Тери Пратчет почина

"Фентъзи авторът Пратчет почина на 66 години след дълга битка с Алцхаймера, съобщиха неговите издатели.
"Светът загуби един от най-светлите си умове" - каза издателят Лари Финли.
Сър Тери Пратчет, най-известен с книгите си за Света на Диска, написа повече от 70 книги пред своята дълга кариера.
За първи път получи диагнозата Алцхаймер през 2007 г., но продължи да пише, завършвайки миналото лято своята последна книга.
Писателят е починал у дома, обграден от своето семейство.
Господин Финли казва, че е "дълбоко натъжен" от новината за смъртта на сър Тери.
"С повече от 70 книги Тери обогатява планетата като малцина преди него. Както всички, които го четат, знаят, Светът на Диска е неговото средство да осмива този свят. Той го прави наистина брилянтно, с невероятно умение, огромно чувство за хумор и постоянна изобретателност.
"Тери се изправя храбро и публично срещу своята болест (embuggerance, както я нарича). През последните няколко години именно писането го поддържа. Неговото наследство ще устои на идните десетилетия.
Съчувствам на съпругата му Лин, дъщеря му Риана и близкия му приятел Роб Уилкинс, на всичките му близки."

Източник: BBC



- НЕ ГО СМЯТАЙ ЗА УМИРАНЕ — посъветва го Смърт. — ПО-ДОБРЕ СИ МИСЛИ, ЧЕ СИ ТРЪГНАЛ ПО-РАНО, ЗА ДА ИЗБЕГНЕШ НАВАЛИЦАТА.
Из: "Добри поличби"

„Тери отвори очи и се огледа. Пред погледа му се простираше безкрайна пустиня от черен пясък. Отдясно стоеше изправена висока фигура, облечена изцяло в черно. На мястото на главата си имаше единствено ухилен череп, а в дясната си ръка държеше остра коса. На няколко стъпки от фигурата спокойно стоеше бял, добре охранен кон.
- Искаш да ми кажеш, че всъщност съм бил прав?! - с изумление възкликна Тери.
- Ни най-малко - отвърна фигурата, - просто съм ти голям фен и исках да се облека като любимия си герой за срещата ни.“
Мая Занева (Freki)

Аз... Не знам какви думи да намеря, какво да кажа.

Поклон! Изкуството му промени живота ми изцяло! Книгите му ме направиха това, което съм днес! Благодаря му за всички пъти, които ме е карал да се смея и да плача и най- вече да вярвам! Сбогом!

Цитат :

Тери отвори очи и се огледа. Пред погледа му се простираше безкрайна пустиня от черен пясък. От дясно стоеше изправена висока фигура, облечена изцяло в черно, на мястото на главата - единствено ухилен череп; с голяма, остра коса в в дясната ръка. На няколко стъпки от фигурата спокойно стоеше бял, добре охранен кон.
"Искаш да ми кажеш, че всъщност съм бил прав?!", с изумление възкликна Тери.
"Ни най-малко", отвърна фигурата "просто съм ти голям фен и исках да се облека като любимия си герой за срещата ни"

Много ми е тъжно.

Да, първият ми фенфикшън, хехе.
Подходящо е, че беше вдъхновен от Пратчет.

Поклон. Ние сме от поколенията, които израстнаха с него, и той ни промени по начини, по които никой учител не би могъл. Но това не е последно сбогом, книгите остават.

Великите Костенурки попринцип не проронват сълзи, но днес е изключение.

Щастливци сме, че някога някак си сме разлистили негова книга за първи път (и сме се разхилили моментално). Че до ден днешен имаме такова богатство в библиотеките, а и в сърцата си. Тери продължава да бъде с нас.

‘No one is actually dead until the ripples they cause in the world die away…’