Анкх-Моркпорската опера. Състои се предимно от хористи, мразещи солистите и вокалисти, ненавиждащи оркестъра, които до един треперят пред диригента. Трябва да се добавят също и освирепели от диети и глад танцьори, декори, завеси, а над всичко това вечно витаещия страх от времето... и маски, разбира се. Какво е операта, ако не една недобре стъкмена илюзия? Огромни женища играят привлекателни девойки, съпрузи не разпознават съпругите си заради миниатюрни маски, всички зяпат случайно преминаващия тенор, докато разказва злия си план, а насред всичко това Агнес Нит, едричко и добре стъпило на земята (че как иначе) момиче с прекрасна коса и чудесен характер, се опитва да се впише. Пречи й обаче фактът, че упорито продължава да вижда каквото й е пред очите, докато операта наоколо се вихри далеч не само на сцената. Има го и Призрака, естествено, с пелерина, развята от вятъра, и лице като череп на ангел... накратко, оживял ужас, за който господин Рядко Ведър, новият собственик на операта, не е и подозирал, когато решил да се оттегли от търговията със сирене и да си потърси по-мирно занимание(за предпочитане e почистването на зъбите на алигатори). Бурният свят на операта бива разтърсен още повече, когато различни членове от персонала се оказват още по-нестъпили на земята от преди и трупове падат от тавана като мухи, докато солистите все си намират поводи ръцете им да са малко над врата. Картинката нямаше да е пълна, ако там не бяха и Баба Вихронрав и Леля Ог, пропътували доста километри, за да си получат печалбите от книгата на Леля с (предимно) готварски рецепти.
Операта побърква хората... операта има собствена магия, а шоуто трябва да продължи на всяка цена.