Tristan
Костенурът
Мнения : 441
Дошъл в Дискъ на : 03.08.2009
Възраст : 29 Местоположение : Ланкър
 | Заглавие: Шапка пълна с... цитати!  Съб Авг 28, 2010 11:29 pm | |
| Тук е мястото за любимите ви цитати от поредицата за Тифани. Аз ще почна с няколко от първата книжка, The Wee Free Men (Дребнио Волен Народ).  "If you trust in yourself, and believe in your dreams, and follow your star. . . you'll still get beaten by people who spent their time working hard and learning things and weren't so lazy." "Zoology, eh? That's a big word, isn't it?" "No, actually it isn't," said Tiffany. "Patronizing is a big word. Zoology is really quite short." "If one of the risks of your job is being thrown into a pond with your hands tied together, then the ability to swim thirty yards under water, fully clothed, plus the ability to lurk under the weeds breathing air through a hollow reed counts as nothing if you aren't also amazingly good with knots." "It's better to belong where you don't belong than not to belong where you used to belong remembering that you used to belong there." "— Настана време, о сестри, оттук да отлетим – продума мис Тик, настанила се на другата метла зад г-жа Ог. — Какви ги плещиш? – рече г-жа Ог – Такива приказки са само театро. Чао-чао, Тиф. Пак ще се видим." Последният цитат го пуснах на български, защото преводът е велик!  | |
|
Еск
Архиканцлер
Мнения : 852
Дошъл в Дискъ на : 03.08.2009
Възраст : 36 Местоположение : Невидимия Университет, Анкх-Морпорк
| | Заглавие: Re: Шапка пълна с... цитати! Чет Мар 12, 2015 5:53 pm | |
| Баба Вихронрав за госпожица Либела и за същината на вещерлъка:
„… - Защото тя обича хората – отвърна вещицата, крачейки напред. – Пука й за тях. Дори за глупавите, подли, олигавени типове, за майките с пискливи бебета и никакъв акъл, за кекавите, празноглави, малоумни дръвници, които се отнасят с нея като с някаква слугиня. Ето на това му викам аз магия – да виждаш всичко това, да се справяш с всичко това и въпреки всичко да продължаваш. Да стоиш по цяла нощ с някакъв беден старец, поел за оня свят, да поемаш болката му, доколкото можеш, да смекчаваш ужаса му, да го изпратиш кротко по пътя му… а после да го измиеш, да го положиш, да го нагласиш за погребението, да помогнеш на скръбната вдовица да оправи леглото и да изпере чаршафите – което, да ти кажа, не е работа за малодушни – и да останеш и следващата нощ да бдиш над ковчега преди погребението, а после да се върнеш вкъщи и да поседнеш за пет минути, преди някой крещящ разядосан тип да почне да тропа по вратата ти, понеже жена му имала проблеми с първото раждане, а акушерката била почти изперкала, та трябва да станеш, да вземеш чантата си и да поемеш отново… Ние всички го правим това по някакъв начин, но ако трябва да сложа ръка на сърцето си, тя го прави по-добре от мен. Това е основата и същността, сърцевината и същината на вещерлъка. Това ето. Сърцевината и същината! – Госпожа Вихронрав удари юмрук в дланта си, сякаш ковеше думите: – Сърцевината… и… същината!“Из: „Шапка, пълна с небе“
„Тифани стана рано и запали огъня. Когато майка й слезе, вече търкаше кухненския под с все сила.
- Ъ-ъ… не се ли предполага да вършиш тия неща с магия, миличка? – попита майка й, която така и не бе схванала за какво е вещерлъкът.
- Не, мамо, предполага се да не ги върша с магия – отвърна Тифани, без да спре да търка.
- Ами тогава не може ли само лекичко да махнеш с ръка и да накараш цялата мръсотия да изфиряса нанякъде, а?
- Проблемът е да накараш магията да разбере какво е мръсотия – обясни Тифани, бясно търкайки едно петно. – Чух за една вещица у Депозитово, която объркала работата така, че изгубила цялото дюшеме, сандалите си и за малко и пръстите на крака си.
Госпожа Сболки отстъпи припряно.
- Мислех си, че просто размахваш ръка и готово – смънка притеснено.
- Става – кимна Тифани, – но само ако я размахваш с четката по пода.“Из: „Зимоковецът“ | |
|
