В статия за "Daily Mail" Пратчет говори отворено за болести, евтаназия, смърт и т.н. Тери не говори само за своята болест, но и споменава случаите на други хора. Тази статия е също към властите в Англия - там да се лишиш от живота си с медицинска помощ е забранено.
"Наслаждавам се на живота напълно, и се надявам да продължа така за известно време" споделя авторът. "Но също бих искал, преди краят дойде, да умра в стол в градината си с чаша бренди в ръка и с музиката на Томъс Талис (британски композитор, ред.) - защото музиката му може да доведе дори атеист по-близо до рая - и може би още едно бренди ако има време.
Но понеже това е Англия, ще добавя: Ако е мокро, нека тогава е в библиотеката."
Пратчет също споменава известността си, която е получил заради Алцхаймер, и многото писма, които той получава от хора. "Срещат ме на улицата и ме заговарят. В повечето случаи са родителите им. Във всеки поглед виждаш страх..."
Авторът ни споделя историята за смъртта на баща му: "Диагнозата му беше една година. Годината мина, а той все още беше на леглото, свидетел на битката между болката и морфина. А ние чакахме. А защо, като можехме да се сбогуваме както подобава седмици по-рано?"
Тери държи да уточни, че неговата битка с Алцхаймер няма да бъде с болка. Привършва статията със следното:
"Трябва да покажем вратата на тези, които искат, когато животът стане прекалено тежък. В моя случай, нека е в градината..."
Статията е наистина голяма, и аз ви съветвам да е прочетете. Преведох (калпаво) някои откъси които ми направиха впечатление.
Източник: http://www.dailymail.co.uk/news/article-1203622/Ill-die-endgame-says-Terry-Pratchett-law-allow-assisted-suicides-UK.html