Конници, пътища и шоколад [Крадец на време]

Светът свършва в сряда.
тик-так
Сюзън, вече уважавана учителка, не харесва този факт. Но още повече не харесва факта, че дядо й, от край време уважавания СМЪРТ, й го казва само за да я накара да се впусне да го спасява.
тик-так
Времето е странно нещо. Можеш да вземеш колкото си искаш и да го пренесеш където си искаш. Единственото, което ще е различно са петната от предишното използвуване. Но кой забелязва разни праисторически риби в моретата?
тик-так
На вратата на гениален часовникар ( Хей, пие си редовно лекарството!) се появява странна жена искаща от него да направи невероятен часовник, като от онази приказка за Времето, която била пленена. Малко след това му се самоизпраща и Игор. Който всъщност не е чак толкова лош, веднъж свикнеш ли с всичките шевове и множеството пръсти.
тик-так
Запознайте се Лобсан Лъд. Той е голям късметлия, защото е гений в своята област ( да, всъщност той е ученик на Монасите на времето, които от своя страна са една странна, така да се каже вечна, институция), негов учител става многоуважавания герой Лу Цзе и тъкмо се канят двамата да навлязат в приключенско пътуване до Анкх-Морпорк най-големия град на Света на дискъ, който между другото се вози на А`Туин ( наш Иво). Лобсанг обаче въобще не се чувства щастлив - първо напърво той въобще не разбира номера с гениалността, учителят му, великият познавач на Пътя, се оказва метач, обичащ работата си и движещ се по пътя на госпожа Космипилитска с настоящо местоживителство Анкх Морпорк, а приключенското пътуване започва да става прекалено плашещо и странно.
тик-так
Смърт от своя страна очаква среща с позабравени приятели.
тик-так
И идва сряда
тик . . .

Преди две седмици я прочетох. Гениална е от началото до края. Винаги ще помня Първо Правило.

Любима отвсякъде. Най-вече Лу Цзе, пътят (на г-жа Космипилитска) и историята на Време.
А това за тялото като формичка за курабийки винаги ми е изглеждало много интересна идея: много хора са комплексари или надути например, изцяло водени от външния си вид.

Еск написа:

Хахах, добро сравнение!
Какъв беше пътят на госпожа Космопилитска? Туй май ми убягва вече.

Благодиаря, Архиканцлер

Ами оттам идва Първо правило. А иначе е сбор от правила: 'Изтъркан съд загаря трудно', 'Искаш ли, ще ти откажат', 'Има си време и място за всичко'... неща от тоя сорт.

И аз харесах историята на Време, макар че някак беше по-настрана-малко са моментите в Свта на Диска, където Пратчет говори за романтичната любов. А "Крадец на време" беше и едно от най-философските му произведения-не ми хареса толкова самото действие, колкото цялата мъдрост и размишления, който се лееха из страниците на произведението
Ммм има и едно място от книгата, където накрая не ми стана съвсем ясно-Пратчет винаги говори ужасно завоалирано в такива моменти-според вас между Сюзан и Лобсанг накрая има ли хепиенд? Изживяват ли те дори и минимален романс, който за съжаление не е описан в книгата? И за вас КАКВО ТОЧНО означава "Дори бонбон с нуга не може да развали перфектният миг"? Кой е перфектният миг?

Хаха, ето в това е истината относно Пратчет: винаги има нещо допълнително, нещо, което не се разбира сд първото четене. Нещо, което те връща отново и отново към същите книги... Прочети я пак (;

Не е въпроса за четенето Останах с дълбокото впечатление, че между Сюзан и Лобсанг все пак се развива любов (не само в тъмното килерче на класната стая!), но това не е описано в нито една книга повече...точно затова исках да ви питам вие на какво мнение сте-съгласни ли сте с мен, че Пратчет накрая намеква нещо в тоя хепиенд или догадката за щастливата любов си е само мое предположение?

О, и после СМЪРТ да има правнуче!!!

И Дамата Време и тя А Лобсанг да е зет на Смърт, който пък от своя страна ще се сроди с Уен
Яснооо що Пратчет не е доразвил темата-ще стане по-голяма бърканица и от "Забранена любов"

Така си е. Но по-интересното е, че Смърт ще се сроди с Време... Какво ли би излязло от това?

Ми евентуално ще може да му се облекчи натоварения график. Може би хора ще умират вече по часове, така ще си осигури и работно време.

Лю, този коментар ме разби, седя срещу екрана на компютъра и се хиля ей така: !
А иначе, мен целувката в килера на класната стая ми заприлича повече на сбогуване. Но знае ли човек^^

Абе според мен си беше просто перфектният момент, въпреки нугата (;