Тикви, пaдащи къщи и огледала! [Вещици в чужбина]

В произволна съвкупност от вещици естественият брой е една. Но тази вечер има сборище, на което присъстват Баба Вихронрав, най-могъщата вещица на Света на Диска, Леля Ог, нейната най-добра приятелка, с която са напълно несъвместими, Дъртата Бревис и Старата майка Дисмас, която е най-некадърната гадателка в историята на оракулството поради постоянното си блуждаене между минало и бъдеще и случайното си отбиване в настоящето. Но една вещица отсъства от малкото сборище, за което учтиво моли да бъде извинена поради смъртта си. Дезидерата Куха има среща с някой, който няма да бъде спрян от заключена врата. А така и не й остана време да си обучи заместничка. След пределно ясно писмо, в което поверява длъжността и вървящата с нея пръчка (но без книжка с инструкции) на младата (или не чак толкова) Маграт Чеснова, новоизлюпената фея кръстница заедно с Леля и Баба поема на дълъг път към Чужбина смело, но все пак предпазливо( в случай, че е заразно).
А това е история... ами за историите, които се гънат, издълбават улеи и усукват неподозиращите хора подобно на развиващи и размотаващи се панделки, набирайки сила с всяко ново повторение. Малки момиченца с червени шапки скитат сами в гората, въпреки заплахата от големия лош вълк, а принцеси чакат събуждане с целувка от своя принц (тъй като по начина, по който си проправя път през бодливи храсти, се разбира какъв съпруг ще бъде). А някой ги насърчава, подобно на конферансие, наблюдава от всяко огледало и дори от всяко достатъчно гладко късче лед...
След дълго скитосване, маршрутът на което може да се проследи със специфично демографско проучване, включващо готвачи, които се разтреперват и крият зад вратата при вида на непознат, трите вещици достигат крайната си точка – Генуа. А градът е същинска приказка...
Беднячката не трябва да се омъжи за принца. Наглед простичка задача, но не и когато се вихри Историята. Тя завлича всички и всичко, превръща всеки опит за съпротива в част от сюжета, а щастливият край настъпва със силата на връхлитащ носорог. Единствените, които могат да я спрат, са Маграт с вълшебна пръчка с афинитет към тикви, Леля, обръщаща ентусиазирано „бананананови дай-киро” и блатната магия на госпожа Гогол...и Баба в цялата й арогантност и презрение към щастливия завършек.

.... И те видяха Слона!

Тази книга беше разкошна, любимата ми от Пратчет

Може би защото супер много обичам приказки, а тук бяха доста интересно интерпретирани и вмъкнати в сюжета. Пък и ксенофобията на вещиците беше яка