Как станахте фен на Пратчет?

Разкажете ни! Как започна Пратчет манията ви? Някой приятел ли ви запозна с книгите или сами се спряхте в някоя книжарница за да се полюбувате на невероятните илюстрации на Кирби? Веднага ли се влюбихте в книгите или ви трябваше време за да осъзнаете какво съкровище държите в ръцете си? Коя беше първата ви книга?

Ако се сетите нещо друго - допълвайте.

Беше през един летен ден в далечната... не помня коя година. '95, може би. Някъде там, във всеки случай. Брат ми, който е по-голям от мен, подхвърли нещо за това, че е видял книга с много интересна шарена корица и дали съм искала да отидем да я видя и ако искам да си я купя (прибягваше до тези номера, когато му свършеха собствените джобни ) Та затова отидохме до книжарницата, аз я разгледах книгата, шарена, синя, казваше се "Морт". Допадна ми и описанието отзад, но реших, че за момента не мога да отделя 100лв, може би следващия месец... И така, тръгнахме си и напът към вкъщи, докато си зяпах из краката- ха! 100лв на улицата! И брат ми ме пита "Какво ще правиш с тях?" А аз, проявявайки небивала далновидност и усет за драматизъм заявих "Връщаме се, за да купя книгата" И те така. А сега ми кажете, вярвате ли в съдбата?

Една приятелка ми зае "Еманципирана магия", която ми се стори убийствено... тъпа. Важно е обаче да се отбележи, че тогава бях на не повече от 10. Обаче същата тази приятелка беше казала, че много би искала да прочете "Захапи за врата", 'на същия автор'. По онова време майка ми идваше да види мен и брат ми всеки втори или трети уикенд и задължително се минаваше през книжарница, от която всеки излизаше с по 2-3 книги. Е, купих си "Захапи за врата", а след това и всичко останало на Пратчет, до което успях да се докопам (не беше много лесно, защото нямаше всичко в книжарницата, на която ходехме). Та така, на родителите ми поне това трябва да им се признае, винаги съм получавала рано или късно всяка книга, в която има поне някакъв смисъл.

Ммм аз пък си взех първата от библиотеката- в Карнобат си има стабилна колекциика от произведенията му, така че първите 6-7 книги ги взех от там...Е, не беше любов от пръв поглед, ама след "Господари и господарки" и "малки богове" нещо в творчеството на Пратчет ми просветна...:D От там взех да си купувам някой самичка, "Автентичната котка" (гооолем смех!!!!!!!!!!1) си я имам на компа..., една фр също много се зариби-бяхме правили облог, понеже настоявах да се запознае с гения на Pратчет и тя ми каза, че ще прочете книга, само ако аз прочета Монте Кристо...тццц!! Tя се запали повече и от мене по Пратчет, а графа прашасваше половин година на полицата :D:D Тя си харесва основно Стражата, така че поредицата съм си я заела от нея Като цялооо останаха само 4-5 от старата класика на Пратчет, дет не съм чела-основно за Ринсуинд. А и в момента се чудя дали да си взимам "Пощоряване"- прочетох, че хич не сте доволни от нея...Да си жертвам ли левчетата или да се надявам, че няякои хубав ден ще пуснат и по-доброто издание?

Не, съветвам те да не си купуваш това издание, преводът е ужасен. Порадвай се на по-старите Ринсуиндски, или чети на Английски. Но повярвай, не искаш да четеш за Керът Чугунолеяров...

Е, баш пък толкоз. Мен един Керът Чугунулеяров не може да ме изплаши. Купих си я, защото имам всичко останало от диска, излязло досега и искам колекцията ми да е пълна. А пък ако някога се появи по-добър певод може и него да купя, какво толкова.

Аз мисля , че станах фен не след негова книга , а след като изиграх Discworld: Noir . Страхотен куест !

A_D_P_10 написа:

Аз мисля , че станах фен не след негова книга , а след като изиграх Discworld: Noir . Страхотен куест !

И аз бях видяла някъде в нета една такава игра, ама нещо ми се провали регистрацията...

Sisito0o написа:

A_D_P_10 написа:

Аз мисля , че станах фен не след негова книга , а след като изиграх Discworld: Noir . Страхотен куест !

И аз бях видяла някъде в нета една такава игра, ама нещо ми се провали регистрацията...

Задължителна е просто ! Главният герой Лютън (първият и последен частен детектив в Света на Диска) е уникален персонаж ! Благодарение на него и сарказма му , реших да почна с книгите...

П.П. Другите две игри по Света на Диска също са разкошни !

5ти клас. С най-добрата ми приятелка напълно се изпокарахме (по моя вина). Тя се сприятели с едно момиче от 6ти клас и прихвана Пратчет от нея. Аз исках да си я върна като приятелка и за Коледа помолих да ми подарят "Дядо Прас". С много нежелание от родителското тяло в крайна сметка си получих книгата. Беше ми страшно обърканаи в последствие скучна. Направих 3 опита да я прочета. Пропаднаха и 3те. После баба ми подари интересни времена. Тя ми хареса много (странно, защото Ринсуинд сериитене ги харесвам по принцип). Стиснах зъби и прочетох отново Дядо Прас. Страшно ми хареса този път. Най накрая ми се изясни сюжета и се насладих на стила. След това се почна манията със страшна скорост. Общо взето почнах като позьорка

И аз да разкажа историята си.

Беше преди 3-4 години в България, с една приятелка се разхождахме по центъра на Перник. Минахме и през сергиите пред ГУМ, и там зърнахме двайсетина книга с някакви невероятно мистични имена (Крадец на време, Жътварят и прочие. Звучи мистично като си на 11-12 ). Та, и двамата искахме да си вземем една да видим какво е, но проблемът беше, че и двамата искахме една и съща - Вещици в чужбина. Половин час сме се карали там, по едно време на продавачката й писна и реши да даде книгата на нея, "защото е дама!". Ха! От яд отказах да си купя друга.

Приятелата ми бързо я прочете и не спираше да ми натяква всеки ден колко прекрасна била книгата, колко смешни били вещиците и т.н. Не исках нищо да чувам за този Пратчет повече. Е, добре де, не издържах и от любопитство си взех Цветът на магията и Еманципирана магия. Цветът не ме грабна толкова, но когато след няколко месеца почнах приключенията на Баба и Еск... Не се спрях до края.^^ Е, за 3 години стигнах до последната книжка на Тифани, и все още не съм ги чел всичките... Има време, разбира се!

При мен всичко започна така...Преди три години и половина(малко след като се взехме със приятелката ми) тя започна един път да ми обяснява каква яка, нова книга си взела. Питам я на кой автор и тя ми вика на Тери Пратчет. И аз тъпака питам "Коя е па тая Тери Пратчет"(линчувайте мен-идиота с камъни). Разбирам от търпеливите, като за малоумен обяснения, че това не е "тя", а е "той" и е световно известен писател на фентъзи(един от любимите ми жанрове). Аз останах равнодушен и не особено заинтересован.
След известно време се случи така, че нямаше какво да чета. Не си бях купувал книга от известно време, а тези от библиотеката ми ги бях препрочитам по сто пъти. Гаджето ми казва "Ще ти дам "Шовинист" на Тери Пратчет да четеш, ще ти хареса". А-"Мани го тоя Пратчет. Не искам"(изправете мен-изрода до стената за разтрел). След известо кандардисване все пак взех "Шовинист" и започнах да я чета. Приключих я за около седмица и абсолютно нищо не разбрах от нея. Мина малко време и пак няма какво да чета. Пак убеждаване, натякване, мрънкане "Чети Пратчет, чети Пратчет...чети Пратчет". Даде ми "Петия слон". Прочетох първите 11 страници и я зарязах на бюрото където стоя 5-6 месеца(изгорете мен-непросветения и разпръснете прахта ми над бунището). Една вечер гледам книгата и тя ме гледа. Чудих се малко и я почнах сериозно. Въпреки, че не разбирах много историята ми беше забавно. Почвах да се замислям дали не съм сгрешил относно Пратчет. Пак след малко време имаше някакъв повод(не помня какъв празник беше) да направя подарък на женЪта. Купих и някакво бижу беше там. Исках обаче да и взема и книга. Обикалям аз из "Славейков" и гледам на една сергия много книги на Тери Пратчет. Седя и ги гледам тъпо и се чудя коя да взема. Взех "Музика на душата", защото ме изкефи картинката . Давам подаръка, радост едно-друго, но се оказва, че женЪта е чела вече тази книга. Викам си еми ще я чете пак. Докато приключи тази която четеше тогава, аз взех "Музика на душата". Еми много се смях. Веднага след като я прикючих отидох и си купих "Стражите! Стражите!". Смях се още повече.
От тогава за тези около три години изчетох всички книги на Тери от "Света на диска"(без "Последният герой" и "Къде е моята крава"), които са издадени на български. Имам почти цялата поредица(без 4-5 книги) плюс албуми и т.н.
Еми това е. Дълго го написах, ама...

Така е ! Всичко е в "тайминга" , както казват симпатягите отвъд голямата вода !
И аз мисля , че почвах и спирах с Пратчет . Да не говорим , че го направих и с Пътеводителя...

Абе и Пратчет не е fail-proof. Някои книги не са особено зарибяващи, да не кажа ЗЛЕ. макар че са доста малка част от всички.
Дано никой начинаещ читател не го съди по Страта, Чудовищна Команда, или Последният Континент. :/

"Страта" не съм чел, но съм чувал, че не е нещо особено. "Чудовищна команда" ми допадна. "Последният континент" за мен е нещо средно, но трябва да се отбележи, че Ринсуинд не ми е любимец.

Едно причтелче ми даде "чудовищна команда" и още с първите 30-тина страници разбрах , че ТОВА Е МОЯ АВТОР!!!! И така. А като попаднах на Смърт лелеее и Сюзан - те са истинско съкровище. Как да не ги заобича човек. После прочетох за вещиците и разбрах каква искам да стана като порасТна