Алманахъ [Цитати]

- Добра стига, стара майко - викна той.
От храста цъфна възмутена физномия.
- Чия майка? - попита тя.
Хуел се поколеба.
- Така се казва, госпожо... добра жено...
- Госпожица - сопна се Баба Вихронрав. - И освен това аз съм просто една старица дето събира дръвца - отбранително добави тя. След това прочисти гърло: - Милостиви боже. Истински ме подплашихте, млади ми господарю. Бедното ми старо сърце.
В колите настъпи гробна тишина. След което Томджон се осмели:
- Моля?
- Какво? - попита Баба.
- Какво за вашето старо сърце?
- Какво за моето старо сърце? - не разбра Баба.
Тя не беше свикнала да се преструва на бедна старица и репертоарът й в тази сфера беше изключително ограничен. Но е въпрос на традиция младите наследници на короната, тръгнали да преследват съдбата си, да бъдат упътвани от излезли за дърва старици.
А коя беше тя, та да се противи на традицията?
- Току - що го споменахте - обясни Хуел.
- Да де, то е без значение. Милостиви боже. Предполагам, че търсите Ланкър? - попита сприхаво Баба, нетърпелива да си дойдат на думата.
- Ами да - отговори Томджон. - Вече цял ден.