И все пак, сър, ставате от леглото всяка сутрин?
- Хъм? Да? Какво намекваш?
- Само бих искал да знам защо, сър.
- О, тръгвай, Ваймс, моля те. Бъди така добър."

Да! Благодаря.
След като си припомних точния цитат вече съм напълно сигурна. Ветинари е не просто умен и адски секси Той е и един добър човек.

Freki написа:

Да! Благодаря.
След като си припомних точния цитат вече съм напълно сигурна. Ветинари е не просто умен и адски секси Той е и един добър човек.

Мразя такива персонажи. Те ти създават представата, че такива мъже съществуват, а всъщност не е така.

Боже, колко си права, Ангуа. Колко много си права...
Но това вече е извън дискусията... пък и малко извън форума, ако става въпрос.
Все пак- надеждата умира последна.
(И не мрази Ветинари, ние казваме, че е секси, защото ни привлича властта в него В действителност си е бая грозен Така че- има си и недостатък. )

Всъщност въобще не е ясно дали е грозен... може и секси да си е, зависи какво въображение... и подсъзнание имаш
Иначе и аз харесвам Ветинари, но съм съгласна с Пратчет, че ако прекали с него, той ще завземе целия сюжет.

Ама аз Искам книга с Ветинари!!!
Пък по описанието, което прави за него Пратчет- баш грозен си го представям. Но то не пречи.

Freki написа:

Ама аз Искам книга с Ветинари!!!
Пък по описанието, което прави за него Пратчет- баш грозен си го представям. Но то не пречи.

Добре де, в гръб прилича на хищно фламинго. Карай.

Ваймс - циник до бруталност, простовато гениален...
Ангуа - толкова е екзотична и същевременно реална - иска ми се да съм на мястото на Керът
СМЪРТ - неповторим, най-доборото литературно олицетворение на смъртта според мен
Баба - желязна...
Ринсуинд - неудачник, но същевременно късметлия
и много много други...

На мен най-любим ми е Ваймс. Неговия цинизъм ме изпълва с вдъхновение и благодат . Цинично, кораво копеуе при което няма "шест-пет" и "хъката-мъката". Щом има работа се върши и това е. Мрази богаташите(то и аз не ги обичам много ). Много се радвам и на неговото желание-да няма нищо общо с почтения бой.

Харесвам и Ноби. Малкия тарикат, който все гледа да извърти някоя далаверка .

Библиотекаря. Многословен-"Уук" . Обича книжки и банани. И аз обичам книжки и банани . Да не забравяме! Той не е думичката с М...той е човекоподобно.

Харесвам също и Леля Ог, сержант Колън, Ковчежника, Архиканцлера и разбира се Ветинари. От второстепенните герой ме радват ССПГ Диблър и Грибо.