Истина! Справедливост! Свобода! И твърдо сварено яйце! [Нощна стража]

Въпрос: Какво е по-лошо от Анкх-Морпорк?
Отговор: Анкх-Морпорк в миналото, когато духовете са неспокойни, революцията е на прага, тропа на вратата и си влиза, без да си е изтирла обувките.
Това открива сър Самюъл Ваймс, Командир на Градската Стража, дук на Анкх-Морпорк. Или поне доскорошен... или бъдещ...
Сам Ваймс си задава неподходящ въпрос, в неподходящ ден (Кога станах от обикновено ченге командир и дук, женен за невероятна жена?) и си пожелава погрешно желание през същия ден. А именно отново да е на улиците и да преследва нарушителите на закона. И го получава.
Всъщност Сам Ваймс просто пада през покрива на библиотеката на Невидимия Университет по време на бурята. И се връща в собстеното си минало, за да изиграе ролята на човека, научил по-младото му аз да бъде добро ченге. Объркващо, нали? Особено за самия Сам Ваймс, на когото бива казано, че това вече не е неговото минало...
Независимо какво иска (а именно: да си отиде вкъщи), командирът на Стражата е принуден да изиграе ролята си докрай, иначе 'не би имало вкъщи, в което да се върне'. А умирането в миналото се оказва много лесно (както при всяка революция) и без 'помощта' на Карсър, побъркан сериен убиец (основна характеристика: кръв по ръцете, повече от два ножа и невинно изражение), пренесъл се заедно с Ваймс в миналото и издигнал се до сержант от Въжената улица (която пък е причината за революцията: гадните копелета в черни дрехи, които не носят униформа, въпреки че наричат себе си ченгета, и измъчват хора в тъмни стаички с покрити със слама стени определено изнервят населението). Най-лошото е, че Сам Ваймс трябва да загуби. Хората, загинали на барикадите първия път, трябва да умрат и този, иначе бъдещето няма да е същото. Иначе лейди Сибил, съпругата му, няма да роди сина му...
А люлякът ухае навсякъде...

Това бе първата книга за Ваймс дето прочетох- изумителна-номер едно ми е в стражната класация и до днес. И странно защо ми е твърде близка до "Клетниците"

Ъм... защото всичко монго прилича на "Клетниците"? Наистина има много препратки. И на мен ми се струва, че Пратчет много си е мислил за тази книга, докато е писал "Нощна стража". Чак до тези барикади, които строят насред улицата и т.н.

Мен за барикадите най-много ме изкефи решението да качат старите бабички с високоговорители в ръката, да се карат на младите си внуци войничета, че ще им издърпат ушичките и как мм..(Рег Шу ? ) даде забележителната идея да примамват врага с пържоли и топла манджа

Бабичката беше брутална! "Познавам те аз тебе ХХХХ, какво ще си помисли старата ти майчица, ако те види какви ги вършиш?" Мрън-мрън-мрън. Този тактически ход трябва в учебниците да го пишат! Никой войник не смее да напада, ако знае, че бабка му го чака с обвинително вдигнат показалец.

Книгата е великолепна.
Много по-различна, по-запомняща се и по тъжна. Едно от малкото неща, което може ме накара да рева насред истеричен смях.

Може би най-хубавата книга с Ваймс. Много ми хареса и илюстрацията на корицата - Свят на Диска вариант на Рембранд - Нощна Стража.

Което ме подсеща, че трябва да си я купя. Аз я четох , взета от приятелче.

Абе името на книгата не беше ли Нощта стража, а не Истината?

Люляк, де зяпаш? Нощна стража си е, пише си го.

Абе, кълна се, че пишеше Истината

Това е най-любимата ми книга за стражата(може би и най-любима въобще в Света на диска). Много ме радва младия Ноби...и тогава си е тарикат, гледащ все да намаже...и онова с лъжицата . Ваймс вижда зор по едно време, ама нали си е Ваймс и се справя. Като цяло много героизъм има в книгата, дори и от герои от които не се очаква( Ноби, Колън и Диблър).

Мен винаги са ме радвали отделни изречения, абзаци и мисли. Дори и да забравя за сюжета на книгата /което при Пратчет не се е случвало/, то тези няколко реда от цялата книга си остават.

и моя цитат:

"***Ако не знаеш къде е „там“, значи не си бил.

***, знаеш ли коя дата е днес? — попита Колън.
— Ъ-ъ… двайсет и пети май, сержант.
— Пинг, известно ли ти е какво означава тя?
— Ъ-ъ…
— Означава — вметна Ноби, — че ако някой е толкова важен да пита къде сме…
— …той ще знае къде сме — завърши Фред Колън.***"

Връщаш ме към тия книжки ей, а се опитвам да се въздръжам да ги прочета отново, и не само защото съм зарината с друга литература, ами и защото се надявам през следващите 50-60 години да не ми омръзнат...