Книгата разказва историята на малко момче, чийто свят бива разрушен с едно щракване на пръстите на бога на Водата. С други думи, от огромна вълна. Единственият останал жител на острова Нация, оцелял по едно чудо, Мау трябва да възроди острова. За целта разполага с един разбил се на острова кораб и единствената оцеляла на него (ако не броите папагалите), малко бяло момиче. На всичкото отгоре Дедите постоянно му дишат във врата, защото не е свършил всичко, което се очаква от него. А той самият е просто едно момче, и то без душа: по традиция момчетата на острова оставят душите си на момчешкия остров, а когато се върнат на Нация, получават души на мъже. Но не бе останал никой да даде душа на Мау...
Постепенно всичко започва да се нарежда: мъртвите са получили необходимото уважение и погребение в морето, за да се превърнат в делфини. Селото се строи бавно, но неумолимо, а на Нация пристигат оцелели от други острови, останали също така сами като Мау.
Написана с неповторимия стил на Пратчет, тази книга просто оставя без думи. Изпълнена с неговия хумор, тя все пак е малко по-различна от това, на което сме свикнали. И нищо чудно: тя е една от първите (дори първата), излезли след установяването на Алцхаймер у автора.