Кирил Вълчев

Огромна планета, която астрономите смятаха че е мъртва, буквално оживя, сочи ново изследване, цитирано от Mashable.

След анализ, направен на данните от телескопа „Хъбъл“ на NASA, става ясно, че близкостоящата ярка звезда Fomalhaut наистина има за компания огромна екзопланета, наричана от учените „зомби“ свят. Това противоречи с други скорошни изследвания, според които т.нар. планета – известна като Fomalhaut b – всъщност представлява огромен облак от прах.

„Предвид факта какво знаем за поведението на праха, както и за средата, в която планетата се намира, смятаме, че наблюдаваме планетарен обект, покрит изцяло с прах, а не просто реещ се в пространството облачен прах“, казва Джон Дебс от Space Telescope Science Institute в Балтимор.

Сагата за Fomalhaut b (с маса три пъти по-голяма от тази на Юпитер) започва още през ноември 2008 г., когато астрономите, работещи с „Хъбъл“, съобщават, че планета, обикаляща Fomalhaut, е първият извънземен свят, заснет във видимия спектър.

Впоследствие множество учени поставиха под въпрос съществуването на Fomalhaut b. Новото изследване обаче отново открива планетата – тя е засечена в три различни дължини на вълната във видимия спектър.

Същевременно учените научават повече и за орбиталните характеристики на Fomalhaut b – според тях именно гравитацията на планетата оформя диска от останки около нея. „Благодарение на нашия анализ открихме, че минималното разстояние между планетата и диска почти не се е променил през последните две години.“

Zombie Exoplanet Fomalhaut B - Back From the Dead



Вижте най-причудливите форми, с които ни изненадва природата.


1. Индийска смокиня (банян)



2. Драконово дърво, Канарски острови



3. Дървото Сабина , Испания



4. Дървото на живота, Бахрейн. Този мескит оцелява повече от четири века сред безводната пустош. Напълно необяснимо е откъде черпи водни запаси за съществуването си.



5. Дъбовият параклис в Алувил - Белфос, Франция



6. Пандо или „Треперещият гигант”, Юта. Това не е просто горичка: всички дръвчета са част от един цял организъм с единна коренова система. Целият организъм е на възраст около 80 000 години.



7. Памуково дърво, Камбоджа



8. Баобаб, Мадагаскар – дърветата от този вид достигат височина до 30 метра и ширина 11 м, а огромните им дънери складират около 120 00 литра вода, за да издържат на суровата суша.



9. Дърветата на Аксел Ерландсън, чието хоби било да "създава" дръвчета с необичайна форма. Той ги огъвал, подкастрял и присаждал по специален начин, за да добият този нестандартен вид.



10. Дървото от Тенере – Ниамей, Сахара. Триметрова акация на възраст над 300 години. То е било единственото растение в радиус от 400 километра на пустинята Сахара.

Дървото през 1961

За съжаление преди няколко десетилетия Самотното дървото от Тенере, както често е наричано, е блъснато от пиян шофьор на камион и е счупено.

1985: Самотното дърво от Тенере, метална скулптура




1. "В едно езеро има остров, на който има езеро, в което има остров"

Най-големият остров в езеро на остров в езеро се намира в Канада (69.793° N, 108.241° W ) Тази тясна ивица земя е по-малка от четири акра и на нея едва ли е стъпвал човешки крак. Вероятно това природно явление нямаше да бъде забелязано, ако не бяха ентусиастите, които внимателно преглеждат Google Earth.

2. Кърваво езеро в Ирак

Още няма официално обяснение за необичайния цвят на водата.
Координати: 33.396157° N, 44.486926° E

3. Самолетно гробище

Намира се в Тъксън, Аризона. Координати: 32 08'59.96" N 110 50'09.03"W

4. Най-големият надпис

Шейхът милиардер Хамад бен Хамдан ал Нахян принадлежи към управляващата фамилия на Абу Даби. Името му е изкопано в пясъка притежавания от него остров Футаиси в Персийския залив. Дължината му е около 4 километра.

5. Диви слонове

Ако мислите, че няма да ви се удаде възможност да видите стадо диви африкански слонове - тези са хванати от сателитите в движение и с висока резолюция: в Чад, на координати 10.903497 N,19.93229 E




Нова книга, наречена The Where, The Why, And The How (от англ. – Къде, защо и как) включва някои от най-странните и необикновени научни мистерии, които постоянно гъделичкат нашето любопитство. Всяка една от тях е илюстрирана благодарение на общо 75 художника, взели участие в проекта. Ето десет от най-добрите:


1. Защо Земята бучи?

Какво знаем: Когато сеизмичните инструменти се вслушват за предстоящо земетресение, те улавят и вибрации от бури, движещи се над повърхността на планетата, както и от радио вълни, разбиващи се по „крайбрежието“ на света. Всичко това кара Земята да произвежда постоянно и ясно различимо сеизмично бучене.
Какво не знаем: Все още съществуват и някои мистериозни звуци, като ритмичното жужене от Гвинейския залив в Атлантическия океан. Техният произход не е установен и до ден днешен.

2. Какво общо имат мравките и хората?

Какво знаем: Мравките, подобно на хората, съществуват в общества. Някои от тях са военни, други миролюбиви. Тук индивидите изпълняват специфични роли. Мравките водят воина, поробват се един друг и дори се занимават със своеобразна форма на земеделие.
Какво не знаем: Успехът на мравките и хората e изключително социално зависим. По някакъв начин и двата организма вероятно са еволюирали така, че да просперират посредством съвместно сътрудничество. Подробностите за тази еволюция обаче са твърде неясни.

3. Какво е биологичен циркаден часовник?

Какво знаем: Някъде дълбоко в нашия мозък съществува главен часовник, който непрестанно тиктака и ежедневно регулира нашето тяло.
Какво не знаем: Изследователите продължават да се опитат да разберат как този часовник се синхронизира с трилионите клетки в тялото ни, всяка от които следи времето посредством свой собствен химически часовник.

4. Защо имаме пръстови отпечатъци?

Какво знаем: Повърхността на пръстите ни ни помага да хващаме мокри обекти и да усещаме различни текстури.
Какво не знаем: Повърхността на пръстите ни не ни улесняват при хващането на сухи обекти, както учените дълго време предполагаха.

5. Съществуват ли безсмъртни същества?

Какво знаем: Учените откриха бактериална спора на 250 милиона години в солен кристал. Освен това карибска медуза може да регенерира части от тялото си постоянно, а когато остарее, може да направи така, че отново да се подмлади.
Какво не знаем: Механизмите, които позволяват на някои организми да съществуват безкрайно в летаргично състояние (подобно на бактериалната спора) или да се подмладяват (медузата), остават мистерия.

6. Как мигриращите животни намират обратния път?

Какво знаем: Някои костенурки следват миниатюрни следи от почва, разнасяна от теченията на океаните. Други костенурки и някои птици пък се ориентират посредством магнитното поле на Земята.
Какво не знаем: Учените все още не могат да установят как точно птиците използват магнитното поле, за да се ориентират.

7. Какво задейства обръщането на полюсите на Земята?

Какво знаем: Движението на течното желязо във външното ядро на Земята генерира магнитно поле, което ни предпазва от космическите високоенергийни частици. През няколко стотици хиляди години полюсите се обръщат – северният става южен и обратното.
Какво не знаем: Учените не са съвсем сигурни как течността във външното ядро се движи, как генерира магнитно поле или как промените в движението задействат промяната на полюсите.

8. Защо котките мъркат?

Какво знаем: Котките са единствените животни, които мъркат, когато изпитват удоволствие или когато са тъжни или нещо ги боли.
Какво не знаем: Съществуват няколко различни теории за мъркането на котките. Вероятно го правят по социални причини - за да привлекат вниманието на хората. А може би за да сформират по-тесни връзки със своето поколение и майката. Някои учени пък предполагат, че мъркането има възстановителни свойства.

9. Колко дълго могат да живеят дърветата?

Какво знаем: Учените са установили, че боровете в Белите планини в Калифорния надхвърлят 4800 години.
Какво не знаем: Трепетликите се клонират, за да създават „колонии“. Една подобна колония, наречена Pando, е на близо 80 000 години. Според изследователите подобна клонираща се формация би могла да съществува вечно при подходящите условия.

10. Може ли еволюцията да изпревари климатичните промени?

Какво знаем: Доказателствата сочат, че климатичните промени са довели до няколко масови изчезвания на видовете на Земята.
Какво не знаем: Климатът се променя по-бързо, отколкото еволюират някои видове. Никой обаче не знае със сигурност колко време ще продължи глобалното затопляне. В най-лошия случай до следващия век планетата ще е загубила приблизително 60 процента от своите видове.




Не, това не е фотошоп! Тази възхитителна “двулика” котка е истинска. Има си и страница във Фейсбук.

3-годишната котка е била открита в мандра в Северна Каролина, САЩ през септември 2009 г. Муцунката й е идеално разделена на две – едната й половина е черна, другата – рижа. Очите й също са различни – зелено и синьо.


Според много научни доклади Венера е „химера”: необичайният й външен вид се дължи на различно ДНК в двете части на тялото й, причинено от сливането на два ембриона. В гръцката митология Химера е чудовище, съставено от части на различни животни.

Книги, излезли наскоро и такива, чието издаване предстои:


- появи се и последната част от трилогията на Карпишин
- ЦЪК!



- бих я подминал, ако не беше авторът
- ЦЪК!



- исторически епос от ранга на Шогун..., или поне толкова смело се изказват някои
- ЦЪК!



- дългоочакваната (от някои) книга на "японското чудо"
- ЦЪК!



- най-новата творба на Брин; не ме спечели с "Ъплифта", но определено ще налазя тази
- ЦЪК!



- две книги за книгите..., за тъмната и светлата страна
- ЦЪК! и ЦЪК!


И някои задължителни книги, които трябва да докопам (и нека колкото се може повече люде сторят същото):

- ЦЪК!, ЦЪК!, ЦЪК!, ЦЪК! и КЛИК!

Кире, все се каня да те питам, но ти не си от най-разговорливите... с какво се занимаваш, че имаш толкова време да четеш толкова много книги?

Еск написа:

Чел ли си "Литература за продан"?

Никоя от горепосочените не съм чел все още. Тепърва предстои.

Freki написа:

Кире, все се каня да те питам, но ти не си от най-разговорливите... с какво се занимаваш, че имаш толкова време да четеш толкова много книги?

Отговорът се крие в подчертаното от мен!
Дем ю, Мая! Накара ме да направя равносметка и да прибегна до услугите на онова, чието име не се споменава. За последните три години, през ръцете (и очите) ми са минали около 90-95 книги. Имало е месеци, в които съм гълтал по 6 (много рядко) и такива, в които съм бил на диета с по едно книжле (юни и юли месец тази година, илитератът в мен явно е надделял и съм хранил само плътта). Подобни флуктуации се дължат на големината на книжния носител, прищявките и моментното емоционално състояние на четящия и дали в дадения времеви период, не е заточен по шопско да се образУ/Ова. След кратката, но неприятна борба с онова, чието име отказвам да спомена, достигнах до резултат, който леко ме изненада: 2-3 книги на месец..., което не е толкова много (или поне аз смятам така).
Работя когато, където и каквото ми падне, следвам и мързелувам (подредени по важност в очите на околните, а в моите- четете в обратен ред). С това се занимавам!

Честно, вече си те представям като някакъв престъпен бос със странен, излизащ от канона афинитет към книгите и префърцунените думи. Или си наемник.
То бива потайност, но ти определено държиш стабилна преднина пред повечето "тайнствени и мистериозни" персони, които познавам.
О! О! Кажи ми, че имаш черна пелерина, моля те! Яко.

Няма да ти каже. Аз отсега нататък ще го наричам Леон.

Цитат :

Един от най-забележителните постмодерни гласове в литературата на XXI век, Дейвид Мичъл съчетава приключенско повествование с типична за Набоков страст към загадките, наблюдателност в изграждането на героите и вкус към философските и научните разсъждения в традицията на Умберто Еко, Харуки Мураками и Филип К. Дик. Резултатът е блестяща и оригинална литература, колкото дълбока, толкова и занимателна.
"Облакът атлас" се състои от шест истории, наредени една в друга като кукла матрьошка, които превеждат читателя през различни времена и места –от XIX век в далечния Тихи океан до постапокалиптично бъдеще на Хаваите. В хода на повествованието Мичъл разкрива каква е връзката между отделните герои, как се преплитат съдбите им и как душите им се носят във времето и пространството като облаци в небето.

Бях убеден, че с наближаването на филмовата примиера, книгата ще се появи и на нашия пазар. Жалко за евтиния маркетингов трик, който представлява корицата, но ще го преживеем.

Тези снимки трябва да се видят. Ще дам линкове към тях, вместо да ги постна тук, тъй като са големи и детайлни.

Volcanic Io with Two Eruptions Visible

Saturn Sunshower

Saturn, Mimas and Tethys

Europa and Jupiter’s Great Red Spot

Neptune and Triton

Mare Orientale

Rhea and Saturn

The Ultraviolet Sun

Cliffs and Clouds on Mars

Io Rising

Valles Marineris Canyon on Mars

Titan and Saturn

Mimas over Saturn’s Ring Shadows

Frosted Mars Dunes in Winter

Europa, Jupiter’s Ocean Moon

Titan’s Atmosphere

Night Side of Saturn

Mimas over Saturn

Tusholi Corona on Venus

Phobos over Herschel Crater

Transit of Io

Global Dust Storm on Mars

Solar Corona and Magnetic Loops

Enceladus

Sunset on Mars

120 miles Above the Moon

Sunset on the Pacific

Честит рожден ден, Карл...





Честит рожден ден, Капитане!

Необикновени живи организми обитават дълбините на най-недостъпната зона на планетата - уникални риби, неидентифицирани видове мекотели, морски звезди и октоподи с изненадващи форми и цветове.

Марианската падина е най-дълбоката известна океанска падина - 11 км. Дълга е около 2550 км. и е широка 69 км. Намира се в западната част на Тихия океан между Япония и Папуа Нова Гвинея, в близост до Марианските острови. Запознайте се с най-интересните й обитатели.


Неидентифициран вид, който се среща на дълбочина от 2000 м. Размерът му е около 2 см.


"Извънземни" октоподи:







Необикновени риби:







И още:

През 2013 г. учените вероятно за първи път ще разгледат черна дупка или дори т.нар. къртичина, ще получат решаваща информация за възможно съществуване на микроорганизми на Марс и в антарктическото езеро Восток (Изток), ще се научат да разшифроват генома на отделната клетка, ще създадат карта на „линиите на връзките” в мозъка и ще доведат броя на откритите екзопланети до хиляда. Такива са тенденциите в науката за идващата година, съобщи megavselena.com.

„Радиоастрон” ще надникне в „къртичина”

Участниците в руския проект „Радиоастрон” още през първата половина на 2013 г. ще се опитат да разгледат черна дупка, по-точно нейната „сянка”, както вероятно и „къртичина” (хипотетична пространствено-времева особеност, представляваща тунел в пространството, или изход от нашето пространство-време).

Руският космически радиотелескоп „Радиоастрон” е предназначен за работа съвместно с глобалната наземна мрежа радиотелескопи. Заедно те образуват единен наземен интерферометър с много високо ъглово разрешение – до седем микросекунди.

През 2013 г. участниците в проекта планират да проведат съвместни наблюдения с най-големите наземни радоастрономически обсерватории – VLA (Very Large Array). Тяхната цел ще бъде галактиката M87 в съзвездието Дева. В центъра й се намира свръхмасивна черна дупка, чийто ъглов размер е около 30 микросекунди. Връзката VLA – „Радиоастрон” ще позволи за първи път да се разгледа „сянката” на черната дупка и очертанията на нейния „хоризонт на събитията”.

Геном на единичната клетка

Генетиците ще получат в ръцете си технология за разшифроването на генома, както и всички вариации на РНК копията на гените (транскрипти) в отделната клетка. Това означава, че учените ще могат за първи път да открият първичните генетични увреждания, които водят до развитието на рак, както и до тежки генетични увреждания.

Както очакват някои експерти, през 2013-а ще бъдат получени първите данни за това как работят единичните клетки, в частност клетките на мозъка, по пътя на изследване на молекули РНК. Очакват се нови данни за работата на генетичния апарат по пътя на изучаването на РНК молекулите, които предават генетичните инструкции към фабриките за белтъци в клетките.

Освен това през 2013-а ще завърши пилотният стадий на проекта „Протеом на човека” по описанието на всички белтъци в човешкия организъм, пише още РИА Новости.

Карта на мозъка…

През идващата година с пълна сила ще започне работата по проекта по съставяне на карта на връзките между невроните в човешкия мозък – Human Connectome Project. В рамките на този проект, чийто бюджет е 38,5 млн. долара, учените изследват мозъка на 1200 доброволци, сред които 300 двойки близнаци.

Изследователите ще фиксират индивидуалните различия в невронните връзки между различни зони на мозъка, за да изяснят как те влияят на мислителната дейност и поведението. Според очакванията няколко други проекта ще изследват невронните връзки в мозъка на клетъчно ниво.

…и на ехото от Големия взрив

Европейският космически телескоп „Планк” (Planck) ще състави най-точната карта на реликтовото лъчение – космически микровълнови фон, останал след Големия взрив. Предишните измервания на вариациите в свойствата на този фон позволиха да се потвърди инфлационната теория за разширението на Вселената. А нови данни, получени през 2003 г., помогнаха на учените да уточнят информацията в състава на Вселената – 5% обикновена материя, 22% невидима тъмна материя и 73% тъмна енергия.

Данните от „Планк” ще позволят на учените да уточнят детайлите на този модел и вероятно да открият свидетелства, че има следи от нови, още неизвестни явления.

Следи от микроби на Марс…

Марсоходът „Кюриосити” (Curiosity) може да открие през следващата година следи от дейността на древни или съвременни марсиански организми. Още през отиващата си година химическата лаборатория на марсохода откри органични молекули – съединения, съдържащи хлор, въглерод и водород, т.нар. перхлорати.

Но още учените не могат да кажат със сигурност, че това са „местни” органични съединения и че марсоходът не си ги е занесъл от Земята.

Освен това сами по себе си органичните вещества – съединения на въглерод и водород – далеч невинаги означават присъствие на живи организми. В междузвездните прахови облаци учените нееднократно са откривали сложни органични молекули, например спиртни молекули или мравчена киселина. Учените разчитат, че през 2013 г. ще успеят да открият на Марс не просто органични молекули, а такива, които носят следи от биологична преработка.

…и в антарктическо езеро

Руските полярници, които ще се отправят към Антарктида този петък, ще получат първи проби от водата на реликтовото антарктическо езеро Восток, което в продължение на милиони години е било изолирано от външния свят под четирикилометровия слой лед. През отиващата си година учените, след две десетилетия работа, са успели да пробият дупка във Восток. И както се очаквало, в момента на проникването в езерото водата е избликнала, а след това е замръзнала.

Сега руските учени възнамеряват отново да пробият пряснозамръзналия езерен лед и да получат данни за неговото възможно „население” – микроорганизми. Според съществуващите данни водата във Восток има изключително висока концентрация на кислород. Никои от известните микроорганизми не са способни да съществуват в такива условия. Някои изследователи смятат, че в езерото може да съществуват невиждани досега организми – оксигенофили, способни да живеят в такива крайно необичайни условия. Не е изключено микроорганизми да съществуват в дънните отлагания на езерото.

Анализът на първите образци на вода от Восток (които избликнали от кладенеца при пробиването) показал, че те практически не съдържат микроорганизми. Това означава, че горните слоеве на водата в това езеро по-скоро са стерилни.

Още едни полярници – британските, се опитват да проникнат в друго антарктическо езеро – Елсуърт.

Хилядната екзопланета

Не е изключено през 2013 г. астрономите да закръглят броя на откритите екзопланети (планети извън пределите на Слънчевата система) на хиляда. Досега са известни 854 екзопланети в 673 планетни системи.

През отиващата си 2012-а орбиталният телескоп „Кеплер” на НАСА завърши своята основна научна мисия и започна допълнителни изследвания, които може да продължат поне още четири години.

За три години и половина „Кеплер” е открил над 2300 кандидатки за екзопланети и е потвърдил съществуването на повече от 100 планети извън пределите на Слънчевата система. Сред тях има и такива, които по размери са съпоставими със Земята, както и планети, намиращи се в т.нар. обитаема зона – област около звезда, където на повърхността на подобни на Земята планети може да съществува вода в течно състояние.

Междузвездният „вояджър”

Сондата „Вояджър 1”, изстреляна преди повече от 30 години, през новата година вероятно ще проникне в междузвездното пространство и ще предаде първите данни оттам.

В началото на декември т.г. НАСА съобщи, че „Вояджър” е навлязъл в нов регион – магнитна „скоростна магистрала” за заредени частици в покрайнините на Слънчевата система. Според специалистите това е последният етап от пътешествието на сондата към междузвездното пространство, който може да отнеме от няколко месеца до няколко години.

Нова имунотерапия на рака

Очаква се, че през 2013 г. ще станат известни първите резултати от клиничните изпитания на новото поколение молекули, създадени по методите на генното инженерство и насочени срещу злокачествените тумори. Става дума за биспецифичните антитела BiTE (Bispecific T-cell Engager), свързващи се едновременно с раковите клетки и Т-лимфоцитите.

Според учените с помощта на биспецифичните антитела към раковите клетки може да се доставят токсини, химиотерапевтични препарати и радиоактивни изотопи, което ще позволи да се намалят страничните ефекти от приема на тези средства.

Какъв е откритият бозон?

Темата за Хигс бозона остава в световните научни тенденции и през следващата година.

Докато Големият адронен колайдер се оттегля за продължителна ваканция, физиците, използвайки натрупаните резултати, разчитат да получат по-точни данни за откритата на ускорителя частица. Учените ще могат да изяснят дали тя е очакваната „Божествена частица”, или свойствата й се отличават от теоретичните предсказания.

В съответствие с разписанията за работата на ускорителя след коледната му ваканция в продължение почти на месец ще бъде проведен още един сеанс сблъсъци на протони и оловни ядра. След това Големият адронен колайдер ще бъде спрян за 20 месеца за модернизация и сумарната му енергия ще нарасне на 14 тераелектронволта.







Най-новата скъпоценност от съкровищницата на Звеното по естествена история на BBC... и Дейвид Атънбъроу, разбира се.


1) Kalahari
2) Savannah

Шест епизода. Третият, Congo, ще бъде излъчен на 16.01.2013.

A_D_P_10 написа:

Стартира на 27.01.2013.






Няколко снимки от www.obekti.bg:


Ледени „цветя“, образували се над крехкия лед в централната част на Арктика.
Снимка: Матиас Вейц


Тази мъглявина се намира в съзвездието Бик – на 6500 светлинни години от Земята. Тя е останка от звезда, притежавала около 10 слънчеви маси. Избухването на свръхновата е забелязано на 4 юли 1054 година от китайски астрономи и е била 4 пъти по-ярка от Венера, т.е., имала е магнитуд -6. Според записките, била е видима на дневна светлина 23 дни и 653 нощи се е виждала с невъоръжено око.
Снимка: NASA


Тази забележителна мъглявина NGC 7380, наричана още Магьосник, се намира на 8000 светлинни години от нас. Нейната гравитация е достатъчно силна, че да сформира нови звезди. Звездните ветрове и радиацията пък е толкова мощна, че може да създава и разбива на пух и прах огромни количества газ. Снимката е направена на 2 ноември 2011 г.
Снимка: Ролф Гесингър


Този огромен млад звезден куп, наречен R136, е едва на няколко милиона години и се намира в мъглявината Тарантула (30 Doradus) - най-активната и най обширна област на звездообразуване в Местната група галактики. Снимката, направена на 21 декември 2009 г. от телескопа „Хъбъл“ в ултравиолетовата, видимата и червената светлина, покрива 100 светлинни години.
Снимка: NASA


Извънземни са оставили своя отпечатък в снега? Всъщност – тези невероятни форми, вдъхновени от геометрията, са дело на един-единствено човек. Нещо повече – той не използва снегоход или шейна, а ходи и „рисува „ пеш. Бек не може да погледне своето пано от въздуха. Как тогава се ориентира? С най-обикновен компас. Освен това използва метър и отброява всяка своя крачка, за да определи изминатото от него разстояние. А когато трябва да направи някоя по-специфична извивка, въжето за простиране на пране в джоба му идва на помощ.
Снимка: Саймън Бек


Трудно е да си представим как би изглеждала планетата Марс, когато долините й са били пълни с вода, а гъстата й атмосфера е произвеждала пухкави бели облаци. С помощта на информация от Mars Reconnaissance Orbiter на NASA обаче софтуерният инженер Кевин Джил създаде виртуална версия на червената планета. Така ли е изглеждал Марс, преди да загуби своята атмосфера? Можем само да гадаем.
Снимка: Кевин Джил



П.П. И малко факти за бебетата ехидни: ЦЪК!

Както може би знаете, милиардерът Елън Мъск - основател и главен изпълнителен директор на компанията за частни космически полети SpaceX - планира да създаде колония на Червената планета. Това означава, че рано или късно ще можем да си съберем багажа и да променим адресното си местожителство на Марс, кратера Гейл № 42.

Колко точно ще ни струва обаче? Все пак планетата се намира само на 402 млн. км от нас.

Пътуване

Може да си купите билет от следните три места за съответната сума:

NASA: 100 млрд. долара
SpaceX: 36 млрд. долара
The Mars Society: 30 млрд. долара

Любопитен факт: с парите за най-евтиния билет до Марс ще може да направите 2.5 млн. околосветски пътешествия на Земята.

Подслон

Разбира се, веднъж щом стигнете на Марс, трябва да се настаните някъде, нали? Подслонът обаче не е безплатен.

Един надуваем дом с площ 120 кубични метра ще струва:

NASA: 267 млн. долара
SpaceX: 150 млн. долара

Провизии

Приемаме, че всеки ден ще се нуждаете от 3.7 литра вода и около 1200-1500 килокалории. При това положение превозването на храна за 1 година ще ви струва:

NASA: 42 млн. долара
SpaceX: 13 млн. долара

Самостоятелен добив на вода и отглеждане на храна

Напълно възможно е сами да събирате вода от ледниците под повърхността. За да се сдобиете с необходимите за целта съоръжения, ще трябва да платите:

NASA: 15.4 млн. долара
SpaceX: 4.6 млн. долара

А колко ще ви струват инструменти, за да засадите храна на площ 50 кв. м?

NASA: 20.9 млрд. долара
SpaceX: 11.75 млрд. долара

Последната инвестиция си заслужава, тъй като растителността ще създава кислород и ще намали необходимостта от допълнителни доставки на този химичен елемент. Един човек се нуждае от 8 кв. м площ с хлорела, за поддържат балансирани нива на CO2/O2. Това е равнозначно на 400 домашни саксийни растения.

Комуникация със Земята

На този етап не съществуват мобилни оператори, предоставящи подобни услуги. Затова трябва да разчитате на апарата Odyssey на NASA. Това обаче не е нещо непременно лошо.

Текстови съобщения:

На Земята изпращането на 140 байта струва 0.05 долара. Т.е. 1 гигабайт излиза 383 000 долара.

Със сателита на Odyssey обаче един гигабайт информация, изпратена до Земята, ще ви струва 284 000 долара. Т.е. излиза, че изпращането на съобщение от Марс до родната ви планета ще ви излиза по-евтино от Земята!

Средно дълъг имейл: 209.71 долара

Обаждане:

1 минута ще ви струва 209.71 долара.

Развлечение:

За да видите Gangnam Style на PSY в YouTube с 1080p резолюция, пригответе: 37 244 долара.

Общо

NASA: 121 млрд. долара
SpaceX: 48 млрд. долара

Много ли ви се струва? С тези пари ще живеете в дом с площ 120 кубични метра, ще имате храна и вода и дори няма да бъдете лишени от забавления. Ако САЩ реши да използва своя бюджет за отбраната (711 млрд. долара), ще може да изпрати 15 души.




Един от водещите световни специалисти по генетика смята, че може да реконструира ДНК на неандерталец и да възкреси изчезналия преди 33 хилядолетия човешки родственик. Амбициозният му план изисква "жена с приключенски дух", която да износи пещерното бебе, пише Daily Mail.

Професор Джордж Чърч от Медицинската школа на Харвард е убеден, че неговият анализ на костни проби е достатъчен, за да пресъздаде неандерталската ДНК и да я имплантира в стволови клетки.

Тези стволови клетки трябва да бъдат инжектирани в човешки ембрион в ранен стадий на развитие.

Схемата напомня за "Джурасик парк", с едно допълнение - изчезналият вид трябва да бъде износен и роден от човек.

След отглеждането му за няколко дни в лабораторни условия, ембрионът трябва да бъде присаден в утробата на доброволка, готова да бъде сурогатна майка на хибридното бебе.

Чърч твърди, че неандерталците не са били тромави звероподобни същества, какъвто е известният стереотип за тях, а високо интелигентни - размерът на мозъка им е бил приблизително на днешния човек, изработвали са и примитивни инструменти. Според него тези древни наши родственици биха донесли полза на съвременното човечество.

"Неандерталците вероятно мислят различно от нас. Биха могли дори да са по-интелигентни. Ако дойде време да се справяме с тежка епидемия или да напуснем планетата, техният начин на мислене може да се окаже от полза," споделя ученият пред немското списание Der Spiegel.

Дори и идеите на Чърч да са осъществими, законодателството в повечето страни забранява клонирането на хора.

Много учени се опасяват, че нео-неандерталецът може да не развие имунитет към съвременните болести или че процесът може да доведе до деформации. Съществуват и многобройни етически съображения.

"Не мисля, че е справедливо да се поставят хора... в обстоятелства, в които те ще станат обект на подигравки, а вероятно и страх", заявява Бърнард Ролин, специалист по биоетика от държавния университета на Колорадо.





П.П.Истински факти за:
The Angler Fish
Sloths
Seahorse

С помощта на космическия телескоп "Хъбъл" учени успяха да видят истинския цвят на планета извън Слънчевата система - HD 189733b. Тя е синя. Дълбоко, ярко, кобалтово синьо, пише io9. И само почакайте да видите на какво се дължи този цвят.

Международен екип от учени, начело с оксфордския астрофизик Том Евънс, успя да установи точния цвят на газовия гигант, измервайки светлината, която отразява или т. нар. "албедо". Екипът е изчислил промените в светлината при преминаването на планетата край звездата, в чиято орбита се намира.

"Видяхме, че яркостта на цялата система пада в синята част на спектъра, когато планетата преминава зад звездата", казва Евънс. "Оттук можем да установим, че HD 189733b е синя, защото сигналът остава непроменен при всички останали цветове, които измерихме."

От Космоса HD 189733b прилича много на нашата бледа синя точка. Залезите също, според данни от предишни изследвания, би трябвало да са подобни на тези, които виждаме от Земята - атмосферата е обагрена в червеникав тон от последните лъчи. Но за разлика от Земята, синьото на газовия гигант не е отражение на океанските води, а се дължи на неговата извънземна атмосфера.

Евънс и колегите му смятат, че атмосферата на планетата съдържа слой от натрий, който избирателно абсорбира червената светлина. Но тук идва най-интересното: докато температурите на планетата са средно от порядъка на 1000 градуса по Целзий, това число варира с цели 260 градуса при смяната на деня и нощта. Смята се, че тези драстични температурни колебания водят до ветрове със скорост над 7000 километра в час. И нещо още по-странно: температурите са такива, че силикатите в атмосферата се преобразуват в миниатюрни капки стъкло - тези капчици разпръскват синя светлина.

"Резултатът - пишат учените - е планета, която, наблюдавана с просто око, би имала "наситено син цвят във видимия спектър".

Резултатите от изследването ще бъдат публикувани на 1 август в сп. Astrophysical Journal Letters.

Цитат :

"...A gas giant with 4,500 mph winds is cool. A gas giant with 4,500 mph glass-winds is freaking awesome..."

Луната


Големият бариерен риф


Лас Вегас


Остров Хуан де Нова


Река Нил през нощта


Италия през нощта, с Везувий


Вулканът през деня


Ураганът Изабел, 2003 г.


Пожари в Австралия


Астронавти над Нова Зеландия








Хексагонът на сатурновия северен полюс

Цитат :

This is a true color view of Saturn's north polar region, taken by Cassini's Imaging Science Subsystem (ISS) on June 26, 2013. You can see Saturn's mysterious hexagon in the center.

These images were taken on June 26, 2013 and received on Earth June 27, 2013. The camera was pointing toward SATURN at approximately 402,383 miles (647,573 kilometers) away, and the images were taken using the CL1, RED, BL1 and GRN filters.

Credit: NASA / JPL / SSI / composite by Val Klavans

Луната и МКС



Най-ясното изображение на мъглявината Орион

Цитат :

For maximum epicness click here!

Серия от илюстрации, показващи предстоящото сливане на Млечния път с Андромеда

Цитат :

First Row, Left: Present day.

First Row, Right: In 2 billion years the disk of the approaching Andromeda galaxy is noticeably larger.

Second Row, Left: In 3.75 billion years Andromeda fills the field of view.

Second Row, Right: In 3.85 billion years the sky is ablaze with new star formation.

Third Row, Left: In 3.9 billion years, star formation continues.

Third Row, Right: In 4 billion years Andromeda is tidally stretched and the Milky Way becomes warped.

Fourth Row, Left: In 5.1 billion years the cores of the Milky Way and Andromeda appear as a pair of bright lobes.

Fourth Row, Right: In 7 billion years the merged galaxies form a huge elliptical galaxy, its bright core dominating the nighttime sky.

Един поглед към Япет

Този тънък полусърп на Япет хвърля бледа светлина пред космическия апарат Cassini, приближаващ се към мистериозния спътник. Изображението е изкуствено оцветено. Япет - третият по големина естествен спътник на Сатурн - е сам по себе си уникален заради резките вариации на яркостта между северния полюс и средните и по-ниски региони.
Снимка: NASA/JPL

Еск написа:

Да, последното наистина е тъжно. Преди години е имало толкова силна надежда как човечеството ще тръгне да изучава Космоса - не само с телескопи и със сонди по най-близките планети, а с пътешествия на хора към далечни светове. Но ето, че технологията все още не е достатъчно напреднала, а и като че ли човечеството днес се вълнува от други неща.

Цитат :

"...Селища на Луната, пътешествия до Марс, научни станции на астероидите, връзка с други цивилизации - всичко това е бъдеще. Макар и не толкова близко, но реално. Та нали то се опира на вече постигнатото. И няма да се огорчаваме, че ние с вас няма да станем участници в далечните междупланетни експедиции. Няма да завиждаме на хората от бъдещето. На тях, разбира се много ще им провърви. За тях ще стане привично това, за което ние можем само да мечтаем. Но и на нас ни се падна голямо щастие. Щастието на първите стъпки в космоса. И нека потомците завиждат на нашето щастие..."

Гроздето малко кисeло, но...







“Бледа синя точица” ПРЕЗ ОЧИТЕ НА Милена Боринова…

The Overview Effect

Цитат :

The overview effect is a cognitive shift in awareness reported by some astronauts and cosmonauts during spaceflight, often while viewing the Earth from orbit or from the lunar surface.

It refers to the experience of seeing firsthand the reality of the Earth in space, which is immediately understood to be a tiny, fragile ball of life, "hanging in the void", shielded and nourished by a paper-thin atmosphere. From space, the astronauts tell us, national boundaries vanish, the conflicts that divide people become less important, and the need to create a planetary society with the united will to protect this "pale blue dot" becomes both obvious and imperative.

Космосът би трябвало буквално да гъмжи от живи твари. Това сочи цялото научно познание до момента, въпреки че нямаме категорични доказателства.
И все пак доказан факт е, че Вселената е пълна с огромни количества от „молекулата на живота” - вода. Не е за пренебрегване и че според всичко, което знаем, животът възниква неизбежно на всяко място, разполагащо с подходящи условия за това, т.е. с течна вода. Затова търсенето на извънземен живот винаги е било под мантрата „Търси водата!”.

В историята на космическите изследвания традиционното място за търсене на вода и следователно на живот е нашият червеникав планетарен съсед Марс.
Доскоро никой не приемаше насериозно възможността за възникването на примитивен живот в

ледената периферия

на Слънчевата система. През последните две десетилетия обаче напредъкът на науката и най-вече изследванията на космическите апарати „Галилео” и „Касини” напълно промениха представите ни. Днес с голяма степен на вероятност знаем, че в нашата планетна система има най-малко два (вероятно много повече) океана от течна вода, разположени под повърхността на ледените луни на гигантските планети.

Отвън тези светове са мразовити ледени пустини, но във вътрешността си са водни светове, които може би предлагат отлични условия за зараждането на живот.

Топлината, разтопила леда, не идва от едва осезаемите по тези места слънчеви лъчи. Основният източник на енергия за моретата в пределите на планетната ни система е топлината, генерирана при разпадането на радиоактивни вещества, както и един механизъм, наречен „приливно затопляне”. При него гравитационното притегляне на голяма планета (като Юпитер или Сатурн) въздейства на малкия спътник, като го деформира и забавя неговото движение. В резултат орбиталната и ротационната му енергия се превръщат в топлина в количества, достатъчни да превърнат леда в океан от течна вода.

Всичко започна със спътника на Юпитер Европа. В култовия филм на Стенли Кубрик от 1968 г. “2001: Космическа одисея” загадъчната луна е описана като горд притежател на

огромен обитаем океан

под ледената си повърхност. Тази фантастична възможност е измислена от Артър Кларк много преди първият земен космически апарат да се приближи до Юпитер.

Когато през 1995 г. апаратът „Галилео” достига системата на Юпитер, се оказва, че легендарният писател е бил прав за пореден път. Преди всичко направените от „Галилео” магнитни измервания на Европа показват, че във вътрешността й има дебел слой от силно електропроводим материал. В комбинация с добре проучения състав на спътника (скали и воден лед) тези данни недвусмислено говорят за наличието на огромен планетарен океан от солена вода под ледената повърхност. Допълнително свидетелство за наличието на океана е хаотичната повърхност на Европа. Аналогично на морския лед в земните полярни морета, повърхността на спътника е покрита с образувания, които може да бъдат обяснени само с изригването на течна вода (или на „топъл лед”), които временно разтапят ледената черупка.

Моделите за структурата на Европа говорят за наличието на океан с дълбочина 100 км, затворен под черупка от солиден лед с дебелина 10-30 км. Тези мерки означават, че водата в „европеанския океан” е два пъти повече от тази в земния световен океан. Иначе казано, според нашите сегашни познания на Европа е най-големият океан в Слънчевата система.

Малко известен факт е, че

ледената черупка на Европа

се върти по-бързо от скалистото ядро на луната, плъзгайки се върху дебелата „смазка” на течния слой, разположен отдолу.

През 2009 г. планетологът Ричард Грийнбърг от Университета на Аризона (САЩ) наля допълнително масло в огъня, доказвайки, че европеанският океан вероятно съдържа достатъчно кислород, за да поддържа живота не само на микроорганизми, но и на животни, които имат по-големи нужди от кислород. Казано по-просто, това означава, че в най-големия океан в системата може би плуват местните аналози на риби, мекотели и ракообразни.
Най-новата окуражаваща новина за Европа дойде през ноември 2011 г. Тогава изследователи от Университета на Тексас в Остин (САЩ) публикуваха свое изследване, доказващо наличието на много езера, заключени в леда близо до повърхността на спътника. Тези водни басейни са независими от огромния планетарен океан, разположен във вътрешността, и създават нови възможности за развитието на живот.

Но Европа не е единственият предполагаем

„воден свят”

отвъд астероидния пояс, който разделя скалистите планети Меркурий, Венера, Земя и Марс от газовите гиганти Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Извършените от „Галилео” измервания на други два юпитерови спътника - Ганимед и Калисто, добавиха още два океана в списъка с морски дестинации на Слънчевата система.

Макар и не толкова обещаващи, колкото Европа, тези предполагаеми морета откриват нови перспективи за търсенето на извънземен живот.

С диаметър от 5200 км Ганимед е най-големият спътник в Слънчевата система и е по-голям от планетата Меркурий, както и от злощастно понижения в планета джудже Плутон. Кората на спътника се състои почти изцяло от воден лед. Според съвременната наука вероятният ганимедски океан се намира на 200 км под повърхността, затворен между два пласта от солиден лед. Свидетелствата за неговото наличие отново са магнитните измервания, направени от вездесъщия „Галилео”, както и напуканата повърхност на спътника, създадена от надигането на топла течна вода към ледената кора по аналогия с Европа.

От своя страна Калисто, макар и с по-малки шансове от Европа и Ганимед, вероятно също разполага със скрит океан, в който биха могли да плуват живи твари. Луната, съставена поравно от скали и лед, реагира на магнитните измервания по начин, който може да бъде реалистично обяснен само с наличието на дебел слой от солена течна вода под повърхността.

Въпросният океан

е с дълбочина най-малко 10 км и е разположен на дълбочина между 50 и 200 километра под очуканата ледена кора на планетата. Според учените, ако във водата са разтворени малки количества амоняк (или друго вещество, действащо като антифриз), калистоанският океан може да е с дълбочина до 250-300 километра.

През последните години стана ясно, че Слънчевата система предлага морски дестинации и отвъд орбитата на Юпитер. Великият „господар на пръстените” Сатурн също крие потенциални астробиологични съкровища (т.е. възможност за извънземен живот) в семейството си.

През 2008 г. апаратът „Касини”, изследващ сатурнианската система, засне огромни гейзери от водна пара, изригващи от повърхността на спътника Енцелад. Тези мощни струи излитат със свръхзвукова скорост (2189 км/ч) от разположени до южния полюс пукнатини, известни като Тигровите ивици. Според учените подобна мощна струя може да произхожда само от голям басейн с течна вода, скрит под повърхността на спътника. Иначе казано, Енцелад не само разполага с океан, но е така любезен да го демонстрира по изключително експресивен начин, който не оставя почти никакво съмнение. Нещо повече, гейзерите на спътника осигуриха

безпрецедентната възможност

за изследване на химическия състав на енцеладския океан. „Касини” проучи ледените частици, които идват от гигантските „фонтани” на Енцелад, за да паднат обратно на повърхността или да станат част от пръстена E на Сатурн. Резултатите сочат недвусмислено, че те представляват замръзнал спрей от солена вода, който може да произхожда единствено от голям скрит океан. Този планетарен басейн вероятно се намира под ледената мантия на Енцелад, чиято дебелина е 82 километра.

Добрите изненади от Енцелад обаче не спират дотук. Анализът на резултатите, събрани от сензорите на „Касини”, показва, че освен различните соли океанската вода на спътника съдържа един куп органични съединения, включително пропан, етан и ацетилен. Т.е. Енцелад разполага с голям, топъл океан от солена вода, пълна с органика - това е самата дефиниция за планетарен инкубатор на живот.

Изведнъж Енцелад не само се нареди до Европа като възможен „воден свят”, но и я задмина по възможността си да осигури убежище на живота. През май 2011 г. учени от NASA обявиха, че доскоро малко известният спътник на Сатурн се превръща в „най-обитаемото място” в Слънчевата система освен Земята.
Може би

най-екзотичният кандидат

за титлата „воден свят” в нашата система до момента е спътникът на Сатурн Титан. Титан безспорно е най-загадъчното небесно тяло в Слънчевата система. Достатъчно е да споменем, че големият планетарен спътник разполага с атмосфера, която е по-гъста от земната. При това на Титан има реки, езера, морета, дъждове и пълен хидрологичен цикъл, подобен на земния, с тази разлика, че мястото на водата е заето от течен метан. Тези факти, както и предположенията за възможното съществуване на екзотичен „титански” живот, бяха известни далеч преди да стане ясно, че спътникът разполага освен всичко друго и със скрит под повърхността океан от течна вода.

Гравитационните и магнитните измервания, направени от „Касини”, са силно доказателство в тази насока. Казано накратко, Титан има явните белези на планета с голям подземен океан. Всички геофизични модели, опитващи се да обяснят геодинамиката на Титан, допускат, че ледената кора и мантията на планетата са разделени от планетарен океански слой. Т.е. ледената кора на спътника е напълно отделена от вътрешността, плъзгайки се върху водния слой по подобие на Европа. Анализите сочат, че титанският океан е с дълбочина между 5 и 425 км, разположен под ледена черупка с дебелина 150 до 200 км. Няма никакво съмнение, че този океан съдържа всички химически съставки, необходими за

възникването на живот –

голяма част от повърхността на спътника е покрита с морета от сложни въглеводороди.

Освен всичко споменато дотук, през последните години бяха публикувани различни научни трудове, според които големи подземни басейни от течна вода може да съществуват под повърхностите на планетите джуджета Церера (най-големият астероид в Слънчевата система) и Плутон. Същото важи за спътниците Реа (Сатурн), Титания, Оберон (Уран) и Тритон (Нептун), както и за „транснептуновите обекти” Седна, 2003 UB313 и 2004 DW. В повечето от тези екзотични случаи възможността за съществуването на езера, морета или океани произтича от три основни фактора – очевидното изобилие на воден лед, възможното подгряване от радиоактивни вещества, както и от наличието на вещества като амоняк, които могат да понижат точката на замръзване на водата.

Единственият извод, който можем да направим, е, че живеем в изключителни времена. Днес знаем, че е напълно възможно нашата планетна система да кипи от извънземен живот. Това е така най-малкото защото предполагаемите океани в периферията на Слънчевата система биха предложили

условия на живот,

близки до тези на дъното на земните океани. Например подводните хидротермални гейзери създават около себе си гъмжащи от живот богати екосистеми, които нямат нужда от никаква слънчева светлина.

Единственият начин да разберем със сигурност е да изпратим специализирани космически апарати до всички споменати възможни убежища на живота. За съжаление в момента няма планирани мисии до абсолютните лидери в обитаемостта Европа и Енцелад. Засега ще трябва да разчитаме на апарата Dawn, който ще влезе в орбита около Церера през 2015 г. За преки наблюдения върху Плутон и транснептуновите обекти ще „очакваме включване” от апарата New Horizons, който ще достигне отдалечената планета през същата 2015 година.

От obekti.bg:

Цитат :

Без да преувеличаваме твърдим, че първата премиера, която ще ви представим е събитието на годината (като минимум) в научнопопулярното кино, както и за популяризирането на науката като цяло.

- Става дума за новата 13-серийна научнопопулярна поредица "Космос" (Cosmos:A Spacetime Odyssey), чиято световна премиера е днес по телевизия Fox.Новата поредица е водена от известния астрофизик Нийл Деграс Тайсън и е продължение на култовия сериал Cosmos от 80-те години, създаден от великия популяризатор на науката Карл Сейгън.

Стартът на новия документален сериал „Космос“ в България ще бъде на 16 март. Първият епизод ще бъде излъчен по National Geographic Channel на 16 март от 20:55 часа. Нямаме никакво съмнение какво ще правим другата неделя вечерта!