Кирил Вълчев

Една статия от списание Космос (година - 1974 ; брой -6) , която издирих в нета... Изключително интересна е и е написана много увлекателно от небезизвестния Агоп Мелконян ! Ето я и нея :

ОЧАКВАЙТЕ НИ СЛЕД МИЛИОН ГОДИНИ

Трудно можем да си представим съвременната науч­
на фантастика без космическите полети, без трудните,
но привлекателни пътешествия до планети на други
звездни системи. Понякога в книгите всичко е много
лесно — та нали и Жул Верн изпрати своите герои на
Луната със снаряд! Но учените не винаги са толкова
големи оптимисти, защото общуват със строгите
формули на математиката и небесната механика, кои­
то ни подсказват

да не се увличаме

в преценката за нашите реални технически възмож­
ности. Защото фантастиката си е фантастика, но при­
родните закони не могат да се заобикалят и ние тряб­
ва винаги да се съобразяваме с тях.
Започна ерата на организираната интервенция на
човека в космоса. Всяка година се изстрелват стотици
научноизследователски и телекомуникационни спътни­
ци, много орбитални и междупланетни (управляеми и
автоматични) станции. И както винаги, мечтите из­
превариха реалните ни успехи, желанията ни вървят
десетки години преди постиженията — заговори се
за преки контакти с извънземни цивилизации, за транс¬
галактични полети.
От най-простата зависимост „пътят е равен на про­
изведението на скоростта и времето" веднага могат
да се направят изводи за двете реални затруднения в
космическите полети на огромни разстояния: гигант­
ските скорости, за които ние още не сме подготвени,
и времето — реалната продължителност на полета.
Първите ни успехи дават надежди, но могат ли те
да се нарекат успехи в сравнение с нашите големи,
понякога много големи желания? Ще се втурнем ли
в космоса така леко и бързо, както е в книгите на
Ефремов и Бредбъри?
Ние сме свидетели на първите полети до най-близ­
ките планети — Марс и Венера, пътуването до тях про­
дължава много месеци. А те са просто „под носа ни" —
само на няколко светлинни минути в сравнение с най-
близката звезда алфа от Центавър, която е на 4,3 свет­
линни години от нас. Как ще направим този гиган­
тски скок през бездните на пространството?
Разстоянията между небесните тела се измерват със
светлинни години — това е пътят, който изминава
светлината за една година с нейната невъобразима
скорост от 300 хиляди километра в секунда. Скоростта
на нашите ракети сега е 25—30 хиляди пъти по-мал­
ка. От сравнението веднага се вижда, че едва ли ня­
кога ще построим двигател със светлинна скорост.
Може би спасението е във фотонната ракета, при която
движението се получава за сметка на импулса на от­
разените фотони.
Да си представим, че ще летим до алфа от съзвез­
дието Центавър с Фотонна ракета. Включваме дви­
гателите при ускорение 10 метра за секунда на квад­
рат (това няма да се почувствува от космонавтите,
защото е близко по стойност до земното ускорение)
до средата на пътя, после обръщаме ракетата с двига­
телите напред и започваме да намаляваме скоростта
при същото ускорение. След 7,2 земни години ще бъ­
дем около нашата цел. Изчисленията обаче показват,
че при коефициент на полезно действие единица, ще
бъде необходимо гориво 3 600 пъти повече от масата
на ракетата, т. е. ако ракетата тежи 30 тона, тя ще
трябва да носи със себе се 110 хиляди тона гориво
(около 400 влакови композиции). Такава ракета просто
не може да се построи.
Веднага трябва да добавим, че тези и всички изчис­
ления по-долу са направени със средствата на релати¬
вистката механика — механиката на светлинните ско­
рости. Айнщайн доказа, че при скорости, близки до
300 хиляди километра в секунда, настъпват известни
промени във физическото състояние на телата и се на­
рушават някои временно — пространствени зависимости.
Това е една обемиста теория със сложен математичен
апарат, която допълни представите ни за движенията
на телата от класическата механика на Нютон. Нямаме
възможност подробно да се спрем на тази теория, ще
кажем само, че при субсветлинни скорости дължина­
та (за наблюдателя) и масата на телата се променят,
а часовниците в кораба започват да „тиктакат" по-
бавно. Колкото и невероятно да звучат, това са обек­
тивни природни закони, с които ще трябва да се съ­
образяваме.
Точно тези следствия на релативистката механика
ни задължават да взимаме предвид някои физически
параметри на летателните апарати за субсветлинни
скорости и особено масата на наличното и изразход­
ваното гориво. Защо е така?
Една от най-важните характеристики на всяко тран­
спортно средство е неговата „специфична мощност" —
съотношението между мощността на двигателите и
масата на целия апарат. Съвременните атомни подвод­
ни лодки имат „специфична мощност" 0,02 вата на
грам, а за да се ускори един летателен апарат до 10
метра за секунда на квадрат, е необходима „специфич­
на мощност" 3 милиона вата на грам, т. е. 150 милиона
пъти повече. Съветският учен Й. Шкловски дава след­
ния пример: бъдещият фотонен двигател с мощност
15 мегавата ще трябва да тежи. . . 5 грама. И в тези
5 грама са включени масата на горивото, на рефлекто­
рите и цялата апаратура! И веднага добавя: „От из­
численията е очевидно, че трудностите от „количест­
вен" характер са толкова големи, че явно прерастват в
качествени".
Едва ли има смисъл да коментираме тези изводи на
теорията. И все пак... Да си представим, че летател­
ният апарат със субсветлинна скорост (близка до тази
на светлината) е построен (в противен случай всяка­
къв далечен полет е немислим). След първото ни пред­
полагаемо пътуване нека направим второ, но този
път значително по-разумно.
В първите 123 дни ускоряваме кораба до скорост
100 хиляди километра а секунда, след това изключваме
двигателите и се движим по инерция 12 години и 169
дни, след това още 123 дни включваме „спирачките".
След 13 години и 50 дни ще бъдем до най-близката
звезда. Горивото за отиване и връщане ще представ­
лява четири пети от цялата маса на космическия ко­
раб — това е по-приемливо.
Както виждате, полетите до други звезди съвсем няма
да бъдат „мимолетни прекрасни удоволствия". А вероят­
но човекът ще иска да навлезе още „по-дълбоко" във
Вселената — тогава?
Няма защо да се тревожим — природата се е погри­
жила и за това.
Малко по-горе вече казахме, че при движение със
субсветлинна скорост часовниците в кораба започ­
ват „да изостават", времето за пътниците в него те­
че много по-бавно. Това Айнщайн нарече „парадокс
на близнаците". Ако единият от двама братя-близна-
ци предприеме пътуване с фотонен звездолет, а другият
остане на Земята, след време космонавтът ще бъде
значително по-млад от своя брат. Това звучи странно,
непривично за нашите делнични представи, но колко
по-невероятни изводи може да срещне човек в модер­
ната физика!
Този факт сякаш „приближава" звездите до нас.
Няма защо да се страхуваме: нашето „корабно време"
е лениво, ще остаряваме съвсем бавно.
А сега отново да се върнем в нашия фотонен звез­
долет значително по-спокойни. Включваме двигатели­
те при ускорение g, след около година достигаме ско­
рост, близка до тази на светлината. След 21 години
корабно време ние ще бъдем вече в ядрото на нашата
Галактика — Млечния път. Или да речем — полет
към Мъглявината Андромеда, същата онази, с която
са свързани толкова наши юношески вълнения над
книгата на Ефремов. Полетът ни до там ще трае 28
години, но по нашите „мързеливи" часовници, докато
на майката Земя вече ще са минали. . . 3 милиона го­
дини, почти колкото цялата човешка еволюция. Или
пътуваме до купчината галактики в съзвездието Ко­
сите на Вероника; ние — космонавтите — ще оста­
реем само с 38 години, а на нашата планета ще са ми­
нали няколко стотици милиони години!
Тези ужасно големи цифри могат да смутят и най-
самоуверения космонавт. Изправени пред красноре­
чивите факти, разбираме колко много всъщност фан­
тастика има в научнофантастичната литература. Връ­
щаме се от полет до Мъглявината Андромеда, а на
Земята ще са изминали 3 милиона години и едва ли
изобщо някой ще си спомня за нас.
А може би това е пределът?

.................

.................

Преди малко говорихме за конструктивната невъз­
можност на фотонните звездолети. Но това не е
единствената трудност. Спомнете си изчисленията на
Перелман от „Забавна физика" — хвърлената от бър­
зо движещ се автомобил диня получава бомбена удар­
на сила. Само от ударите с междузвездните водородни
атоми ракетата ще получава 2 с още дванадесет ну­
ли ерга енергия на квадратен сантиметър — почти не­
въобразимо количество. Има ли тогава смисъл да го­
ворим за частиците междузвезден прах — всяка от
тях ще бъде причина за гигантски взрив. Здравата кон¬
струкция на кораба може да реши всички тези проб­
леми отведнъж, но може ли да се направи надеждна за­
щита от удари и радиация, като се спазва главното
изискване: тегло на летателния апарат 5 грама?
Конструкторите ще бъдат значително облекчени,
ако им възложим задачата да построят летателен апа­
рат без гориво. Възможно ли е това? Обърнете внима­
ние, той не ще се движи „по божие благоволение",
просто няма да пренася горивото със себе си, а ще се
„храни" направо от междузвездния газ. Този проект
беше предложен от Бюсар преди няколко години: да
се монтира на ракетата термоядрено устройство за
синтез на междузвездните водородни атоми в моле­
кули деутерий, който после ще се използува като ра­
ботно вещество в двигателя. Всичко изглежда толкова
просто и елегантно и най-важното: въобще не про­
тиворечи на природните закони. Но понякога от идеята
до реализацията изминават твърде много години.
Какво имаме предвид?
Средната плътност на междузвездния газ в нашата
Галактика е около 1 молекула на кубичен сантиметър.
При тази изключително „разредена храна" ракетата ня­
ма да може да си доставя необходимото количество
„витамин", т. е. енергия за себе си. Става очевидна
необходимостта от построяване на ракети с голяма
„уста"—гигантски повърхности за всмукване на без­
стопанствения атомен водород. Изчисленията са ка­
тегорични: ракетата (или широките „пръстени-гъл¬
тачи" край нея) трябва да има диаметър 700 кило­
метра! А в близките столетия едва ли ще построим
такива гигантски летателни съоръжения.
Нека отново се върнем към нашата програма за
овладяване на Далечния космос — другите звездни и
галактични системи. Видяхме вече, че дори фотонни­
те ракети не задоволяват нашите изисквания за бърз
и сигурен транспорт.
Дългите самотни полети, продължаващи по няколко
милиона (земни) години, едва ли са най-доброто реше­
ние. Вероятно в бъдеще учените ще възприемат друга
стратегия спрямо далечните небесни тела — програмата
за „методична експанзия" на Вселената. Първият обект
на нашето внимание ще бъде Луната — след 20—30
години вероятно всички космодруми ще бъдат на ней­
ната повърхност. Там ще бъдат построени големите се­
ленофизични и астрономически станции, там ще бъ­
дат и лабораториите за изследвания на космическите
частици, защото липсата на атмосфера значително ще
улеснява наблюденията. От Луната в бъдеще ще се
изстрелват космичните апарати, преодоляването на
6 пъти по-малкото привличане на нашия естествен
спътник ще може да става с по-малки ракети. До Лу­
ната ще се пътува с малки транспортни „космически
лайнери", които ще се дозареждат с гориво от око­
лоземните орбитални станции.
След това ще дойде ред на най-близките до нас пла­
нети от Слънчевата система, където ще бъдат създаде­
ни подходящи условия за работа на човека. С това ве­
роятно ще бъдат решени големите проблеми на нашата
цивилизация — пренаселеността, белтъчният и енер­
гийният глад. Вероятно след няколко столетия ще бъде
прехвърлен първият мост до най-близката звездна сис­
тема. А след това. . . След това човекът ще продължи
своята миролюбива експанзия във все по-голям периме­
тър, все по-навътре в глъбините на Вселената. Така по­
степенно разстоянията ще се скъсяват, ще бъдат съз­
дадени изкуствено много „разумни" планети, цял пръс­
тен от космически цивилизации. Ще има, разбира се,
и „маратонски" преходи, при които космонавтите никога
вече няма да се завръщат при своята планета — майка.
Но това няма да им се струва толкова ужасно и отчай­
ващо, защото тогава моралът и психиката на космо­
навтите ще бъдат други — стремежът към тайните на
непознатото ще бъде по-силен от привързаността към
„люлката". А на космодрума ще ги очаква единствено
грижливият. . . електронен космодиспечерски център.

Всичко сега ни се струва толкова странно, толкова
невероятно! Ще мине време, ще се промени духът на
епохата и хората ще намират романтика дори в това —
да се завръщат на своята планета след стотици хиля­
ди или милиони години. Те ще се втурват нагоре със
същата онази страст и любознателност, с която по­
летя Гагарин. И колкото и далеч да бъдат от старата
синя планета — Земята, те винаги ще намират в се­
бе си сили за поздрав:
„Привет, Земя! Тръгваме! Очаквайте ни след ми­
лион години!"

3dz: Една от слабите страни на предишните игри, беше интерфейса. Как смятате да го подобрите в Tropico 3?
HG: Постарахме са направим интерфейса по-удобен и не толкова комплексен, без все пак да правим нещо напълно ново. За пример, също както в новинарската емисия на някоя телевизия, в долната част на екрана от време на време ще преминава информационна лента с най-важните събития, към които играча вероятно ще има интерес. Феновете на оригиналния Tropico, ще разпознаят и друг интерфейс-елемент, като алманаха (календара).

3dz: Tropico 1 и 2 бяха страхотни игри, но ако трябва да бъдем честни, нямаше особена причина да се връщаме към тях, веднъж след като е превъртяна кампанията. Мислили сте по този въпрос?
HG: Преиграваемостта е особено важна за Tropico 3. Дори след като превъртите сингъл кампанията (състояща се от общо 15 мисии), все още ще имате доста неща да видите и направите. За пример, ако развиете държавата си като популярна туристическа дестинация, атмосферата на играта ще е коренно различна в сравнение с държава развита по пътя на индустрията. Абсолютно същото важи и ако сравните угнетена и измъчена държава от комунистическия режим с просперираща такава, водена от благороден и честен Ел Президенте.



3dz: Вече споменахте Русия и САЩ няколко пъти... С колко държави ще си взаимодейства Ел Президенте и каква ще е ползата от подобни връзки с чужбина?
HG: Ел Президенте ще може да изисква помощ от определени държави, стига политиката му да съвпада с възгледите на суперсилите. Възможно е някои от същите, да са дотолкова възмутени от начина на управление на Ел Президенте, че да изпратят армията си, за да сложат край на режима му. Ще е невъзможно да спрете армиите на великите сили, но сме приготвили редица дипломатически пътища, за решаване на подобни свръх деликатни ситуации – например, ако успеете да установите военен съюз с една супер сила, то другите ще се замислят поне два пъти, преди да предприемат каквито и да били военни действия срещу вас. И въпреки, че това е решение на проблема, Tropico ще загуби независимостта си, като държава и ще трябва да изплаща репарации.

3dz: Имате ли планове да установите мод общество, като дадете на феновете редактор на карти и SDK, например?
HG: Вече споменахме за редактора на мисии, който ще позволи на играчите да създават и споделят съдържание. Този редактор е мощен инструмент, който не просто дава възможността за направата на мисии, подобни на тези от соловата кампания, но и ще позволява, почти всяко правило в играта да бъде променено, според желанията на играча.

3dz: Игрите от поредицата Tropico са всеизвестни със страхотните си, свежи и забавни саундтраци. Можете ли да ни дадете повече информация относно музиката в играта?
HG: Обожаваме саундтрака на оригиналния Tropico! Искахме да направим нещо подобно и с музиката в Tropico 3, като за целта сме избрали 15 страхотни латино парчета, които най-добре пасват на духа на Tropico.



3dz: Предишните Tropico игри са добре познати и с още нещо – хуморът. Ще видим ли пияни пирати, пеещи и танцуващи по улиците? Можете ли да ни дадете пример за нещо наистина забавно в играта?
HG: Да, направихме всичко възможно да запазим хумора в третата част, включително странните политически игри, забавните истории и събития. Например, в една от мисиите, лидера на религиозната фракция е изключително ядосан от факта, че снимате филм за пиратите на острова, като част от мащабна маркетингова кампания за популяризирането на острова сред туристите. Дълбоко религиозния човек е отвратен от начина, по който са представени хората на Tropico – безсрамни, безбожни и разхайтени пияници. За да му затворите устата, можете просто да му предложите роля във филма и тогава, същия ще забрави внезапно за всичките си оплаквания.

3dz: Имате ли планове да правите DLC-та за Tropico 3 след пускането й или ще следвате досегашния си бизнес модел с експанжъните?
HG: За момента не сме анонсирали нищо свързано със сваляемо съдържание, но това определено е вариант, който обмисляме.

3dz: Вече знаем, че поредицата Tropico няма да е ексклузивна за PC платформата. На кои конзоли да очакваме Tropico 3?
HG: Играта ще излезе едновременно за PC и Xbox 360. Интересното е, че всъщност това не е просто първото ни Xbox 360 заглавие, а вероятно и първата градоустройствена стратегия за платформата на Microsoft, така че и ние с нетърпение очакваме пускането на Tropico 3 по магазините.

3dz: А вече имате ли готова дата за излизането на Tropico 3?
HG: Играта ще излезе по някое време през септември, така че ако всичко върви по план, съвсем скоро ще сме готови да ви поканим в света на Tropico!


______________________________________________________________________

Страхотно !!! Първите две игри бяха много добри , а ето че третата част е правена от наши хора .

Из форума на Звездно общество - България :

Цитат :

Идва тука един французин, Жан-Шарл и след кратка беседа показа филмчето което е правил в продължение на 8-9 години бидейки оператор на Френско-канадската обсерватория на Мауна Кеа, Хаваи

Снимал е единични кадри с ДСЛР, като каза че две камери са издъхнали междувременно. Първия Канон бил издъхнал някъде след около 21 000 снимки. Филма е около 45 минути, 25 кадъра в секунда (Лорда да сметне колко снимки са влезли във крайния продукт. На практика е направил доста повече)
Ето линк, има и трейлърче
http://www.cfht.hawaii.edu/HawaiianStarlight/buydvd.html

Общо взето - много изпипана работа - вижда се как се въртят звездите, как мърдат облаците, как се връткат кулите на телескопите (а също и радиотелескопите). Една цяла нощ се извърта за по-малко от минута.
Има и много качествени снимки на дълбок космос правени там, 300 Мегапиксела ако помня добре, който се въртят във филма.
Сега за сега продават само ДВД версия, но суровия материал е достатъчен и за Хай-дефинишън, която щели да пуснат по-нататък.

Hawaiian Starlight Trailer

Извинявай, че ти пиша в темата, но искам да те помоля нещо. Ще намериш ли онзи линк от стария форум, ставаше въпрос за един фотограф, който снимал пукането на мехур... Благодаря ти предварително.

Белите нощи на Санкт Петербург

Разположен на паралела на Аляска и южния край на Гренландия, на брега на Финския залив, Санкт Петербург е най-северният от големите градове на планетата. Природата тук е необичайна - сурова през зимата, но и приказна, романтична през пролетта и лятото, особено по време на прочутите бели нощи, които настъпват към 25-26 май. Тогава залязващото слънце се спуска зад хоризонта не повече от 9 градуса и вечерният сумрак се слива с утрото. Най-въздействащи са от 10 до 22 юни - денят с най-голяма продължителност (18 часа и 35 мин.). Белите нощи завършват на 16-17 юли. Над 3 милиона туристи от цял свят идват тук през тези 50 дни, за да усетят магията им, разхождайки се по крайбрежните булеварди в очакване да се вдигнат мостовете на Нева.

Наричат го още Северната Венеция, защото близо 90 реки и канали с обща дължина 300 км и повече от 100 езера и 42 острова вписват невероятната си живописност и хармония в архитектурния облик на 300-годишния град на Нева.

Петър I решава да построи новата столица на Русия върху блато на устието на реката през май 1703 г., за да стои като прозорец към Европа и да съперничи по великолепие и разкош на всички европейски столици. Тази идея той въплъщава в Петропавловската крепост с шестте бастиона и 122-метровата катедрала "Свети Петър и Павел" с позлатения ангел на върха. Първата дървена къщичка от бъдещия мегаполис на Финския залив е включена във всички туристически маршрути.

Петър Велики нарича новия град Санкт-Питебурх (Крепост на свети Петър). После името му се променя няколко пъти - Санкт Петербург, Петроград, Ленинград, и от 1991 г. отново е Санкт Петербург.

Животът на близо петмилионния град и интересът на туристите е съсредоточен главно около Нева и Невския проспект. От извора й на Ладожкото езеро, известно в миналото като Нево, реката пресича града по протежение на 32 км при средна ширина 600 метра и дълбочина 24 метра. Повече от 300 пъти тя е заливала града, като най-голямото наводнение е било на 7 ноември 1824 г.

Триста и осем моста на Нева с обща дължина 16 км свързват десетките острови, реки и канали. Само по канала "Грибоедов" има шест. 22 от мостовете са подвижни. Най-дългият е "Александър Невски" (909 м), а най-широкият - Синият мост на река Мойка (99,5 м). И ако продължим с превъзходната степен, сред най-красивите са "Аничковият", предпочитан за разходка от местните жители и от туристите, които се любуват на гранитните му арки и чугунени решетки с изображения на русалки, морски кончета и скулптури на коне, Дворцовият и Египетският.

Може да звучи шаблонно, но с думи трудно се описва цялата магия, която изпитва човек, когато се движи в светлата нощ по Невския проспект, украсен с уникални фенери. Сигурно е вярно, че през белите нощи хората се влюбват най-много и най-трайно. Казват, че руснаците предпочитат да се женят точно в това време, като обичайното място, където полагат цветя на път за ритуалната зала, е Медният конник - паметникът на Петър Велики. По Невския проспект, осеян с безброй кафенета и гостилници, художници продават своите картини, а майсторите на художествени занаяти - своите матрьошки.

Най-атрактивният момент, който туристите очакват с нетърпение през нощта, е вдигането на мостовете. Те се отварят по един или два пъти в точно определено време. Тогава корабите преминават като фантастични видения, движещи се по светлинните отблясъци на реката. Всеки може да преживее този момент с някое от десетките туристически корабчета, които чакат любопитните туристи.

Историческият център на града е на Дворцовия площад с 47,5-метровата Александрийска колона от розов гранит, издигната в чест на победата на император Александър I над Наполеон, и Зимният дворец - резиденцията на руските царе до 1917 г., в чиято архитектура е въплътен геният на прочутия архитект Растрели. Ермитажът сега е събрал в своята великолепна съкровищница над три милиона творби на световното изкуство. Началото поставят Петър I и Екатерина Велика, която завещава 3996 картини.

В далечината неустоимо примамват златните игли на Петропавловската катедрала и Адмиралтейството, златният купол на Исакиевския събор, от който се открива невероятна панорама към града на Нева, и цветните градини на Петродворец - лятната резиденция на руските царе, основана също от Петър I. Водната феерия на фонтаните, които се пускат от 10 май, "съживява" златните и мраморните статуи по стъпаловидната му градина. Пускането им сутрин е цял ритуал, за който туристите идват специално. Първо водата бликва тихо, постепенно се усилва, около скулптурите извират нови и нови струи, стават все по-големи, докато всичко се облее във феерия, пречупваща слънчевите лъчи.

Не по-малко поразителен е и самият дворец с блясъка на полилеите и огледалата, с филигранната дърворезба и позлата, със сиянието на мрамора и зелената светлина на малахита.

Толкова много са забележителностите на Санкт Петербург, че ще трябват най-малко десетина дни, за да се видят поне част от тях. Защото не можеш да си тръгнеш, преди да си посетил Руския музей с цялото богатство на руското изобразително изкуство, събрано в над 400 000 творби, Михайловския замък, Военноморския музей с колоните-маяци, Казанския събор, в който е погребан руският пълководец Кутузов. Или прочутото Царское село с великолепния дворец и красивите паркове.











П.П. Безспорно един от най-красивите градове в Европа...

Сградата на Газпром ми скри топката...

Tales of Monkey Island - Chapter 2

Изумруден поглед, гарванови коси, талия, колкото китката на средностатистическия пират… Да. Тя не иска нищо друго, освен да ви направи с една глава по- нисък. Когато сте капитан Джак Спароу, дори най- крехката жена открива силите в себе си да ви зашлеви с финеса на горила. Когато сте Гайбръш Трийпууд, нещата са на друго ниво – острие, опряно в гърлото. Красавицата е изпратена от доктора с подозрителна ориентация маркиз дьо Синж. Тя е ловец на глави, но за малко пари от лудия маркиз се прежалва да ви отърве и алтернативно от инфектираната ви зелена мехурчеста ръка в името на златото и науката…

Това разбира се е най- малкият проблем. Една ръка по- малко е нищо, когато Илейн е с Ле Чък, далеч от вас, и го намира за очарователен и силен, колкото десетима, когато не е в своята зомби форма. Отгоре на всичко все още трябва да откриете и прословутата гъба La Esponja Grande, която да отърве всички пирати на Карибите и вас самия от злата болест, която разяжда телата и се пропива бавно в ума на всеки…

Подробностите

Графиката, озвучаването и управлението разбира се не са мръднали от предходната част. The Siege of Spinner Cay е втора глава от приключението, което ще продължи в същия стил до глава номер пет. Като схемата е, че всеки месец получаваме по едно ново попълнение в колекцията, което е с продължителност под един ден геймплей. Уви.

Трудността на загадките не е висока и готиното е, че следвайки вече установената нелогична логика, можете да я превъртите без засечки. Изключение за мен прави намирането на един от трите артефакта, които ще търсите, защото бях решила, че ни е нужно въже, за да правим въдица и сигурно поне половин час се мъчих да откъсна това от мачтата. За да ви спестя същото занимание - не ви трябва нито въже, нито пръчка или друго, с което да майсторите въдица. Простете ми спойла. :-)

Андрогинната раса

Този път особено любими за мен са новата раса същества, с които се запознавате - морските обитатели. Русалките с неопределен пол, които ви обсипват щедро с гей намигвания и флиртове. Няма начин да не се усмихнете. Мечтата на всеки моряк се сбъдва частично по наистина извратен monkey island-начин… Внимавайте какво си пожелавате, както се казва…

Но това е само капка в седемте морета, които нашият рус всезнайко може да преплува и без кораб. В това приключение ще успеете да видите как е изглеждала Вуудуу дамата на младини… И гледката *cought* си струва (срам не срам – ще задържите погледа си…). Ще играете и рамо до рамо с Ле Чък. Той сега е на ваша страна. Всички сте заедно срещу злото, освободено от неговата плът. Наистина е трудно, когато той се превръща в добряк, все пак откъде накъде хората го харесват вече… Освен това, да му се не види, ви превъзхожда по сила и ръст… Но хей! Чарът на Гайбръш е между ушите… И ако само успее да не изгуби годежния пръстен на жена си за втори път, може би ще си остане номер едно в нейната класация… Ако не, всички знаем, че русалките са му навити…

Но да не се отплесвам прекалено. Сред другите мъдрости, които ще ви залеят в тази част, е знанието къде можете да намерите скарида без крака. Може ли да се удави русалка и как точно един рус недодялан и забавен до безобразия веселяк печели сърцата ни година след година и месец след месец с оригиналност, хумор и кретения.

Не пропускайте тази игра. Никога не е трябвало да пропускате част от нея. Правилото все още е в сила. А остатъка от морския ни сериал ще видим след месец. Не знам как ще се чака, но съм сигурна, че отново ще си струва.

"Пътеводна светлина" спира след 72 години в ефир

Следващата седмица ще бъде излъчен последният епизод от най-дългата сапунка в историята на телевизията "Пътеводна светлина", съобщи Си Би Ес.

Причина за спирането на сериала е, че неговите сценаристи не са успели да привлекат достатъчно зрители, за да вдигнат рейтинга на телевизията.

Решението за края на поредицата ще бъде обявено в ефир в неделя по време на шоуто "Сиксти минитс" от водещия Морли Сейфър.

"Пътеводна светлина" започва като радиопоредица през 1937 г. и преминава в телевизионен вариант през 1952 г. Сериалът достига върха на своята популярност през 70-те години, когато се излъчват 16 подобни продукции. В момента от тях в ефир са останали само седем.

"На 54 години и съм и никога няма да намеря работа като тази," коментира по повод спирането на "Пътеводна светлина" актрисата Ким Цимър, който изпълнява ролята на Рева Шейни - героиня, омъжвала се девет пъти по време на сериала.

Изпълнителният продуцент на филма Елън Уилър заявява, че това е било повече от работа за нея. "Ние трябва да се разделим не само с героите от сериала, но и с отношенията, които всички създадохме помежду си," смята тя.

"Пътеводна светлина" е записано в Книгата за рекордите на Гинес като най-дълго просъществувалия сериал в света. Поредицата е създадена от писателката Ирна Филипс.



НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ !!!

Фреди Меркюри - Queen

възраст: 45
причина за смъртта: бронхопневмония заради СПИН
Меркюри разбира, че има СПИН през пролетта на 87-а, но доста активно се опитва да го скрие от журналистите. Въпреки това заради намаляващите участия и липсата на турнета, журналистите активно гонят истината. На 22 ноември 1991 г. вика мениджъра си Джим Бийч, за да обяви публично болестта си и умира два дни по-късно.



Freddie & Queen

Джим Морисън - The Doors

възраст: 27
причина за смъртта: свръхдоза хероин (вероятно)
Официалната версия е, че гаджето му Памела Кърсън го намира във ваната на апартамента му в Париж. Според френския закон няма нужда от аутопсия, защото причината е ясна – свръхдоза наркотици. Приятели и мениджъри твърдят обаче, че гаджето е помогнало на вокалиста. Има и трета версия - че Джимбо е умрял в някакъв клуб и е бил пренесен във ваната след смъртта си.



Jim Morrison & The Doors

Боб Марли - Bob Marley and the Wailers

възраст: 36
причина за смъртта: Меланома
През 1977-а бащата на всички растафарианци се разболява от рак на кожата. Поради религиозните му убеждения той отказва всякакви операции. Постепенно гнусната болест се разгръща по цялото тяло и на 11 май 1981 г. почива в болница в Маями.



Bob Marley & The Wailers

Джими Хендрикс - The Jimi Hendrix Experience

възраст: 27
причина за смъртта: задушил се в собствената повърня
След купон китаристът се прибира в хотела с германската си приятелка Моника Данеман. Преди лягане той взима доста повече от нормалната доза преспивателни. По време на съня си се задушава без тя да се усети. Четири години по-късно Данеман твърди, че Джими е бил жив, когато е откаран с линейката, но полицията и медицинските власти, докладват, че към момента на тяхното пристигане Хендрикс е бил мъртъв. Самата Данеман се самоубива през 1996 по време на ново разследване, след като е обвинена от Кати Етчингам за смъртта му.



Hendrix & The Jimi Hedrix Experience

Майкъл Хътчънс - INXS

възраст: 37
причина за смъртта: еротична асфиксия
През април 1997 групата тръгва на световно турне по повод новия им албум. Последните концерти са в родната Австралия. На 22 ноември вокалистът е намерен на хотел Риц-Карлтън в Сидни. Първоначалното предположение е самоубийство чрез обесване, но в последствие медицинското заключение е неуспешен опит за перверзна чекия.



Michael Hutchence & INXS

Кърт Кобейн - Nirvana

възраст: 27
причина за смъртта: самоубийство с пушка
Кърт смята, че щом те харесват, значи нещо не е наред. За да спре този тормоз от жени (Къртни Лав), алкохол, наркотици и пари той решава да сложи край на живота си. Тук обаче нещата се размиват. Музикантът е намерен мъртъв в стая със заключени врати и прозорци, и с пушка до него. Проблемът е, че не са намерени никакви отпечатъци по пушката, което продължава да е загадка.



Kurt Cobain & Nirvana

Бон Скот - AC/DC

възраст: 33
причина за смъртта: задушил се в собствената повърня
След поредното грандиозно напиване Скот успява да стигне само до колата си и да припадне на седалката. В някакъв момент клюмва на една страна и час-два по-късно се задушава в собствената си повърня. Малко долнопробно, но и нас ни чака същото.



Bon Scott & AC/DC

Брадли Ноел - Sublime

възраст: 28
причина за смъртта: свръхдоза хероин
Седем дни след сватбата си, Брадли и групата тръгват на малко турне в Калифорния, като репетиция за голямото европейска, което е предвидено малко по-късно. На 25 май 1996 след концерта следва класическата комбинация от секс, наркотици и алкохол. Някъде тогава вокалистът прекалява с хероина, но всички са толкова надрусани, че не разбират. Осъзнават, че Ноел е мъртъв едва на сутринта, което за тях е някъде ранен следобед.



Bradley Nowell & Sublime

Иън Къртис - Joy Division

възраст: 23
причина за смъртта: самоубийство чрез обесване
По това време проблемите с брака и епилепсията на Къртис се засилват, като има и връзка с журналистката Аник Оноре. Той се обесва в кухнята на дома на родителите му на 18 май 1980.



Ian Curtis & Joy Division

Цитат :

Засади дръвче по интернет

Кампания на Европейската комисия предлага на потребителите на интернет да посадят дръвче с едно кликване на мишката. Кампанията е озаглавена "Засади дръвче" и е част от цялостната борба на Европейския Съюз срещу промените в климата.

За да засадите едно съвсем истинско дръвче е нужно само да посетите страницата на "Click a tree" и да се регистрирате. Първите пет хиляди получават по пощата малко дръвче и интрукции за засаждането му. След като го посадят, участниците трябва да го заснемат и да пратят снимката обратно на страницата. Начинанието цели да обърне внимание на младите европейци към проблемите на околната среда.

"Това е една много атрактивна и насочена към младежите между 15 и 29 години кампания, която наистина има за цел да ни приобщи - всеки един от нас, нашите лични усилия към това да спасим планетата, на която живеем", казва Зинаида Златанова, ръководител на преставителството на ЕК у нас.

От Еврокомисията предвиждат специална кампания за България, която ще разяснява проблема с климатичните промени в по-големите градове на страната.

"Много е важно всеки един гражданин да има съзнанието, че със собствените си усилия би могъл да допринесе за това да се предотврати", допълни тя.


Click a tree

Запознайте се с на Киро чашкодряна :



Регистрирах се , получих e-mail , обадиха ми се , че е пристигнало , преди няколко дни го взех и днес го засадих...

В живота си един мъж трябва да направи три неща:
- да построи дом
- да отгледа дете
- да засади дърво

Вече официално съм 1/3 мъж !!!
Засадих дърво , с дома ще се оправя някак си , а за третото ми трябва помощ ..., така че драги съфорумци... КАК СТЕЕЕЕ ?!?!?!

Белгия не е включена! Искам дървооооо!!!!

Добре поне че вече съм засадил... иначе инициативата е добра.

дръФчетаааааа ^^

Всички си ги спомням ясно като бял ден ! За някои обаче не искам да се сещам...

Повечето ги помня, макар че не съм хванала първите серии (излъчени в България) на нито един от изброените... Помня как гледах 'Стъпка по стъпка' само защото по-големият ми брат (2 г по-голям) искаше да го гледа и аз да не остана по-назад... Но съм била малка, доста малко детайли си спомням...

Чудесата на Боливия

Още щом стъпят на боливийска земя, туристите разбират, че са попаднала в необикновена страна. Градовете, разположени на над 3 000 м. надморска височина, спиращите дъха природни гледки и съчетанието от антична индианска и съвременна култура превръщат Боливия в една от най-впечатляващите дестинации на планетата.

Салар де Уйуни



Покривайки площ от повече от 10,000 кв. км., Салар де Уйуни е най-голямото солено плато на Земята. Разположен в югозападна Боливия, близо до Андите, на височина от 3,650 м., Салар де Уйуни е любимо място на фотографи от цял свят, които идват в Боливия, за да уловят красотата на това осмо чудо на света. По време на сухия сезон Салар де Уйуни представлява безкрайна бяла пустош.



Истинската магия се случва, когато започнат дъждовете. Тогава соленото плато се покрива с тънък слой вода, която като огледало отразява небето, създавайки усещането, че човек се разхожда в облаците. Някои казват, че тогава сам Бог слиза, за да види собственото си отражение. В Салар де Уйуни се намира най-големият хотел, изграден от гигантски блокове сол.

Езерото Титикака



Разположено на височина от повече от 3,812 м. надморска височина, езерото Титикака без съмнение е едно от най-изумителните езера на планетата. Инките вярвали, че това е мястото, където е бил сътворен светът - бог Виракоча излязъл от неговите дълбини и сътворил Слънцето, Земята и първите хора. На Исла дел Сол, най-големият остров на езерото Титикака, се намират над 180 антични руини, останали от империята на инките. Една от най-големите забележителности на Титикака са прочутите Плаващи острови на народите урос.

Ел Камино де ла Муерте



Известен като най-опасният път в света, Ел Камино де ла Муерте е построен през 1910 г. от парагвайски затворници, за да свърже северните тропични гори на Боливия със столицата Ла Пас. Пътят внезапно се изкачва на височина от 5 000 м. по протежението на стръмен хълм и ридовете на планински връх, преди отново да се спусне надолу на височина от 330 м..



"Пътят на смъртта" е широк едва 3,2 метра и няма изградена мантинела, която да спаси шофьорите на тежкотоварни автомобили от полета им към пропастта. Според статистическите данни, всяка година 200-300 човека са губят живота си по този път. Заради мрачната му слава, Ел Камино де ла Муерте е избягван от повечето шофьори, но в последно време се превръща в любимо място на търсещите екстремни преживявания почитатели на планинското колоездене.

Вале де ла Луна



Това природно произведение на изкуството е наречено от местните хора Лунната долина, тъй като пейзажът много наподобявал на лунната повърхност. Планините, заобикалящи град Ла Паз, са съставени от глина и майката природа ги е оформила в интересни и чудновати форми. Това, което някога е било планина, сега наподобява на обширна пустиня, изпълнена със сталагмити.



Минералното съдържание е различно във всяко скално образувание, придавайки различни цветове на каменните форми и създавайки различни оптични илюзии. Пътешествието до Лунната долина може да бъде добър нагледен урок за това как е протекла еволюцията на Земята.

Трите лагуни



Намиращата се в Национален резерват на фауната в Андите "Едуардо Авароа", близо до границата с Чили, Лагуна Колорада е разположена на 4,500 метра над морското равнище.



Водите на лагуната, които са известни с наситения си тъмно червен цвят с бели примеси, са любимо място на розовото фламинго. Странният цвят на водата се дължи на седиментите, натрупани по дъното на езерото, и на водораслото алгае, докато белите петна се дължат на минерала боракс.



Лагуна Верде

Както подсказва и името й, водите на Лагуна Верде имат красив зелен цвят, дължащ се на концентрираното съдържание на елементи като калций, арсен, желязо и олово. Въпреки наличието на тази смъртоносна комбинация, във водите на лагуната живеят бактерии и планктон.





Лагуна Бланка

Намиращата се близо до Лагуна Верде в подножието на вулкана Ликанкабур, Лагуна Бланка има по-ниска концентрация на химични елементи. Водите й изглеждат бели, макар че цветът им се променя, когато вятърът разбърка съдържащата се в тях мед.

Изумително!

Eха! Евалата!

*

We Are Here: The Pale Blue Dot

Погледнете отново тази точка. Това е тук. Това е в къщи. Това сме ние. На нея всеки когото обичате, всеки когото познавате, всеки за когото някога сте чували, всяко човешко същество което някога е било, са изживели живота си. Източник на нашата радост и страдание, хиляди убедителни религии, идеологии и икономически доктрини, всеки ловец и събирач, всеки герой и страхливец, всеки създател и унищожител на цивилизации, всеки крал и селянин, всяка млада влюбена двойка, всяка майка и баща, всяко таящо надежди дете, изобретател и изследовател, всеки учител по морал, всеки корумпиран политик, всяка "суперзвезда", всеки "върховен лидер", всеки светец и грешник в историята на нашия вид е живял там - на едно петънце от прах разтворено в слънчев лъч.

Земята е много малка сцена в безкрайната космическа арена. Помислете за реките от кръв, проливани от онези генерали и императори, които със слава и триумф са ставали моментни господари на една частица от точка. Помислете за безкрайните жестокости причинявани от обитателите на едно ъгълче от тази точка на леко отличаващите се обитатели на друго ъгълче, колко чести са техните неразбирателства, колко нетърпеливи са да се убият един друг, колко гореща е тяхната ненавист.

Нашата въображаема важност, заблудата, че заемаме привилигерована позиция във Вселената, са предизвикани от тази точка бледа светлина. Нашата планета е самотно петънце в безкрайния обгръщащ я космически мрак. В тъмнината, в целия този безкрай, няма никакъв знак, че някъде от другаде ще дойде помощ, за да ни спаси от самите нас.

Земята е единственното, за сега, известно пристанище на живота. Няма друго място, поне в близко бъдеще, на което нашият вид да може да мигрира. Да посети, да. Да колонизира, все още не. Харесва Ви или не за момента Земята е мястото където ще останем.

Няма по добър пример за глупоста на човешкото самомнение от това отдалечено изображение на нашия малък свят. За мен то подчертава нашата отговорност да се отнасяме по-внимателно един с друг, и да съхраняваме и тачим бледата синя точка, единствения дом който някога сме познавали.



____________________________________

* "Бледа синя точка" - снимка на Земята от рекордна дистанция (самия "ръб" на слънчевата система) , направена от Вояджър 1 през 1990 , по идея на големия астроном и биолог , популяризатор на науката - Карл Сейгън !