Историята на едно чиракуване при... Смърт! [Морт]

Абе в тоя контескст имало писа по нея, дали може да се намери от някъде?

Първата книга на Пратчет, която прочетох. И си остава любимата ми, наред с още две-три за Смърт.

Много приятна книга, хареса ми много, имаше някои супер моменти и бе написана страшно добре (особено с онази "стена" между двете вселени). Особено описанията в дома на Смърт... всичко беше някак си толкова изпипано - с библиотеката и т.н.
До последния момент с тръпка очаквах какво ще стане. Битката между Морт и Смърт беше някак странна, но като цяло книгата си беше наистина супер.

"ЕЛА В КЪЩИ, АКО ИСКАШ. АЛБЪРТ Е ИЗПЪРЖИЛ ПУДИНГ"
"Kак така е изпържил пудинг?"
"АЛБЪРТ ОБИЧА ПЪРЖЕНО"

Това е от дядо Прас, обаче е винаги много се смея! В "Морт" нали имаше някаква попара, която водеше самостоятелн живот на дъното на една тенджера и ядеше лъжици?

"Морт" си го уважавам много-не е от първите книги , които прочетох, но се нарежда доста напред в класацията Най ми беше забавен моментът, като се надприказваха с Изабел и той като и се облещи, че нейните крака поне "можели да спрат прасе в тясна улица"
А двубоят със Смърт си беше забележителен-когато събаряха всички онези часовници, а Изабел, Кели и Остронож ги ловяха с плонжове-" бедният овчар се спаси от ужасната съдба да падне от високата скала и да се разплеска долу, и за сметка на това му остана сравнително леката задача да се изкачи по отвесен камък 20 метра нагоре в непрогледен мрак над пропаст...." Цитатите са по памет ест

Ахахах, верно, това беше МНОГО добро просто. Съвсееем лека задача.
А Остронож и Кели колко бяха готини, тия двамата направо ми бяха любимци в книгата. Бтв, аз докато четях до известно време си мислех, че Морт ще се ожени за Кели. Но по-добре Исабел, че иначе - без Сюзън накъде?
Много хубав беше момента, когато Смърт за първи път заведе Морт да взимат някоя душа и той се опита да спаси. И реши, че ей сега ще го уволнят, а Смърт му каза, че ако не бе опитал тогава е щял да го уволни. Или нещо приблизително от сорта, не помня точния диалог, чела съм кингата преди поне три години за последно. Беше наистина хубав момент, в който се вижда, че Смърт познава много по-добре хората, отколкото си признава^^ Представете си ако не го беше тествал, а беше попаднал на чирак със садистични наклонности.
И да беше се появил Садистичен Смърт, ай-ааай.

И вместо това си взе кьопав младеж, дето едвам спира прасе в тясна улица, и който първоначално се влюби в "работното си задължение", а не в милата му дъщеричка с розовото зайче на халата Мене пък ми е интересно Сюзан откъде се пръкна- толкова е напориста и ВИНАГИ знае какво да направи, не търпи възражения и е страшилище за таласъмите, а майка и и баща и си бяха, откровено казано, доста захлюпени

Обожавам битката на Морт и СМЪРТ. Много отдавна съм чела книгата, но самият образ на Морт тогава, спомням си, толкова ми бееш повлиял, че се наложи да прекъсна за малко. Много, много добро.
А иначе да - книга на Пратчет, би трябвало да повторя всички мнения.

Хареса ми как Смърт го зашлеви през лицето!