WOT

Определено си ги забравила
Ранд отива на изпитания точно в четвъртата книга. Айилците завладяват Тийр преди Ранд да отиде в Пустошта.

Ами айилците се оказват в Тийр в мига, в който той изтегля оня светещия меч. Нали е имало пророчество, че Народа на Дракона ще се появи точно в този момент и те се появяват и почват да му служат.
Доколкото помня Ранд в третата книга не се запознава въобще с Авиенда - чак в четвъртата стават всички неща

Аз сега осъзнавам, че Нинив е нещо като Хълк в WoT вселената
Безумно могъща и може да ги размаже всичките, ама само като побеснее

Дочетох и петата книга.

Много беше як финалът, супер епичен, просто страхотен. Иначе имаше някои по-бавни моменти, особено към средата на книгата, но цялостно все още си ме кефи много. Нинив беше феноменална в последната глава

Ох и до тези ще трябва пак да стигна... Аз зачетох петата преди известно време, след това я зарязах (май имах нещо ново на Пратчет под ръка), и вчера се изненадах,че въобще я имам (бях решила, че имам до четвърта). Но сега съм на "Американски богове", а след това Шерлок Холмс, а между другото една книга за кодове, и Проза Едда (скандинавска митология)...

Аз пак да си кажа, че не понасям Нинив. (Всъщност 90% от женските персонажи в Колелото. Какъв му е проблема на авторите с жените, че успял да ги опише по-досадни, по-натрапчиви, глупави и пищящи отколкото дори най-страшните индивиди, които познавам от този пол са.)
@Ангуа: Ти си баш по средата дето книгите му стават баси локума и скуката. Към последните поне се оправят.

Аз прочетох до осмата книга включително, скоро ще почна деветата.

Продължава да си ми харесва. Вярно, действието в последните два тома се забавя, но пак се случват някакви важни неща, персонажите търпят развитие, има интересни обрати.

Любими герои на този етап - Нинив, Ранд, Мин, Мат, Берелайн, Перин, Гарет Брин, Егвийн, Сюан и... Елайда. Елайда просто я мразя в червата, но някак много обичам да я мразя, много добре е построена като злодей и затова ми харесва. И Мазрим Таим ме кефи и ми е интересно какво ще стане с него

Ноби, и аз съм по средата на петата в момента и не мисля, че е нито локум, нито скучна. В интерес на истината, ми е проблем да спирам да я чета, за да си изпълнявам задачите за деня. Вечер съм ужасно изморена, но чета поне час, а често и повече, докато наистина да стане време за лягане. Сега през уикенда имам един куп домашни задължения, но предчувствам, че ще пренебрегна повечето оттам само и само да прочета как Мургейз ще се измъкне от Рахвин-Гебрил, докъде ще стигне Ранд в гоненицата си с Шайдо и кога Сюан и Леане и Нинив и Елейн ще стигнат до Салидар. ОБОЖАВАМ салидарската линия^^ Както и пребиваването на Нинив и Елейн в позорището на Валан Лука - точно там съм сега.
И наистина не мога да разбера защо ЧАК толкова не харесваш Нинив. Тя е всичко друго, но не и глупава, а натрапчивостта й кефи на макс. Мен тя винаги ми е била любимка - с постоянно избуяващия нрав, дърпането на плитката, даването на акъл и сценките от този тип:

Цитат :

Лука размаха червената си пелерина и се обърна към Нинив; изглеждаше наистина доволен. — А ти, скъпа ми Нана? Какъв удивителен талант ще ми покажеш? Акробатика може би? Или гълтане на мечове?
— Аз отпускам парите — каза му тя и потупа торбата. — Освен ако не държиш да предложиш на мен фургона си? — И му се усмихна така, че той стана нещо много сериозен и отстъпи цели две крачки.

Марто, много добре го описа това за Елайда! Аз не й се радвам, но ми хареса как го описа твоето радване.

Не че самите книги сами по себе си са скучни, а в сравнение с първите 2-3 и последните 2-3 не са толкова силни като тях. Иначе са си убер яки книгите. А Нинив ... бе някак си успява да ме дразни постоянно като се меша покрай Ранд и Мат. Иначе като са си само женската група тя е най-добре, щото другите са още по-зле. Ако е на въпрос най-противна ми е Елейн от женските персонажи. Единствения женски персонаж, който всъщност 100% винаги ми е харесвал е Моарейн.

Мин е яка, да.

Мен Моарейн не че ме е дразнела, но просто никога не ме е грабвала особено... Тя през цялото време ми беше някаква супер странична и повърхностна като персонаж. Тя беше просто супер добра и супер жертвоготвна и правеше всичко за голямото добро и бла-бла-бла. Нямаше противоречия, нямаше катарзиси. И реално май нямаше глави от нейно име, освен няколко страници, които не обогатиха персонажа й особено.

Докато Нинив винаги е била по-сложно построен персонаж, радваща се на много повече авторово внимание, с много по-централно място в историята. И някои от най-любимите ми моменти от поредицата са именно нейни сцени. В петата книга, примерно, когато трябваше да се изправи срещу някой от Отстъпниците и просто знаеше, че се налага да го направи, но същевременно я беше страх ужасно много и тя се презираше за този страх и толкова много се ядосаваше на себе си и на това, че се страхува, че направо плачеше от гняв и безсилие... Беше много хубава сцена и някак противоречивите й емоции бяха много хубаво предадени. Или пък в шестата книга, когато изцери Логаин и всички Айез Седай я гледаха с отворена уста. И тя чак тогава осъзна, че толкова дълго е мечтала да бъде от Жълтата Аджа, толкова дълго е искала да я приемат, да я дарят с тяхното велико знание, а всъщност е нямала нужда от тях, защото те са въздух под налягане и цялата им мъдрост е силно прехвалена и тя самата знае и разбира повече от тях, без да е завършила елитното им обучение...

Въобще историята на Нинив винаги ми е била история за обикновен човек, който попада в елитни кръгове на обществото, където му се подиграват и не признават способностите му, а той всъщност е много по-талантлив от всички тях... И винаги съм харесвал това. И кой да знае, може би в историята на Нинив има най-много от самия Робърт Джордан, човекът, който никога не е получил сериозно литературно образование и все пак става един от най-продаваните писатели и го постига, пишейки фентъзи - жанр, който и до днес се смята от елитните литературни кръгове за по-нисш.

И също ми допада това, че образът на Нинив освен драматичен има и комедиен заряд. Тя никога не е представяна като съвършена светица, дори напротив - текстът често се подиграва на недостатъците й, на нейната припряност и твърдоглавие, особено през очите на другите персонажи.

Иначе и Мин е много готина, да, тя ми е в топ 3 с Нинив и Ранд

Ок, тия книги са направени да се четат наведнъж, без пормеждутъци от време. Сега виждам тука, че съм се изненадала че имам пета. Ами наскоро прочетох към 300 страници от четвърта, щото си мислех, че съм до нея. Сега най-накрая стигнах до пета и почти до мястото, където бях спряла преди 2-3 години. Но наново се четат все едно никога не съм ги чела, само от време на време има проблясъци на спомени за някое място
Относно жените, Нинив не ме дразни толкова, обаче Моарейн... се бърка навсякъде и се държи все едно всички са и длъжни. Not my thing. Предпочитам истински манипулативните копеленца, на които не им познаваш плановете докато не стигнат до епичната част, като Ланфеар например (пролога на пета книга). А Нинив поне е истинска, очевидно е какво иска и само и се налага да се ядоса, за да го постигне...

Мдам, стигнах щастливо до 9та книга (някъде 1/3) и се изненадвам как успях да го постигна от февруари досега, имайки предвид, че чета и други неща покрай колелото (и не само учебници).
Краят на всяка книга крие приятна изненада (не винаги за нашите герои  ), та това помага за мотивацията, но все пак ужасно завиждам на хората, които вече са прочели 14та... искам и аз! Омръзна ми, а искам да знам какво става накрая!  Ето, казах го!

Амин, сестро, не си сама.
Аз и до девета не съм стигнала, ако почна да ги чета сега ще трябва да се върна до втора или трета книга, сигурно.  

Freki написа:

Амин, сестро, не си сама.
Аз и до девета не съм стигнала, ако почна да ги чета сега ще трябва да се върна до втора или трета книга, сигурно.  

Аз ще се опитам да не намалям темпото, та до края на първата сесия да съм ги изчела. Тежък е кръстът на читателя!

Споделям напредък: остават ми 3% от 11та! Едва ли ще ги дочета до февруари, особено имайки предвид че последната сигурно ще се чете на английски (а кой знае, може Джордан всъщност да пише добре и преводите в читанка да са ужасни  ), но важното е че краят се вижда!...

Допреди времето на Сандърсън нямах особени предпочитания спрямо героите, и добрите, и лошите бяха... достатъчно добре измислени, но нищо повече. Без онова специално отношение тип интелигентен футболен фен, при което освиркваме противника, но оценяваме качеството на играта му, докато стискаме палци на нашите. Сега това го има, аз имам любима героиня и дори харесвам герои, които досега ме дразнеха. Мисля, че Джордан леко се беше забравил по едно време, разтягайки действието както в момента се случва с Хобитът (1 книга в 3 филма? i didn't think so), а Сандерсън бе нает просто да сложи край, което му даде възможност да се съсредоточи върху този край и да го направи по-запомнящ се от другите 10 книги (което пък не беше трудно за последните 5   ).
Накратко, голям кеф е, радвам се че се навих да изчета последните три книги на английски, имайки предвид че имаше някои доста лоши преводи на предните.
Толкова може да се каже за 12 и 13 без спойлери (към края на 13 съм най-сетне).

spoiler (и edit):

Спазих срока. Свърши. Точно както трябваше ^^ И си струваше. Всяка от 11те хиляди страници    Някой ден ще прочета и Нова пролет.

Spoiler: