Любими цитати/реплики

Тъй като всички ние сме чели доооооста книги и сме изгледали много филми, реших да пусна и тази тема. Няма начин да нямате любими цитати или реплики - от филми, книги, пиеси... Неща, които са ви харесали страшно много, пускайте ги тук!

A_D_P_10, това е твойта тема...

Аз вярвам в теорията за единствения куршум. Можеш да се влюбваш и любиш много пъти, но има само един куршум, на който е гравирано името ти. И ако извадиш късмета да те прострелят с този куршум, раната никога не заздравява.
(Майкъл Конъли - "Законът на Бош")

Но в края на краищата колко от нас не са видели как само за миг изчезват важните неща в живота? И не става дума единствено за хора, а също и за идеали, за мечти. В състояние сме да устоим ден, седмица, няколко години, но накрая винаги губим. Тялото ни продължава да е живо, но на душата рано или късно бива нанесен смъртоносен удар. Съвършеното престъпление. Така и не узнаваме кой е погубил радостта ни, какви мотиви е имал, не научаваме къде са виновниците.
А виновниците, които не назовават имената си, дали съзнават докъде водят техните действия? Мисля, че не, защото и те самите са жертви на създадената от тях реалност - колкото и да са тиранични, арогантни, безсилни и властни.
(Паулу Коелю - "Вещицата от Портобело")

Тези горе са малко по-гей, ама.. Човещинка си е. И държа да подчертая, че намирам Паулу Коелю за скапаняк.
Тук следва една малка поредица от Улица консервна/Благодатният четвъртък на Стайнбек:

Паричните неприятности не можеха да се загнездят много дълбоко у Мак и момчетата, защото не бяха сметкаджии. Те не измерваха радостта си с продадена стока, своето "аз" - с банкови сметки, нито обичта си - с цената, която им струваше тя.

Защото на отлъчването от обществото човек може да отвърне по два начина - или да се измъкне от облака, като си обещае, че ще стане по-добър, по-чист и по-благовъзпитан, или да си остане лош, да настрои против себе си целия свят и да върши още по-лоши неща. Последното обикновено е най-разпространеният отговор на презрението.

Знаеше, че единственият човек, комуто можеш да вярваш абсолютно, е егоистът. Той е винаги в подходяща форма. И всеки момент знаеш какво може да очакваш от него. Но срещнеш ли човек със скрита доброта, рано или късно ще те подведе. Единственият задоволителен будала е онзи, който от главата до петите е егоист. С такива винаги си добре.

Никой не знае как величието осенява човека. То може би лежи скрито в мрака, заспало дълбок сън, или - кой знае? - може би се врязва в него като ония шеметни огнени частици, идващи от космическото пространство. За величието обаче знаем следното: нуждата го вдига от сън и го тласка към действие; то никога не идва безболезнено; то променя човека, пречиства го и в същия миг го въодушевява - след това човек никога не може да възстанови първоначалната си простота.

Тръгнат ли нещата зле, за да се утешат, хората дирят други себеподобни, които са още по-зле. Трудно можем да разберем помала ли това, но очевидно помага. Човек уравновесява болката си благодарение на чуждата и ако се окаже, че собствената е по-лека, изведнъж му става по-добре.

Де да можехме всички да сме такива! Да можехме поне малко да се научим как да се харесваме, нашите жестокости и гняв като че биха се стопили. Защо е нужно да се нараняваме един друг, за да държим брадите на своето "аз" над водата?

Едно време от всяка книга вадех по нещо, но отдавна изгубих този ентусиазъм. Жалко за което.

Съжалявам, че така наведнъж ги слагам. Следващото ми е много на сърцето, затова ще си позволя дори отделен пост. А и все пак нали е Света на СД-то тук.

"Veni, vidi, vici." Говореше се, че тези три думи Тактикус е произнесъл, когато е покорил... какво? Псевдополис най-вероятно. Или... Ак-Кхали? Или Куирм? Може би Сто Лат? Това се е случвало в добрите стари времена, когато човек е нападал нечий чужд град от принципни съображения. След което се е оттеглял и е напдал отново, ако градът е започвал да се съвзема. В онези времена никой не се е притеснявал дали светът наблюдава. Хората са искали светът да гледа и да се учи. "Veni, vidi, vici." Дойдох, видях, победих.
Като коментар винаги му се беше струвало някак прекалено изгладено. Не звучеше като да ти е дошло на ума в бъркотията на войната. Изглеждаше сякаш доста е поработено по него. Тактикус сигурно е прекарал много дълги вечери в палатката си, търсейки из речника кратки думи, които да заповат с "В" и пробвайки как звучат... Veni, vermini, vomini - дойдох, натрясках се, издрайфах се? Vizi, veneri, vamoozi - посетих, прихванах срамна болест, чупих се? Вероятно е било истинско облекчение за човека да открие три кратички подходящи думи. Вероятно даже първо си ги е приготвил, а след това е тръгнал да види има ли нещо за завладяване наоколо.
/"Шовинист"/

-Ще имам нужда и от помощта на..нека са шейсетина чираци и калфи от Гилдията на хитроумните занаятчии. Вероятно е по-добре да са стотина. Ще се наложи да работят денонощно.
-Чираци ли? Но аз мога да ви осигуря най-изкусните майстори....
Леонард го прекъсна с жест.
-само не майстори, милорд.За какво са ми хора, научили докъде се простират пределите на възможното?

Цитатът от "Щовинист" е велик!
И аз ще постна нещо в стил Ваймс. От "Чудовищна команда", в която се зачетох вчера и реших да препрочета.

Цитат :

...Мислиш ли, че е възможно цяла една нация да бъде луда?...
...-Това е много… интересен въпрос, сър — смутолеви той. — Имате предвид, че хората…
- Не хората, нацията! Борогравия май е откачила, поне според онова, което прочетох. Предполагам, че хората просто правят каквото им е по силите и продължават да отглеждат децата си, което, смея да кажа, също бих правил сега. Виж, знаеш какво имам предвид. Ако вземеш шепа хора, които не са по-различни от теб и от мен, и ги събереш накуп, получаваш някакъв огромен буйстващ маниак с национални граници и химн.

Сержант Джакръм, "Чудовищна команда"
"Въобразява си, че е войник. Никога не е стъпвал на бойно поле в живота си. Всичките приказки, дето ги наплямпа на твоя приятел, бяха „смърт или вечна слава“. Слушай пък аз какво ще ти кажа, Пъркс. Виждал съм Смърт по-често, отколкото ми се ще да си спомня, но никога не съм зървал Слава."

Спасителят в ръжта

Цитат :

Незрелият човек се познава по това, че иска да умре благородно за някое дело,докато зрелият човек се познава по това, че иска да живее скромно за това дело

Жан Батист Молиер

Цитат :

Човек е отговорен не само за това, което прави, но и за онова което не прави

Пътеводителя

Цитат :

Едно от нещата, които Форд Префект намираше най-трудни за разбиране у хората, бе навикът им постоянно да заявяват и повтарят най-най-очевидни неща, като например „Днес времето е хубаво“ или „Много си порасъл“, или „Божичко, имаш вид на човек, паднал в кладенец, дълбок трийсет фута, добре ли си?“. Първоначално Форд Префект развиваше следната теория, за да си обясни това странно поведение. Ако човешките същества не мърдат устните си постоянно, разсъждаваше той, устата им навярно се слепват. Но след неколкомесечни размишления и наблюдения той се отказа от тази теория в полза на друга. Ако не мърдат постоянно устните си — разсъждаваше той, — започват да работят мозъците им. След време се отрече и от тази теория, защото му се стори цинична и възпрепятствуваща взаимното разбирателство и реши, че в последна сметка човешките същества все пак са му симпатични, но през всичкото време ужасно го безпокоеше фактът, че има страхотно много неща, за които нищо не знаят.

~ Тери Гудкайнд:

1во правило:

Цитат :

"Хората са глупави. Могат да бъдат накарани да повярват на всяка лъжа или защото го искат или защото се страхуват, че то може да бъде истина.."

2ро правило:

Цитат :

"Най-добрите намерения могат да причинят най-големи вреди".
"Добрите намерения, проявената към някого доброта може да насърчи мързела, да накарат разума да бездейства. Колкото повече даваш, толкова повече хората се нуждаят от помоща ти. Докато продължаваш да го правиш, те никога няма да се научат на дисциплина и достойнство, никога няма да вярват в себе си. Твоята добронамереност разяжда човешката им същност."

My blueberry nights

Цитат :

Dear Jeremy,

In the last few days, I've been learning how to not trust people and I'm glad I failed. Sometimes we depend on other people as a mirror to define us and tell us who we are, and each reflection makes me like myself a little more.

Elizabeth

It always comes down to just two choices. Get busy living or get busy dying.
King, The Shawshank Redemption

He doesn't believe in pretense. He figures out life's too short and painful so he just says what he thinks.
House M.D

There's no wrong answer because there is no right answer.

I say what I mean and I do what I say.
'Heat'

You can take a person out of the dark but you can't take the dark out of the person.
'Thud'

It's only after we've lost everything that we are free to do anything.
'Fight club'

The things you own end up owning you.

Losing all hope is freedom.


Тези си знам наизуст. Други си записвам, но в момента листа ми е в неизвестност.

Тези от Боен Клуб и Изкуплението Шоушенк са велики.

и за да не е флууд - точно си дочетох още една книга от поредицата и се сетих за това:

Седмото правило:

Цитат :

Животът е бъдеще,не минало.

За този цитат съм убедена, че ще предизвика цяла тирада от страна на мъжката компания във форума, ама мене лично много си ме кефи, тъй че ще споделя:

Цитат :

Жените не са стигнали до нищо добро навсякъде, където са настоявали за абсолютно равенство с мъжете. Причината за това е, че жените имат по-големи възможности и способности от мъжете. Правилната тактика е да настояват за всички възможни привилегии. Жените не трябва да се стремят към равенство. За тях то е поражение."

Да живееш, както искаш, не е егоистично. Егоистично е да караш другите да живеят както искаш. - не помня от кого.

It is very much easier to shatter prison bars than to open undiscovered doors to life - The virgin and the gipsy byDavid Lawrence-> това много ми хареса във връзка със свободата (препратка Дървен философ)

There was now complete stability in which one could perish safely - сщато книжле/разказче (възхитена съм между другото от разказа като цяло)