Кирил Вълчев

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Съб Окт 17, 2009 2:22 am

Mоже да си свалите клипа от тук:

Pale Blue Dot / Бледа синя точка

А ето я и АУДИО книгата :

Carl Sagan - Pale Blue Dot

Кирил Вълчев - Page 2 9a0a6g

В тази аудио книга Карл Сейгън размишлява върху човешката история и връзката ни с космоса около нас. Странен и интересен човек е бил той – едновременно сериозен изследовател, смело в любопитството си дете и удивително вдъхновяващ оратор, който сам чете тази аудио книга. Тя е научно-популярен разказ за миналото, настоящето и бъдещето на Земята и човеците и едва ли някой друг е успял да изложи всичко това в толкова синтезиран вид. Това е история за това кои сме, какви сме и къде сме. Колко е голямо това къде? История на опознаването на Слънчевата система, коя програма и кой апарат с какво са ни обогатили. Скъпо ли е да се платят няколко милиона долара за апаратура, като в замяна получаваме само няколко фотографии с шарени кръгчета? Тераформирането етично ли е? А кога ще ни стане по силите? Вече можем ли ефикасно да се предпазим от случайно връхлетял ни астероид? Или пак като в терциера 95% от видовете ще измрат? А ние в 5-те процента ли ще сме? Какъв е шансът за живот другаде из Вселената? Наистина ли Те са някъде там? Само факти, чистата истина.

Когато през 1989г. Вояджър подминал и последната планета в Слънчевата система и се запътил към необятната чернота на междузвездното пространство, на Сейгън му дошло на ума да обърне камерите назад и да изпрати заснетото към Земята. На черния фон свети един единствен пиксел. Бледа синя точка в средата на лъч отразена от апарата светлина.

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Вто Окт 27, 2009 6:11 pm

Експерименталният полет на Ares 1-X отложен за утре

Първият старт на експерименталния модел на ракетата-носител от ново поколение Ares 1-X, който беше заплануван за днес от космодуома в Кейп Канаверал, Флорида, преди минути бе отложен поради недобри атмосферни условия.

Ракетата-носител Ares 1-Х е разработена за полет на астронавти и доставка на товари на околоземна орбита, а в бъдеще - и на Луната.

В експерименталната версия на носителя, за разлика от работната, първата твърдогоривна степен се състои от четири, а не пет работни сегмента.
На носителя са монтирани 700 датчика, позволяващи да се регистрира изменението на работните характеристики на апарата в различните етапи от полета.

Продължителността на изпитателния полета ще бъде 2,5 мин. Приблизително 2 минути след старта ракетата ще достигне плануваната височина от 40 километра.

По време на експерименталния полет НАСА ще провери аеродинамиката, управляемостта, електронните системи, както и акустичните и вибрационни характеристики на новия носител.

Проектът по създаването на ракетата-носител Ares-1 е осъществен съвместно от НАСА и базираната в щата Юта компания Alliant Techsystems.

Носителят Ares-1 превишава по размери и много други параметри американските совалки.
Петстепенната ракета достига 100 метра височина, а нейните външни резервоари побират 450 000 кг специално гориво. Двигателите на носителя достигат температура на нагряване еквивалентна на две трети от температурата на Слънцето.

Според действащия план НАСА ще прекрати полетите на совалките на 30 септември 2010 г.

Към полети на космическите кораби Orion на ракетата-носител Ares се предвижда да се пристъпи през 2015 г.
През 2020 г. корабите Orion трябва да се отправят до Луната, а след още 10 години - на Марс.

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Вто Окт 27, 2009 11:43 pm

Kривата на щастието

Кирил Вълчев - Page 2 00158800

"От очите към сърцето върви директна пътека, която не минава през интелекта."

Г.К. Честертън

Вече втора седмица не успявам да напиша тази статия. Парадоксално - причината не е авторски блок, а по-скоро авторски излишък. Просто не знам откъде да започна разказа си за легендарния Къртис. Дали от супермаркета, от смъртоносното торнадо, от осакатеното завинаги бебе, от момчето с половин лице, от Супербоула, който се състоя миналата седмица, от стоте сирачета, от кривата на щастието или може би просто от очите. Това е една необикновена история, която се опитва безуспешно да се изтръгне от най-малко пет други истории. Остава ми да се надявам, че те всички ще се пресекат някъде поне веднъж в тази статия.

Винаги съм имал безотговорното усещане, че мога да науча много за човека срещу себе си горе-долу интуитивно – на базата на нещо почти незабележимо което може да е успяло да избяга от всяко друго място, но не и от очите му. Знам, че има и други като мен – хора които вярват, че е достатъчно да те погледнат в очите за да разберат що за човек си. Това, разбира се, е крайно наивно: очите, особено опитните, често лъжат и никoй не трябва да разчита безрезервно на техните послания. Но има и очи, които не крият собственика си – те гледат открито - без съпротива, подозрение и вторични цели – очи, които нямат нищо против да бъдат прочетени. Такива са очите на Къртис Уорнър: виждал съм ги вече хиляди пъти по екрани, снимки и реклами. Не знам как го правят, но тези две добри, топли очи, сякаш винаги се усмихват – дори когато са тъжни. Независимо от това в каква ситуация се намират и към кого са отправени. Това са очите на един спокоен, уверен и добър човек.

Кирил Вълчев - Page 2 Happinessgraph3333333

Така ги е възприел и началникът на нощната смяна в супермаркета "Хай-Ви" Дейв Дженсен, когато е назначил бившия куотърбек Кърт на работа като товарач. "Звучи странно" – спомня си Дженсен, "Но днес, той е същият какъвто бе и тогава: скромен, трудолюбив и търпелив. Никoй не е и мислил че ще става звезда." Всъщност , кой знае защо никoй никога не е вярвал в Кърт Уорнър, което е и причината да се озове в супермаркет, запокитен в малко градче сред царевичните ниви на Айова, вместо под светлините на футболното игрище. Като че ли той единствен знаел на какво е способен: колко е силна ръката му, колко мълниеносни са реакциите му, колко бърза е мисълта му.

Сигурно е вбесяваващо да осъзнаваш, че носиш в себе си огромен потенциал, че си далеч по-добър от всеки един човек на игрището и в същото време да бъдеш пренебрегван с насмешка от всички треньори на всяко ниво. В колежа търка скамейката три години, въпреки че би могъл собственоръчно да съсипе всяка защита. В НФЛ абсолютно никoй не му обръща внимание, драфта отминава и Кърт остава без отбор. До ден днешен не мога да си го обясня: как е възможно никoй да не е забелязал таланта му, никoй да не е видял 24-каратовото злато скрито под непретенциозната външност. Уорнър се озовава в гробницата за футболисти наречена Арена Футбол където се играе 8 на 8 на малко игрище, мачовете са гладиаторска касапница, заплатите не стигат и за отопление, а контузиите са нечовешки. Но Уорнър някак съумява да оцелее и физически и психически, без да загуби дори за миг невъзмутимата усмивка в очите си. Нощем педантично зарежда щандовете в магазина, а през деня още по-педантично мачка противник след противник в полу-професионалната лига.

Кърт е крайно набожен и вярва безрезервно в доктрините на своята религия. Но той също е от хората, които разбират естеството на щастието и неговата цикличнoст. Той знае че натурата му е непостоянна: всеки възход е временен и е следван от упадък. Щастието не е състояние – то е момент, който често отминава още преди да сме успели да му се насладим. Ако успехите в живота са графична крива, то за повечето от нас, тя ще се движи вълнообразно – единици са благословените, за които щастието е вечно възходяща линия. Това, което помага на непоправими оптимисти като Кърт, е разбирането, че монетата има обратна страна и дори нещастието не е нищо повече от предчувствие за щастие.

Чудя се обаче, какво ли е мислила Бренда за тази теория. Тя е от малкото хора, за които съдбата поне на пръв поглед е запазила само най-жестоките си плесници. Само спадове и никакви възходи – една кошмарна низходяща линия, която сигурно би докарала друг човек до самоубийство. Израстнала в бедно семейство, Бренда успяла да си набави пари за колеж по единствения възможен начин – постъпвайки в морската пехота. Кошмарът започнал три години по-късно: Бренда била женена, с прелестно и здраво, четиримесечно бебе на име Закари. Понякога животът на човек се променя завинаги в един единствен миг: ако можеше бащата на Закари би дал живота си, за да върне този миг назад. Един злощастен ден бебето се изплъзнало от ръцете мy и паднало на земята, посрещайки цимента с все още мекото си челце. Пораженията били опустошителни. Нарушенията върху мозъка се оказали катастрофални, а двете ретини на бебето били напълно отлепени. Лекарите не вярвали че момчето някога ще може да се движи, да чува, да вижда и да говори. Смазан, бащата потънал в клинична депресия, престанал да функционира адекватно и в крайна сметка напуснал семейството. Бренда останала сама студентка, на социални помощи, с две невръстни деца едното от които в окаяно състояние.

Хората се изненадват когато им кажа, че тук сме малко като на война, особено през пролетта и лятото. Градът ни е разположен върху т.нар. "Торнадна алея" и сме свикнали със сирени, мазета, противо-торнадни скривалища и бури, каквито не съм срещал никъде другаде по света. Трите пъти, в които съм виждал торнадо с очите си, не могат да бъдат изтрити от паметта ми дори със старческа деменция. Никога няма да забравя 91-ва, когато близо до Уичита торнаден облак ни връхлетя на магистралата. Всичко замря рязко – тишина която вече съм се научил да разпознавам. Небето изведнъж се оцвети в нереални, мръсно-зелени пастели и слезе потискащо ниско, създавайки зловещо, клаустрофобно усещане за обреченост. Сякаш самият Ван Гог бе дошъл отнякъде отвъд, за да нарисува с огромна, непослушна четка пристигащата си лудост върху мрачното небе. Недалеч от магистралата огромен, абсолютно черен фуниен облак се спусна с диво въртене надолу към прерията, като мъхнатия хобот на някакъв разгневен, небесен мастодонт. Примитивният грохот на торнадото ни удари чак в костите. За пръв път виждах подобна стихия и aко аз бях зад волана, 100% щях да катастрофирам. После научихме, че сме видели торнадо Ф4 – в този ден 24 човека в района бяха убити от същата торнадна клетка.

Само няколко години след ужасния инцидент с бебето, Бренда бе сполетяна от друга трагедия: Ф-3 торнадо се стовари директно върху дома на родителите й в Арканзас и ги уби на място. Кошмарът вече бе гротескно мрачен – в дните на младата майка не проникваше дори лъч светлина и тя сякаш живееше в разказ на Кафка. Но съдбата най-после се усмихна и за нея, срещайки я с добрите очи на състудента й Кърт Уорнър. Когато я поканил на среща тя му казала в лицето: "Искам да знаеш че съм разведена с две деца – едното инвалид."

Днес, 16 години по-късно двамата са все още неразделни, а малкият Зак е пълноценен човек. Макар и сляпо, момчето ходи на училище, чете, пише, говори и се движи. Заслугата е до голяма степен на Уорнър, който вложи цялата си любов, вяра и усилия в мисията да се превърне в достоен родител на двете заварени деца. Невероятно, но Кърт протегнал ръка дори към бившия съпруг на Бренда, за да го изтръгне от блатото нa депресия и самообвинение.

Доста години семейството свързвало с усилие двата края и никога не стъпвало в ресторант, пестейки всеки цент в очакване кривата на щастието най-после да тръгне нагоре. Един ден, чудото се случи и Кърт някак си попадна в лелеяната Национална футболна лига (НФЛ), като дълбока резерва в отбора на Сейнт Луис. След като стартовият куотърбек Трент Грийн се контузи, Уорнър най-после се изправи от скамейката, за да сътвори серия от незабравими изпълнения, за които ще се говори с години. Преди появата на Кърт, Сейнт Луис бе изтривалката на Лигата, а отборът бе по-смехотворно предсказуем от северно-корейски ежедневник. В момента, в който Уорнър пое кормилото нещата се промениха драстично и тимът се превърна в нападателна стихия.

Кърт бързо натрупа поредица от рекорди в НФЛ и бе обявен за най-добър играч на 1999 година. Пасовете му са унищожително точни и изригват от ръката му с много бързо камшично движение. Това, което го прави толкова ефикасен е скоростта, с която мозъкът му обработва мнoгoбройни вариации на създалата се ситуация. За разлика от други куотърбеци Уорнър обича да подава в различни посоки към различни играчи, тъй като разполага с по-добро периферно зрение от зряла игуана. Т.нар. блиц-защита не му влияе, тъй като са му необходими само 2-3 секунди, за да вземе решение и да направи клинична дисекция на противниковия отбор.

Кърт съсипа Тенеси на финала през 2000 година, спечелвайки първият Супербоул за новото хилядолетие и грабвайки още един трофей MVP (Най-полезен играч). В продължение на три години, Уорнър доминираше Лигата, мачкаше рекорди и печелеше награди и после, ей така изведнъж...изчезна. Просто сякаш вече го нямаше в света на футбола. Поредица от контузии, трансфери и некомпетентни треньори изпратиха кривата на щастието му в стремглаво падане надолу. Един ден, Уорнър се озова в позната ситуация – на пейката на най-слабия отбор в историята на НФЛ, Аризона – изтривалката на лигата. Мнозина се питаха защо още тренира? На какво се надява? Какво иска? Не вижда ли че е вече старец? Че косата на слепоочията му е побеляла? Че му е минало времето?

Странно, но отговорът навярно може да ни бъде даден от детето, което не може да говори. Виждали ли сте човек без долна челюст? Едва ли. А дете без долна челюст? Когато видиш нещо такова, усещането е далеч по-мъчително, от това да се срещнеш с торнадо. Ледени пръсти стисват сърцето ти, нещо обръща душата ти наопаки и някъде дълбоко в теб всичко хубаво, в което си вярвал не може да си поеме дъх. Айзея е едно от малкото деца на този свят родено без мандибула – на практика половината му лице го няма, говоренето е невъзможно, храненето е изкуствено, а дишането става чрез трахеотомична туба. С колкото и любов и добри хора да е обкръжено, всяко обезобразеното дете живее в самотно, несправедливо пространство, в което без да се е провинило го е наказала съдбата му.

Момчето е крехко във всяко отношение и никога не се отдалечава на повече от два метра от майка си – сякаш тя е крепостна стена, която ще го защити от останалия свят. Айзея е добро и умно дете. Човек го разбира щом погледа му се откъсне с усилие от осакатеното лице и стигне до очите му. В тях живее някаква невинна добрина, пощадена от нещастието. Душата на дете – би казал Яворов – в две хубави очи. За Айзея и семейството му, Кърт Уорнър е герой. Въпреки че вече има седем собствени рожби, футболистът е решил да посвети всичките си ресурси, енергия и възможности, за да даде нещичко от себе си и на други деца, които имат нужда от помощ. Кърт често няма време за тренировки - може да го видите да раздава пари и подаръци из сиропиталища, да помага в строежа на детски площадки, а наскоро дори покани сто сирака в дома си, за да празнуват заедно Коледа. През последните 10 години, Уорнър е дарил милиони в полза на хиляди бедни и ощетени деца. Прави го без да иска благодарност и PR, просто защото вярва че трябва да бъде там, където има най-голяма нужда от него.

Когато научил, че Айзея е негов фен, Кърт си стегнал куфара, намерил детето и го завел на екскурзия в Дисни Ленд. "За пръв път позволи да бъде разделен от мен" – спомня си през сълзи майка му. "Това бяха най-щастливите два дни в живота му. Повечето деца тръпнат от нетърпение да видят Мики Маус или замакът на Снежанка. Моят Айзея тръпнеше да види кумира си – Кърт". Днес двамата се виждат редовно, а детето толкова боготвори футболиста, че кара майка си да снима с апарат телевизора всеки път щом Уорнър се появи на него.

Кърт има интересни обичаи: всеки път, когато се храни в ресторант, той избира едно скромно облечено семейство и преди да си тръгне тайно плаща сметката им. Когато в къщата му дойдат гости, той настоява децата му да му кажат какъв е цвета на очите им – идеята е поне веднъж да погледнат гостенина право в в лицето. През годините Кърт е помогнал лично на огромно количество хора. Всеки път когато видят лицето му в телевизора, хиляди хора вярват че той гледа точно в тях. Може би затова се усмихва толкова често...

Поредният каприз на кривата на щастието превърна 2008-а в годината на Уорнър. Аризона връчи топката на 37-годишния куотърбек и той отново стана от резервната скамейка, за да разбие на пух и прах противниковите защити. Отборът мина като булдозер през плейофите и преди две седмици за пръв път в историята си стигна до Супербоул, където се изправи като абсолютен аутсайдер срещу могъщата защита на Питсбърг и техния феноменален куотърбек Бен Ротлисбъргър. Букмейкърите в Лас Вегас предричаха смазваща победа за Питсбърг, подценявайки както обикновено майсторството и волята на Уорнър.

Казват, че този Супербоул е най-великият в историята на Лигата. Обратите, акробатичните изпълнения и инфарктните ситуации бяха повече отколкото във филм на Тарантино. Невъобразимите геройства на Уорнър и свръх-естествени изпълнения на неговия съотборник Лари Фицджерълд не бяха достатъчни: неописуем тъчдаун на Ротлисбъргър даде преднина на Питсбърг секунди преди края. Кърт имаше един последен шанс да донесе титлата за отбора си. Още едно усилие, едно финално, плътно подаване между гората от ръце към Фицджерълд и приказката ще завърши щастливо. Та нали, ако има някой на този свят, който да може да направи нещо невероятно това е имено Кърт?!

Но животът не е приказка и границата на невъзможното има своите строги митничари – невероятните защитници на Питсбърг. Те смачкват като хартия съотборниците на Уорнър, затрупват тялото му, грабват ръката му и последният му пас полита неполучен надолу заедно с кривата на щастието. Мачът свършва, а заедно с него по всяка вероятност и кариерата на един от най-великите играчи в историята на този спорт. Уорнър е изтощен, полу-пребит от грамадните защитници и смазан психически - никога не е изглеждал толкова стар, изгубен и съсипан. Hо когато камерата се спира върху очите му те пак намират начин да се усмихнат. Може би знаят че не е загубено нищо повече от един мач. За тези очи кривата на щастието е вечно възходяща линия, защото те вярват в нещо по-голямо от цикличната натура на успеха. Бренда, Айзея, Зак, бащата на Зак, всички деца и всички хора, докоснати от добрината на Уорнър, носят малко от неговият поглед в своите собствени очи.

Преди 8 години, когато Кърт спечели титлата, малкият, незрящ Зак му написал бележка с разкривен, детски почерк: "Ти си толкова велик като татко, колкото и като куотърбек!" И ето, че тук моето мнение се разминава с това на този толкова изстрадал малчуган. Така че и аз реших да напиша една бележка за Къртис Уорнър, след съкрушителната загуба миналата седмица. Той няма никога да я прочете, но дано поне да стигне до вас, защото ми се иска да вярвам, че тя не е само от мене. Ето я:

Иво ИВАНОВ (Канзас)

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Сря Окт 28, 2009 11:04 pm

A_D_P_10 написа:: Експерименталният полет на Ares 1-X отложен за утре

Първият старт на експерименталния модел на ракетата-носител от ново поколение Ares 1-X, който беше заплануван за днес от космодуома в Кейп Канаверал, Флорида, преди минути бе отложен поради недобри атмосферни условия.

Ракетата-носител Ares 1-Х е разработена за полет на астронавти и доставка на товари на околоземна орбита, а в бъдеще - и на Луната.

В експерименталната версия на носителя, за разлика от работната, първата твърдогоривна степен се състои от четири, а не пет работни сегмента.
На носителя са монтирани 700 датчика, позволяващи да се регистрира изменението на работните характеристики на апарата в различните етапи от полета.

Продължителността на изпитателния полета ще бъде 2,5 мин. Приблизително 2 минути след старта ракетата ще достигне плануваната височина от 40 километра.

По време на експерименталния полет НАСА ще провери аеродинамиката, управляемостта, електронните системи, както и акустичните и вибрационни характеристики на новия носител.

Проектът по създаването на ракетата-носител Ares-1 е осъществен съвместно от НАСА и базираната в щата Юта компания Alliant Techsystems.

Носителят Ares-1 превишава по размери и много други параметри американските совалки.
Петстепенната ракета достига 100 метра височина, а нейните външни резервоари побират 450 000 кг специално гориво. Двигателите на носителя достигат температура на нагряване еквивалентна на две трети от температурата на Слънцето.

Според действащия план НАСА ще прекрати полетите на совалките на 30 септември 2010 г.

Към полети на космическите кораби Orion на ракетата-носител Ares се предвижда да се пристъпи през 2015 г.
През 2020 г. корабите Orion трябва да се отправят до Луната, а след още 10 години - на Марс.

Днес цял ден пак го отлагаха , но най-после се случи:

НАСА изстреля от космодрума Кейп Канаверал експерименталната ракета "Арес I-X"

Ракетата-носител от ново поколение "Арес I-X" беше изстреляна днес в 17.30 часа (българско време - бел.ред.) от космодрума Кейп Канаверал в щата Флорида, съобщиха Ройтерс и Асошиейтед прес, пише БТА.

Това е първият изпитателен полет за новото поколение космически кораби, които трябва да заменят совалките.

Ракетата-носител "Арес I-X" е с височина почти 100 метра. Тя е с 4, а не с 5 работни сегмента. С това се различава от работната версия "Арес 1". На ракетата има 725 датчика за налягане, напрежение и ускорение, които регистрират промените в работните характеристики на апарата през различните етапи на полета.

Полетът продължи 2 минути.

По предварителни данни по време на него беше достигната височина от около 45 километра и скорост почти 5 пъти по-висока от тази на звука, съобщи Ройтерс. След това се отдели първата степен, която успя да се приводни с парашутна система в Атлантическия океан.

За целта бяха използвани три гигантски парашута с диаметър 45 метра и тегло един тон всеки. От Атлантическия океан първата степен на "Арес I-X" ще бъде извадена от кораб на НАСА. Тя ще бъде изследвана подробно от специалистите в продължение на около един месец и използвана и в бъдеще.

Втората степен на ракетата, която известно време е продължила да набира височина, след това под въздействие на гравитацията е започнала да се снижава. С експерименталния полет специалистите на НАСА искат да проверяват аеродинамиката, управляемостта, електронните системи, акустиката и вибрационните характеристики на новия носител.

Ракетата "Арес I-X" е разработена за доставката на хора и товари на околоземна орбита, а в бъдеще - на Луната и на Марс, предаде ИТАР-ТАСС.

ВИДЕО !!!

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Съб Окт 31, 2009 5:43 pm

Полет към Марс трабва да стане приоритетна задача на световната космонавтика, а Луната може да почака

Руските специалисти от космическия отрасъл , смятат за недалновидно желанието на НАСА непременно да се върне на Луната, и едва след това да се заеме проекти за полет до Марс.
"Ние сравнявахме проекти на руската и американската космически програми. Американците планират да се отправят към Луната, а след това към Марс. Ние смятаме , че това е загуба на време" - е заявил Виталий Лопота, президент на РКК'Енергия'.

По мнение на Лопота, пред човечеството е необходимо веднага да се постави глобална цел - освояване на Слънчевата система , където полетите до Луната и до Марс са само етапи от тази програма.
Той е отбелязал , че приоритетно направление трябва да бъде марсианската програма, тъй като технологиите предназначени за нея, могат да бъдат използвани повторно за освояване на Луната , докато в обратна последователност тази задача е по трудна за реализация.
Също така Лопота е добавил, че в бъдеще трябва да се отчитат грешките на НАСА и да се избягват прекалено скъпоструващи космически програми.
"Ние нямаме право да създаваме техника, където обслужването и издръжката на инфраструктурата може да удави всяка бъдеща програма. Ситуация в която се намират сега американците. В резултат на което те закриват програмата 'Шатъл' , тъй като тя 'консумира' огромно количество пари и не дава възможност за развитие" - е казал Виталий Лопота.

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Нед Ное 01, 2009 8:52 pm

"Параграф 22" :

"Да бъде в болницата, беше по-добре, отколкото да бъде над Болоня или да лети над Авиньон с Хъпъл, Добз да пилотира, а Сноуден да агонизира в задната кабина на самолета.
Обикновено вътре в болницата имаше далеч по-малко болни, отколкото Йосарян виждаше извън нея, и при това в болницата обикновено имаше по-малко хора, които бяха сериозно болни. Смъртността беше много по-ниска вътре в болницата, отколкото извън нея, и при това беше много по-здравословна смъртност. Малцина умираха ненужно. Хората знаеха много по-добре как да умират в болницата и го правеха много по-изискано и по-редно. В болницата не можеха да победят смъртта, но безспорно я караха да се държи прилично. Бяха я научили на добро държане. Не можеха да не я допуснат вътре, но когато беше вътре, тя трябваше да се държи като дама. В болницата хората издъхваха с изтънченост и вкус. Там ни най-малко нямаше онази груба, грозна показност в смъртта, която бе тъй обикновена извън болницата. Хората не избухваха във въздуха като Крафт или като мъртвеца в Йосаряновата палатка, нито замръзваха в жарките летни дни, както Сноуден умря от замръзване, след като избъбра тайната си на Йосарян в задната кабина на самолета.
— Студено ми е — хленчеше Сноуден. — Студено ми е.
— Хайде, хайде — опитал се бе Йосарян да го успокои. — Хайде, хайде.
Те не се изпаряваха свръхестествено в някой облак като Клевинджър. Не избухваха, не се превръщаха в съсирена кръв и безформена плът. Не се давеха и не ги удряше светкавица, не ги осакатяваха машини, не ги смазваха срутвания. Не ги застрелваха при грабеж, не ги удушаваха при изнасилване, не ги убиваха с нож в кръчми, не ги съсичаха с брадви родители или деца, нито умираха скоропостижно при природни бедствия. Никой не умираше от задушаване. Хората умираха като джентълмени на операционната маса от загуба на кръв или издъхваха без коментарии в кислородни маски. Нямаше ония фокуси — както ме гледаш, ставам на дим и изчезвам, които бяха толкова на мода извън болницата, нямаше такива номера — ето ме, няма ме. Нямаше глад и наводнения. Децата не се задушаваха в люлките си или в хладилници, нито попадаха под камиони. Никой не умираше, пребит от бой. Хората не се самоубиваха със светилен газ от готварските си печки, не скачаха пред влакове в подземната железница, не политаха право надолу с фучене от хотелски прозорци като инертна маса с ускорение шестнадесет фута в секунда, за да паднат с ужасен плясък на плочника и да умрат по отвратителен начин пред очите на всички, проснати като вълнен чувал, пълен с космат ягодов сладолед, с изкривени пръсти на краката и кръвта им да се лее наоколо."

..............................................................................................

"Клевинджър знаеше всичко това, защото Клевинджър беше гений с туптящо сърце и бледно лице — Той беше мислеща личност — дългурест, недодялан, трескав, с жадни очи. Като студент в Харвард печелеше награди за отличен успех почти по всички предмети и единствената причина, поради която не спечели награди абсолютно по всичко, беше, че прекалено много време отделяше да подписва петиции, да разпространява петиции, да се обявява против петиции, да участвува в клубовете за разисквания, да напуща клубове за разисквания, да присъствува на младежки конгреси, да се мъчи да осуети други младежки конгреси и да организира студентски комитети в защита на уволнени професори. Всички бяха съгласни, че Клевинджър сигурно ще напредне в академичния свят. С една дума, Клевинджър беше един от онези хора с много голяма интелигентност и никакъв разум и всички знаеха това освен малцина, но и те скоро го откриха.
Накратко казано, беше глупак."

..............................................................................................

" - Знаеш ли за колко време изтича една година? - повтори Дънбар на Клевинджър. - Толкова дълго. - Той щракна с пръсти. - Преди една секунда ти
постъпваше в университета с дробове, пълни с чист въздух. Днес си старец.
- Старец ли? - запита Клевинджър озадачено. - Какви ги говориш?
- Старец си.
- Аз не съм стар.
- Ти си на два пръста от смъртта всеки път, щом излиташ. Колко по-стар можеш да бъдеш на твоята възраст? Преди половин минута ти постъпваше в
гимназията и един разкопчан сутиен беше толкова близо до тебе, колкото надеждата ти да влезеш в рая. Само една пета от секундата преди това беше момченце с лятна ваканция от два месеца и половина, която траеше сто хиляди години и все пак се свършваше прекалено скоро. Фър! Преминават бързо като ракети. Как другояче можеше да забавиш времето, дявол да го вземе? Когато свърши, Дънбар беше почти ядосан.
- Е, може би е вярно - съгласи се неохотно Клевинджър с понижен тон. - Може би един дълъг живот трябва да бъде изпълнен с много неприятни неща, за да изглежда дълъг. Но в такъв случай кой ще желае дълъг живот?
- Аз! - му каза Дънбар.
- Защо? - попита Клевинджър.
- Че какво друго има на този свят?... "

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Сря Ное 04, 2009 11:02 pm

Пури, ром и носталгия по Че Гевара

Кирил Вълчев - Page 2 Cuba

Куба либре, тежък аромат на хавански пури и знойни красавици, които танцуват цяла нощ, сластни ритми. Една сладка и упойваща миризма, която се носи из въздуха и замъглява съзнанието. Горещи и влажни нощи и още по-горещи и влажни дни... Да точно така, това е Куба.

За мен това място е раят – перла в короната на Южна Америка, или там някъде, островът на мечтите. Идвайки тук човек може спокойно да забрави загрижи и проблеми и да се отдаде на забавления и още нещо. Тук слънцето грее по-ярко, водата е по-синя, разходките по-дълги, момичетата по-красиви...

Куба е смесица от култури и нрави, което я прави невероятно богата на преживявания страна. Тук човек може да се сблъска с местни островитянски традиции, с испанско влияние донесено тк от колонизаторите, с манталитета и обичаите на негри пристигали тук с големи робски кораби както и с великата смазваща култура на Съединените щати.

Тук всичко е автентично, всичко е истинско, всичко е различно. Ето защо, за да се усети духа и атмосферата на Куба човек трябва да каже "не" на комфорта на лъскавите хотели и да се смеси с тълпата. Малки квартири или бунгала на плажа, които държи дебела стара кубинка с пура в уста.

Разбира се всичко това крие и своите рискове, затова всеки премисля сам действията си. Но автентичността на Куба няма да откриете в големите хотелски вериги – това ви го гарантирам.

В Куба всеки ъгъл мирише на история, всеки камък е пропит с кръвта на войни, революции и бунтове. Като се започне от колонизаторите още през 1492г., минем през испано-английската война от 1762г, продължим с борбите за независимост 1868г. и завършим с кубинската революция от 1953г. може да се каже, че сме описали историческия облик на тази островна държава.

Днешна Куба може да разкаже много и да скрие много. Де факто Куба е комунистическа едно партийна диктатура, де юре - според действащата конституция - е "независима и суверенна социалистическа работническа държава във форма на единна и демократическа република". Вие какво предпочитате?

Природата на Куба е уникално красива! На север протокът Флорида я отделя от САЩ, а на изток Наветреният проток я разделя от остров Хаити. На юг най-близък съсед й се пада остров Ямайка. Така географски разположена островната държава предлага на своите посетители интересни дестинации извън себе си, които са не по-малко интересни от нея.

Бреговете на Куба са разчленени от стотици естествени заливи, рифове и полуострови. Няма как да пропуснем и множеството малки острови голяма част от които не са населени. Разходка с лодка до някой от тях би осигурила незабравими часове на пълен релакс и отчужденост от суетата на големия свят.

Куба предлага златисти огрени от слънцето плажове с кристални води, които се разбиват на пясъка. Красиви зелени равнини, пресичани от реки и планински местности, които може би са чудесни, ако човек обича да се любува на природата.

Излегнати на плажа с чаша хубав кубински ром в едната ръка и хаванска пура в другата човек спокойно може да се наслади на залеза, а после само с няколко движения да се присъедини към атмосферата на нощна куба. Сутрин уморени от вечерта туристи и не туристи бавно се прибират, за да започнат деня си отначало...

Разбира се това е един доста идеализиран образ на Куба. И тук както навсякъде има бедност и сиво ежедневие, има престъпност и скука... но от вас зависи как ще прекарате дните си на този остров!

"Тази страна е рай, в духовния смисъл на думата. И аз казвам, че ние предпочитаме да умрем в рая отколкото да оцеляваме в ада." Фидел Кастро.

****************************************************************

Добрите моменти днес, са тъжните мисли утре...

Кирил Вълчев - Page 2 Jamaica

След като цяла нощ се въртях и премислях с какво ли да продължа рубриката, ми хрумна най-естественото продължение... Ямайка. Тази островна държава не само е съсед на Куба, но и нещата там са приблизително сходни с предходната.

"Ямайка е райски остров с живописна природа, красиви залези, пещери, водопади и извори, едновременно романтичен и тайнствен, оживен от глъчката на туристите, но в същото време предлагащ уединение и спокойствие". Това ще прочетете в туристическите гайдове. Ямайка е много повече.

Плажове със ситен пясък, кристални води, надвиснали палми... марихуана... и вечно лято. Да да точно така – марихуана. Всеки е чувал легенди и истории за ямайската трева и за производството на това растение, било то е нелегално.

"Когато си дете в Ямайка, ти се научаваш как да свиваш джойнт. Всеки е опитвал марихуана, включително и аз, но тогава бях много млад", казва Юсеин Болт (най-бързият мъж в света).

Ами, всяко дете в Ямайка израства с песните на Боб Марли и по-точно с реге и рага ритмите, с Ja културата и тревата. Всичко това може да ви даде най-ясна представа за острова. Разбира се не е нужно да опитвате нито едно от трите. Просто се слейте с местните. Няма да ви е трудно да се разбирате с тях – тук всичко живо говори английски.

В Ямайка всички са дружелюбни и много усмихнати, сами преценете каква е причината. Ще ви посрещнат топло без значение какъв сте и от къде идвате, без значение дали сте отседнали в лъскавия хотел на плажа или в някой малък хостел в краен квартал.

За да добиете представа от историята и географията на страната ще ви помогнат долните редове.

Повечето главни градове на острова са разположени на брега там разбира се ще можете да отседнете и вие. Най-големите и важните от тях са столицата Кингстън, Портмор, Спениш Таун, Мандевил, Охо Риос, Порт Антонио и Монтего Бей... Ако имате желание можете да се разходите до всеки от тях, но не градовете са тези, които ще направят почивката ви интересна. Интересното тук е духа на страната, а с него непременно ще се сблъскате.

Културата и манталитета на хората тук идва от историята – тежка, кървава и пропита с много робски сълзи и пот.

Първите хора, населявали острова били местните индианци Араваки, които мирно и кротко съществували тук. Но като във всяка история се появил амбициозният колонизатор начело с Колумб през 1494 г., обявява острова за испанско владение и превръща местното население в роби. Част от историята още разказва, че след колонизирането на Ямайка с големите си кораби европейците докарали много негри, също роби, за да „помагат” на местното население в убийствената им работа. Разбира се краят е драматичен - повечето от тях умират от болести донесени от европейците и непосилен труд.

В наши дни повече от 90% от жителите имат африкански предци, които заедно с корабите донесли историята, културата и вярванията си. Историята обаче не свършва там. След испанците на острова стъпили колонизаторите британци, които с кръв и много усилия поели контрола над острова през1670 г. и той останал британска колония чак до 1962 г.

След този урок по ямайска история можете да си представите колко богата, интересна и мистична е културата на този народ.

Географията на Ямайка не е нещо особено. Във вътрешността на страната се излежава планинската верига Блу Маунтинс, около която се е увила като змия тясната крайбрежна равнина. Така да се каже от разходка в планината директно със скок сте в топлите води на океана.

Климатът по брега на Ямайка е тропичен, с горещо и влажно време, а в по-високите части във вътрешността на острова е по-хладен. Тези температурни разлики правят мястото наистина прекрасно за почивка.

Спокойно с поглед зареян в далечината на океана и масур в ръка мога да кажа: Ямайка е всичко това. И дори много повече...

"Добрите моменти днес, са тъжните мисли на утрешния ден" - Боб Марли.

****************************************************************

Чили – страна на контрастите

Кирил Вълчев - Page 2 Santiago_chile

Чили e държава, разположена в югозападната част на Южна Америка. Тя покрива дълга и тясна ивица земя между Андите и Тихия океан.

Тя е изключително красива страна. Тук основно впечатление ще ви направи изобилието на контрасти. Ето защо можем дори да кажем, че Чили е страна на контрастите.

От високите вулканични върхове на Андите до древните гори в ниските езерни области – всичко това е Чили. Страната изобилства с красиви паркове, и множество възможности за приключения и пътуване.

Чили е известна като страната на Торес дел Пейн (голям природен парк), считан от мнозина за най-добрата дестинация за пътуване сред природата в цяла Южна Америка.

Разбира се тук има много и най-разнообразни варианти за прекарване на времето. В зависимост от настроението и предпочитанията ви Чили ще предложи атракции и интересни преживявания за всеки.

Разходка из необятната пустинята или изкачване по върховете на непоклатимите Анди, пътуване до уникалния Великденски остров или разходка из космополитния Сантяго. И това не е всичко! Ако сте почитатели на природата защо да не си направите незабравима разходка към езерата и вулканите намиращи се в Чили или до великолепната Патагония.

Пустинята – земя и небе се разтапят заедно в безкрайната линия на хоризонта в червеникави нюанси. Небе обсипано със звезди и земя блещукаща от минерали образуват впечатляваща гледка, който наедно с местната флора и фауна оформят единствена по рода си гледка, която представя общия план на Чили.

Великденския остров – див, екзотичен, мистериозен и древен. Днес той показва своята култура през призмата на местните нрави, спиращи дъха околности и разноцветни традиции. Вписан в Световното културно наследство на ЮНЕСКО, островът е изпълнен с вулкани, обкръжен от тюркоазени води и наситен с археологически находки. Разбира се всичко това привлича туристи от цял свят. Ако това е вашата дестинация – добре дошли в света на моаите ( уникални каменни статуи намиращи се само на Великденския остров).

Езера и вулкани – вода, зеленина и дивост – това е което характеризира южната част от Чили. Този регион предлага множество начини да се насладите на природните красоти. Тук езера, вулкани и реки се обединяват, за да създадат невероятно красив пейзаж и мечтаната „площадка за игри” в естествена среда.

Сантяго – вълнуващ, модерен и космополитен. Градът днес показва силно и устойчиво развитие. Съставен от древни сгради и модерни небостъргачи Сантяго се издига в полите на Андите. Това го прави освен културно и историческо средище и един от най-важните бизнес центрове в Латинска Америка. Това, с което градът привлича е близостта с плажове, ски курорти и разбира се винарската индустрия. Добре дошли в града, който очарова.

Патагония – невероятна, спираща дъха и безумно красива. Южна Патагония в Чили е регион с неизчерпаема красота събрана в тукашните гори, уникална фауна и снежни полета на повече от 1000 години. Има множество начини да видите този регион и да попаднете под неговата магия. Насладете се на местната кухня, удобствата, отдалечеността и усещането за невероятно приключение.

Всичко това е Чили в няколко по-общи абзаца. Разбира се има много дребни и по-големи подробности за тази страна, които ще усетите и видите на място!

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Нед Ное 08, 2009 4:33 pm

Tales of Monkey Island - Chapter 4

Кирил Вълчев - Page 2 11309k

Често съм се опасявала, че имам голяма уста. Шансът да не изпортя нещо интересно клони към нула. Затова се почувствах малко ограбена, когато излезе новият епизод на MI поредицата. Нямах тази възможност. :-( Заглавието само назовава най-важните моменти или поне поставя определени очкавания за играта. Няма да изпадам в подробности за това как наиситна се развиват нещата, но трябва да кажа, че не всичко беше пълна изненада с такова гръмко представяне още от началото...

„Процесът и екзекуцията на Гайбръш Трийпууд”

е един малко по-нетипичен епизод в поредицата. Тук отново има хумор, но същевременно и някаква сериозна страна на нещата, с която не сме свикнали. Историята се развива повече. Разплита се възелът с De Singe. Илейн и Морган имат по-основна роля в приключението и са движещи фигури за историята. Стават ясни и други неща за героите и всичко много тържествено тръгва към своя край, който очакваме в последния епизод след месец. Вуудуу дамата и LeChuck се набъркват много сериозно в историята - ще успея да си задържа езика зад зъбите, но стват някои неочаквани неща...

Гайбръш, разбира се, спретва някои и други дяволии, но е много странно, че у мен остана впечатлението, че донякъде бяхме повече зрител, отколкото действащо лице този път.

Стан

Играта стартира с това как Гайбръш е върнат на Флотсам и там са задвижени серия процеси срещу него. Човекът, с когото се среща в съда, е не друг, а нашият стар познайник Стан, който ръкомаха, сякаш това е спортна дисциплина и животът му зависи от златото в нея. Мазната усмивка и нетипичното карирано сако, които са запазена марка на търговеца, който се набива на очи вече в цялата поредица, също са налице. Съдията ни пък притежава и бар, където няма нищо против да се мяркат избягали затворници. Купонът е пълен. Ще си биете странни инженкции в главата и ще видите какво ли не, разхождайки се с торба с отрязани крайници през нощта в джунглата...

Пъзели

Както винаги те са забавни, хумористични и готини. И все пак именно в тази част за мен имаше по-малко логика от обикновено. Да, все още говорим за онази извратена логика, която си следва самата поредица и която обожаваме. Просто някак си тук нещата ми се изплъзваха малко повече. Може би просто затъпявам :-). Още в началото има една задача, за която решението се открива малко на принципа проба-грешка (процесът на русата пиратка). По-нататък има и други моменти, които са почти на случаен принцип (към края, когато се знаимавате с нашата мила гъбка и барът се оказва правилната посока на мислите ви). Тук е малко дразнещо, че се иска да сте направили всичко в дадения ред и очаквате след това да нацелите момента да сте на правилното място в точния момент. Не ми хареса и това, че има специално око, което трябва да използвате, за да го заснемете, когато се налага да намерите око на човек, изпаднал в ярост, заразен с вуу дуу треската. Аз си бях харесала друг човек, а не избрания от създателите и не е логично, че не можех да заснема неговото око, когато го ядосам.

Любим ми е обаче пъзелът с картата от Вуудуу дамата. И ще си прехапя езика, за да млъкна тук, но наиситна е забавно и изисква ум и наблюдателност. Харесва ми и мрачният бог от джунглата. Струва си да се види.

Въпреки добрите си моменти обаче този епизод ми се видя малко по-кратък от другите и някак си по-сериозен. Разбира се, че си струва да се види, той е логично продължение на предходния и си е в стила на поредицата, но просто предната серия сякаш заема по-високо място в личната ми класация. Така или иначе, вижте и този и мисля, че всички ще следим с интерес и следващият, който ще е завършек в петата част на приключението. Още отсега започвам с надеждите да има и шеста.

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Нед Ное 08, 2009 5:16 pm

Ах изиграх ги първите 3 части и мога да кажа, че много ми хареса. Smile

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Нед Ное 08, 2009 6:02 pm

Ноби Нобс написа:: Ах изиграх ги първите 3 части и мога да кажа, че много ми хареса.

Смело почвай и четвъртата ! Адски добра е ! Много сюрпризи те очакват...

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Нед Ное 08, 2009 6:06 pm

O почвам естествено. Много ми харесва, че хем е зарибявка, хем е с интересна история, хем и някак лека и разтоварваща.

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Нед Ное 08, 2009 8:23 pm

Ноби Нобс написа:: O почвам естествено. Много ми харесва, че хем е зарибявка, хем е с интересна история, хем и някак лека и разтоварваща.

А другите части играл ли си ?

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Нед Ное 08, 2009 8:36 pm

Ами да предните 3.

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Нед Ное 08, 2009 8:42 pm

Ноби Нобс написа:: Ами да предните 3.

Имам предвид предишните игри . Тъй като Tales Of Monkey Island се явяват 5-та част ! Smile

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Нед Ное 08, 2009 9:00 pm

Aaaa. Предните не съм. Решил съм първо да довърша тази и тогава да ги почна.

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Нед Ное 08, 2009 9:03 pm

Ноби Нобс написа:: Aaaa. Предните не съм. Решил съм първо да довърша тази и тогава да ги почна.

Брей ! Блазе ти , че тепърва ще ги почваш . Най-най-най любимата ми игра... Smile

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Пон Ное 09, 2009 5:46 pm

Честит рожден ден , Капитане ! Бъди жив и здрав !!!

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Пон Ное 09, 2009 6:09 pm

НАСА и ЕКА се споразумяха за Марс Аплодисменти!

НАСА и Европейската космическа агенция подписаха във Вашингтон писмо за намерение, което обвързва програмите им за Марс, съобщи БТА, цитирайки Би Би Си.

Споразумението позволява на учени и инженери да започнат съвместно планиране на мисиите до Червената планета.

Първата мисия по него ще е орбитиращ апарат, в който водеща роля ще има Европа. Той ще бъде изстрелян през 2016 г. След това ще бъдат изпратени роувъри през 2018 г. Две години по-късно вероятно ще има мрежа от спускаеми апарати. Крайната цел е мисия, която да върне на Земята мостри от Марс.

Документът е подписан от ръководителите на двете агенции - директора на НАСА Чарлз Болдън и директора на ЕКА Жан-Жак Дорден.

Инициативата за съвместно изследване на Марс се обсъжда от няколко месеца. Специалисти на двете страни уточняваха обхвата, разпределянето на отговорностите и финансирането.

Писмото за намерение дава официална основа на инициативата. И двете страни признават, че могат да постигнат повече, ако обединят опита си. Тъй като сега програмите им за Марс са под финансов натиск, общият подход означава, че ще успеят да поддържат графика да бъде изпращана мисия на две години.

Членуващите в ЕКА държави вече определиха бюджет от 850 милиона евро за изследване на Червената планета. Тази сума ще трябва да бъде увеличена на около милиард евро, за да бъдат финансирани дейностите към Инициативата за съвместно изследване на Марс.

Основните точки в съвместната инициатива на НАСА и ЕКА са следните:
- 2016 г.: Изстрелване на преобладаващо европейски орбитиращ апарат, който да изследва газовете в марсианската атмосфера. В рамките на мисията ще бъде спусната и метеорологична станция на повърхността. Европа ще отговаря за навлизането, спускането и кацането на станцията.
- 2018 г: Към Марс ще бъдат изстреляни европейски и американски роувъри. САЩ ще отговаря за навлизането, спускането и кацането на апаратите.
- 2020: Разглежда се и мрежа от статични спускаеми апарати, които да изследват геофизиката и околната среда. НАСА ще осигури ракетите за изстрелване на мисиите през 2016 г. и 2018 г. Метеорологичната станция през 2016 г. ще бъде по-малка от изпратения вече от САЩ космически апарат "Феникс".

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Пон Ное 09, 2009 6:47 pm

Имам чувство, че пак започва същата космическа надпревара, като отпреди около 30 години.

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Вто Ное 10, 2009 7:14 pm

НАСА на кръстоносен поход срещу пророците на апокалипсиса

НАСА започна разяснителна научна кампания срещу пророците на апокалипсис през 2012 г., съобщи Франс прес, цитиран от БТА.

Пророчеството, претендиращо, че е базирано върху факти, се разпространява сред обществото, най-вече чрез интернет. В Холивуд също обърнаха внимание на катастрофалния сценарий.

Роланд Емериих засне високобюджетния филм "2012", който тази седмица излиза по екраните.

Според народни поверия 2012 е годината, в която планетите в Слънчевата система се подреждат в една линия, а годината носи нещастие. Препредавано от много уеб сайтове, предсказанието идва от митичен разказ за откритата от шумерите планета Нибиру или планета Х, която се е насочила към Земята и ще се блъсне в нея, заявиха от НАСА.

Сблъсък с нашата планета вече бе прогнозиран за 2003 г. от пророци на нещастието.

След това сблъсъкът бе "отложен" за 21 декември 2012 г. - тази дата съответства на края на цикъл в календара на маите. Някои сайтове обвиняват НАСА, че крие истината за съществуването на Нибиру.

От НАСА обаче са категорични, че това просто е плод на въображението. Нито един сериозен учен не е загрижен за каквато и да било заплаха през декември 2012 г., настояват от НАСА, припомняйки, че Земята съществува от над 4 милиарда години. Колкото до календара на маите, той не приключва на 21 декември 2012 г. Става дума единствено за края на дълъг цикъл, който е последван от друг.

Що се отнася до подреждането на планетите, астрономически изследвания показват, че то ще се случи едва след няколко десетилетия. Дори когато Земята е в една линия с другите планети, ефектът от този феномен е незначителен.

През декември Земята и Слънцето са приблизително в една линия с центъра на Млечния път, но този ежегоден феномен няма никакви последствия, обясниха от НАСА. Ако Земята бе в опасност поради риск от сблъсък с астероид или планета Х, астрономите щяха да са открили подобен обект преди най-малко 10 години.

От НАСА отбелязват, че катастрофалните сблъсъци на Земята с други небесни тела са много редки - за последен път това се е случило преди 65 милиона години и е предизвикало изчезването на динозаврите.

Няма никакво научно доказателство в подкрепа на твърденията за апокалипсис през 2012 г. в книгите, документалните и игрални филми и най-вече в интернет, увериха от НАСА.

***************************************************************

Нов старт за Аеросмит. Стивън Тейлър ги напусна

Голямата уста на рока вече не е част от групата, с която повече от 20 години разбиваше световните сцени

Китаристът на "Аеросмит" Джо Пери съобщи, че вокалистът на групата Стивън Тайлър е напуснал приятелите и колеги си след концерта в Абу Даби на 1 ноември.

"Стивън напусна, доколкото знам. Не знам много повече от вас. Върнах се преди два дни. Видях в интернет, че Стивън е казал, че напуска. Не знам за колко време, окончателно или не" - призна Пери пред "Лас Вегас Сън".

Пери каза това само няколко месеца след като Стивън Тайлър отхвърли твърденията, че групата е пред разпадане.

Цяла година те отлагат концерти заради травми и инциденти. През август Стивън Тайлър счупи рамото си, след като падна от сцената на концерт в Южна Дакота.

Това наложи групата да отмени остатъка от лятното си турне. След инцидента Тайлър и Пери не са си говорели повече от месец. Според Пери разногласията в групата се дължат на необщителността на Стивън Тайлър, включително и на това, че когато го потърсят по телефона, не връща обаждането.

"Аеросмит" обаче ще продължи да съществува. Вероятно музикантите ще намерят нов вокалист.

***************************************************************

Най-бързият гол (2 сек.) - ЦЪК !!!

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Вто Ное 10, 2009 7:24 pm

АЕРОСМИТ БЕЗ СТИВЪН ТАЙЛЪР?!?!?! Shocked

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Вто Ное 10, 2009 7:25 pm

Ноби Нобс написа:: АЕРОСМИТ БЕЗ СТИВЪН ТАЙЛЪР?!?!?!

Шок и ужас ! Какво да се прави - видяхме вече Queen без Фреди , така че ... Neutral

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Вто Ное 10, 2009 10:33 pm

Искам да се отворят Балканите, да няма граници!

Кирил Вълчев - Page 2 Photo_verybig_1973

Циганската кралица. Така наричат голямата звезда на македонската музика Есма Реджепова, въпреки че във вените и тече еврейска, алрбанска и циганска кръв, предаде КРОСС.

Като автор и изпълнител на етномузика е призната за един от най-успешните музиканти на всички времена. Издала е повече от 20 албума, изнесла над 8 000 концерта по целия свят. Два пъти е номинирана за Нобелова награда за мир, заради хуманитарната си дейност. Осиновила е 47 деца - бедни и сираци, които е възпитала и образовала.

Малко преди концерта й в зала 1 на НДК с Есма Реджепова разговаря репортерът на БНР Валери Леков:

"От 55 години пея. Мисля, че друго не мога да правя. Е, научих се да готвя добре, защото отгледах много деца - 47, които и изучихме с мъжа ми", сподели певицата.

Освен със своето изкуство, ти си известна с благотворителността си. Днес пак ще участваш в концерт, който е благотворителен. Какво ти дават тези концерти? За какво ги правиш?

Знаете ли, когато бях първо отделение в училище, получих от Червения кръст шапка, ръкавици и едни хубави чорапи. И си казах: "Един ден и аз ако имам нещо, ще го поделя с някого". И това ми остана за цял живот. Ако имаш две, едното подели с някого. Не ти трябва второто. Нека бъде щастлив и друг!

Познаваме се от 30-40 години. Зарадва се, като се видяхме!

Есма е космополит, Есма я иска целия свят, Есма я иска цялото земно кълбо.

"Аз съм жена, която иска да се отворят Балканите, да няма граници! Не търпя бариерите и не мисля като политиците, че всичко е мое и на никого другиго. Всички сме гости на този свят. Голи сме дошли и голи ще си отидем от него!"

В края на репортерското студио на програма "Хр.Ботев", водещата Светла Милчева ни припомни, че в 22.00 часа в същата зала 1 на НДК етнокупонът ще продължи с концерт, посветен на новия проект на "Балкански коне", които се завръщат в България със своето второ издание 9 г. по-късно.

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Пет Ное 13, 2009 3:01 pm

Да вкараш гол на времето

13 ноември 1985; стадион "Лансдаун Роуд", Дъблин. Националните отбори на Ейре и Дания играят решаваща квалификация за световното първенство в Мексико. В четири без петнадесет следобед австрийският рефер Франц Вьорер се кани да свири край на първото полувреме. Резултатът е 1: 1. Точката стига за класиране на скандинавците, за радост обаче е твърде рано. Ирландците още не са изгубили шансове, доста корав съперник са и защитават честта си пред 12 000 зрители. Край страничната линия нервно се разхожда един оплешивяващ мъж и притеснено гледа часовника си. Името му е Ули Хьонес. Мениджърът на Байерн (Мюнхен) е в Дъблин, но крайният резултат от мача не го вълнува особено. Интересува го повече кога треньорът Сеп Пионтек ще смени Сьорен Лерби - полузащитника на датчаните и ключов играч на баварския колос. Хьонес е твърдо решен да достави Лерби навреме в Бохум. Там в осем вечерта Байерн играе мач за купата. Разстоянието Дъблин - Бохум е приблизително 940 км.
Случката отпреди 24 години е
една от най-забавните и странни футболни лудории на миналия век
През 80-те международните квалификации и вътрешните мачове все още можеха да се случат в един и същи ден. Днес това е немислимо, но в онези години редовно играчите трябва да избират между националния и клубния отбор, когато датите съвпадат. Ето как Сьорен Лерби се оказва еднакво нужен в осминафинала за Купата на Германия, но и в мача с ирландците. И Пионтек, и Удо Латек (наставникът на баварците) не искат да се лишат от футболиста. Лерби, естествено, няма как да огрее и на двете места. Или може би има, поне според Хьонес. Като амбициозен мениджър той защитава интересите на клуба си с всички средства и предлага план. Уговаря се с датския треньор при благоприятен резултат веднага да смени халфа. Частен самолет чака на дъблинското летище; полетът е до Дюселдорф, а следващите 43 км до Бохум Ули ще превози играча с личното си порше.
Идеята граничи с безумие
и е възможна единствено заради времевата разлика, която ще добави един час в това препускане.
А сега нека се върнем на "Лансдаун Роуд". В началото на второто полувреме Михаел Лаудруп извежна датчаните в резултата. Пионтек обаче не бърза със смяната. Класирането все още не е сигурно. За път остават по-малко от четири часа, задачата изглежда все по-невъзможна. Ако на Лерби му се наложи да изиграе срещата докрай, със сигурност ще пропусне ключовия мач довечера. Халфът е под невероятно напрежение; вече всяка секунда е ценна, игровата му концентрация е поставена на изпитание. В 57-ата минута Сивебек вкарва третото попадение за Червения динамит. Пионтек удържа на думата си и докато съотборниците му се радват, Сьорен напуска терена,
взима най-бързия душ в живота си
и под полицейски ескорт потегля заедно с Хьонес към летището. Самолетът вече е със запалени двигатели. Колкото и да припират, летателното време е около три часа. Малко след седем двамата кацат в Дюселдорф; мятат се в очакващия ги автомобил и с мръсна газ поемат към Бохум. Непосредствено преди "Рурщадион" колата попада в задръстване. Тогава датчанинът изскача от поршето и изминава последните два километра до стадиона тичешком. Пристига точно в момента, когато отборите са строени в тунела. Забавил се е едва десетина минути. Удо Латек няма как да го включи в стартовия състав, но смяната ще стане на почивката. В следващия час Сьорен Лерби е малко разочарован, но успява да отдъхне, отърсва се от напрежението и влиза на полувремето. Мачът завършва 1:1. Ето как за първи път в света един футболист играе две важни срещи в две различни страни за по-малко от пет часа.

Заглавие: Re: Кирил Вълчев Пет Ное 13, 2009 6:55 pm

Големият Джиджи Буфон стигна цифрата 100 с Италия

Смятаният за най-добър вратар на това десетилетие Джанлуиджи Буфон предстои да запише своя мач номер 100 с националната фланелка на Италия. Това ще се случи в утрешната контрола с Холандия, когато стражът на Ювентус ще застане за стотен път под рамката на вратата на "Скуадрата". През последните дни Джиджи бе болен от грип, но вече е готов да брани италианската врата.

Кирил Вълчев - Page 2 Gigi

"100 е добра цифра, макар този мач да не е нищо повече, а просто поредният. Мисля си, че когато спра да получавам повиквателни за националния тим, ще бъда много близо до окончателното си отказване от футбола", коментира днес 31-годишният вратар на Ювентус.

Кирил Вълчев - Page 2 Bufon2008

Буфон дебютира за Италия още като тийнейджър и то във възлов мач - баражът с Русия (1:1 в Москва) през 1997 г. за класиране на Световното първенство във Франция. Заради контузия на титуляря Перуци едва 20-годишният Буфон попадна в състава на Италия за Мондиал'98, но две години по-късно травма в ръката го лиши от участие на Евро 2000 в Белгия и Холандия, където Толдо изнесе най-силните си игри за "адзурите". От Мондиал 2002 в Азия Буфон е несменяем титуляр на вратата на италианците на голям шампионат.

Кирил Вълчев - Page 2 Gigi2

В Корея Буфон опита да помогне на колегите си с каквото може, спасявайки дузпа срещу домакините в началото на срещата, но златният гол на Ан изхвърли "Скуадрата" от финалите. След разочароващо представяне и на Евро 2004 в Португалия, дойде позлатата на Мондиал 2006 в Германия, където Буфон бе избран единодушно за най-добър страж на турнира и бе в основата на спечелването на четвъртата световна титла за Италия. Джиджи стана единственият вратар в историята, който изведе страната си до световната купа, без да допусне гол от игра от противников играч. Единствените два гола, които Буфон получи бяха автогол на Дзакардо в груповата фаза и този от дузпа, която Зидан му вкара в началото на финала в Берлин.

Кирил Вълчев - Page 2 Buffone

След четвъртфиналът от Евро 2008 сега Буфон и колегите му се готвят за Мондиала в ЮАР следващото лято. Пред Буфон са само трима играчи с повече двубои за националния тим на родината му. Това са легендата Дино Дзоф, който има 112, Паоло Малдини със 126 и сегашният капитан на "адзурите" Фабио Канаваро, който е лидер със 130.