Мъже, тролове, джуджета и други! Градската Стража е вашата съдба! [Въоръжени мъже]

След дълги години, прекарани в среднощно патрулиране (известно още като скитане по улиците и съзнателно избягване на всеки нарушител на закона, който е способен да помръдне от земята), капитан Самюъл Ваймс най-сетне е открил жената, с която да се задоми, след като напусне Стражата... Дребен, маловажен факт: въпросната дама, лейди Сибил Рамкин, е най-богатата жена в Анкх-Морпорк...
Но плановете му са сериозно застрашени. Мистериозно оръжие, известно като 'Пукалото' (или 'Пушкалото, зависи от превода), бива откраднато от музея на Гилдията на убийците. Изчезването му е последвано от на пръв поглед несвързани убийства. А в Нощната стража под ръководството на капитан Ваймс са приети представители на три малцинства: върколак, трол и джудже (последните двама по традиция не се понасят, а първият принадлежи на вид, поначало мразен от всички).
На всичкото отгоре Патрицият е решил да затвори Нощната Стража под предлог, че се бърка където не и е работа (а по мнението на всички Нощната Стража не бива да се меси никъде, защото представлява само шайка лентяи в лицето не ефрейтор Нобс и сержант Колън, ефрейтор Керът извън това определение).
За разлика от първата книга от тази поредица, тук няма да срещнете дракони. Поне не много, и със сигурност нито един голям. Но пък жената с перуката, от която се носи мирис на изгоряло, заговорите и забравените крале (онези, с мечовете и родилните петна) се завръщат! А новите персонажи завладяват сърцата, особено това на Керът...

Тази книга си я купих !!!! а поначало това е уникално събитие, защото почти целия Пратчет съм го минала "все отнякъде си" Уникалнааа!!! Като изключим "Нощна стража" и "Чудовищна команда" , тая ми беше първата дето се отнасяше за ранните години на Ваймс..Даже останах с грешното впечатление за Керът, че е изключително прозорлив младеж, който незнаино защо се прави на тъпак... А Къди някак ми е по любим от Дребнодупе

Къди беше славен момък! Дребнодупе е симпатяга, но тя е повече книжен плъх.
А относно Керът - истината е, че никой не знае доколко е простодушен и дали изобщо е такъв, дори Ангуа все се чуди. Истината е някъде там. Е, разбира се, в "Стражите, стражите" има един кратък период, в който Керът е доста... объркан, но според мен бързо го преодолява.

Именно затова, щото първо четох "Въоръжени мъже", а не "Стражите" и до днес си имам впечатлението за Керът, че не е простодушен, а това е може би е другата причина да обявиш предложението ми за Керът за "коцкарско"- аз него като мухльо просто забравете да го видя!

Аз пък се сещам за началото на "Стражите, стражите" и посмото на Керът до родителите му, ето една част от него.

Цитат :

Отидох на разходка. Тук има много хора. Намерих едно място, казва се „Сенките“. После видях някакви хора, които се опитваха да оберат една млада Дама. Погрижих се за тях. Те не знаеха как да се бият истински и един от тях се опита да ме ритне в Жизненоважните Органи, но аз носех Предпазителя, както бях инструктиран, и той самият се нарани. После Дамата дойде при мен и рече Дали Се Интересувам от Легло. Казах, че да. Тя ме заведе до мястото, където живееше, общежитие, мисля, че се казва. Ръководи се от Г-жа Пам. Дамата, дето беше нейна чантичката, викат й Рийт, каза: „Трябваше да го видиш, те бяха трима, това е удивително.“ Г-жа Пам каза, че заведението черпи. Тя каза: „Какъв голям Предпазител“. Така че, качих се на горния етаж и заспах, макар че това е много шумно място. Рийт ме събуди веднъж-два пъти, за да ме попита Искам ли нещо, но нямаха ябълки. Така че, Измъкнах се по Тарлици, както казват тук, но не разбирам как е възможно това, защото, като станах, си обух обувките, това е Здрав Разум.

Все пак, по това време е на 16, ако не ме лъже паметта, а и както знаем джуджетата не говорят за секс с децата си, докато не порастнат достатъчно и станат на по-прилична възраст, т.е. - около 50 годишни. Аз само се чудя, горката Ангуа, сигурно не й е било лесно, докато му обясни това-онова.

Доколкото си спомням тя направо мина към действие